Поддържате ли отношения с "бившите"? Представяте ли си връзка, в която и двамата имате вече чисто платонично приятелство, като едпонополови същества или като брат и сестра, без емоционални дразнения от нечия страна?

Възможно е ако и двете страни са охладняли,но на практика това не става.Все едната страна има чувства или пази жив спомена ,за когато е била наранявана. Да речем,ако двамата се флУбат и са свестни хора,има неква теория да си поддържат некав вид отношения при нужда.Без нужда не мисля,че става ей така спонтанно.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен няма такова понятие като приятелство с бившият. Не е възможно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"За мен няма такова понятие като приятелство с бившият. Не е възможно"

Прекалено насериозно се взимате.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обикновенно отсрещната страна е много сериозна затова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Обикновенно отсрещната страна е много сериозна"

Ужас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от blood2 на 16.03.09 11:13.

Приятелство между мъж и жена въобще не е възможно, освен ако са строго професионални интереси (т.е. далеч от каквито и да било емоции) и то само ако и двамата вече си имат други интимни партньори... В противен случай, винаги настъпва един момент, когато... или всичко потъва или нова любов се ражда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът ми е, че моят бивш вече година след скъсването ни периодично ме търси, твърди, че след като сме изградили близост по време на връзката ни, има смисъл и сега да я запазим и дори да станем още по-близки. Той предизвика навремето раздялата по недоизказани съвсем причини - като цяло, липса на любов, макар още да държи на мен чисто като на приятел.

Проблемът ми е, че ситуацията продължава да е незадоволителна за мен...вече не изпитвам болка, но ме мъчи някакво неудовлетворение. Нямам нов приятел, имам нужда от близост, но истинска. Изпитвам нещо като гняв като го гледам токова спокоен и удовлетворен, щастлив, че играя по новите правила на взаимотношенията ни (които той е поставил), в същото време отказвайки да ми даде това, от което имам най-много нужда...и позволявайки да се чувствам нежелана и отхвърлена като жена...като същество, годно само да му бъде безполов приятел, неспособно да предизвика в него чувства...

Макар, че съм мъж - В положение като твоето съм.

Мисля, че той просто има някакви интереси към теб (било то, че е размислил и иска да се върне, но се колебае, или... извинявай, но най-веорятно те иска като "резерва"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли не един път ми се е случвало да се разделя с някой с добри чуства. Или поне то моя страна, дори добронамерени (все пак съм харесвала този човек, за да съм с него), но в живота ми никога не се е случвало да се разделим "по взаимно съгласие". Винаги отсрещната страна е наранена, обидена, озлобена дори ако щеш ... тъпо, но е факт. Явно не съм била с трезво мислещи хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите