Много кисна в нета и това съсипа връзката ми. Не отделях необходимото време на гаджето си и приятелите. И те ме изоставиха.

Интернет за много хора е като наркотик. Дали ще бъде чат, безцелно сърфиране или дори флейм война в някой форум, Интернет дава на тези хора, сред окито съм и аз, тръпка, нещо различно в сивото ежедневие. Но някои хора, склонни към пристрастяване започват да "злоупотребяват", прекарват повечето си, а някои дори всичкото си свободно време онлайн. И така се превръщаш в реалния живот в едно сиво малко човече. Аз знам, че съм пристрастен към Интернет, по-специално към ИНтернет форумите, но е много трудно да се пребори човек с това. Защото никога не знаеш колко киснене по форуми е твърде много.

И освен това колкото повече седиш по форумите и чатовете, толкова повече твоята онлайн личност завзема живота ти. Форумите буквално те засмукват. Много хора чувстват, че ако спрат да пишат в каквито и да е форуми няма да знаят какво да правят със свободното си време. Има го и страха, че спирайки с форумите "ще загубиш себе си" по някакъв начин, ще се обезличиш. Но в крайна сметка това чувство трябва да бъде преодоляно, защото все пак хората живеят повече в реалността. Кой си ако нямаш рамо на което да се облегнеш, приятели и приятелка?

И пак, блоговете са по-готино нещо от чата и форума, защото не водят до пристрастяване. Тук пишеш когато ти се пише. Освен това винаги можеш да изтриеш своите собствени постове. Защото човек се променя и променя мисленето си, не е нужно всички стари мисли да седят постоянно видими за всички. А във форумите всичко остава, нямаш свободата да изтриваш свои стари мнения. Не би ли трябвало мненията ти да са твои и да имаш това право?

Сега напуснах за поредния последен път един форум. Сигурно утре пак ще се върна. Защото ще почувствам, че без него не мога. А това не е така. Хората пристрастени към Интернет чатове и форуми трябва първо да се преборят с чувството на непълноценност при липсата на достъп до чата/форума и тогава чак да решат да се "лекуват" от своята зависимост към чатене/писане по форуми.

Вие да сте в подобно положение или да познавате някой в това положение.

Аз направих своя избор.А той е да използвам Интернет само за университета и по работа.

Да по цял ден съм в нета. Като съм на работа по задължение (но едната ми страничка е към форумите), в къщи от удоволствие (между домашните задължения хвърлям по едно око) ... Единсвтено вечер гледам да го изключвам поне към 21ч., за да обърна внимание и на хората около мен. Но не бих загърбила приятели или любовни афери заради нета, все ще ги сместя и двете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоят въпрос ме занимава от дълго време. За съжаление трудно намирам литература. Пишеч, че не знаеш колко дълго висене води до зависимост. Май имаше такава статистика, но мисля, че е индивидуално. Зависи дали бързо изтриваш мисълта за форума, колко ти липсва. Предполагам във форумите се създава форумна общност, която дава на човек подкрепа, все пак те са по интереси. Можеш да намериш сродни души. Обаче ти пишеш, че те е страх да не изгубиш себе си. Това значи ли, че представяш друга своя самоличност, която я няма в реалния живот? Защото аз съм си същата във форума, в който влизам за забавление, не играя, просто нямам нужда от това.

случайно попаднах на това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите