Здравейте,много моля ако някой може да ми помогне защото вече незнам как да постъпя- имам син който тази година ще навърши 30 г,през есента на 2005 един ден ми звъни и казва "майко аз ще се самоубия "и от там тръгна всичко,Ходи на психолог после на психиатър който каза че е бил в депресия и две години и половина си беше пак като преди-по принцип е много добър винаги усмихнат,до тук добре просто решихме че всичко е минало до март 2007.Почина сестра ми към която той беше много превързан и той реши че му има нещо и трябва да отиде на лечение в Военна болница и там първо му поставиха диагноза шизоафективна психоза но го изписаха по късно с диагноза биполярно разстройство заради ликарствата или така поне му казали.Започна работа и казваше че всичко е наред до момента в който му съобщиха че баща му е прегазен от кола .От един месец живее на квартира ,не говори нито с мен нито с двете си сестри с никой от семейството.Заприличал е на клошар,напусна работа живее в мизерия Много искам да му помогна а незнам как Предварително благодаря

Здравейте,

намерете начин да го ангажирате с нещо, да му намерите нещо, с което да се занимава и да му е интересно (хоби, спорт, игра); и го хвалете и му давайте малки подаръци винаги, когато се занимава с това нещо и изглежда ангажиран.

Най-важното е постепенно да го накарате да му пука от мнението и преценката на другите. Той сега се е занемарил, защото по някаква причина не му пука от оценяващите погледите на околните.

Най-общо казано, тази причина е, че досега много от нещата на които е разчитал и спрямо които е съизмервал успехите си, са рухнали или не са дали очавания резултат. Шизоидният тип поведение (наблюдаващо се при хора проявяващи някои симптоми, близки шизофрения, но не всички и не напълно) е резултат на пълна неудовлетвореност от външния свят, от външните стимули, външните награди; и най-вече - неудовлетвореност от външното общуване с други хора. Шизоидните личности си градят свой вътрешен свят, който ги удовлетворява донякъде повече от външния; и затова зарязват интересите си към последния. Биполярните пък, макар да проявяват някои сходни симптоми, не си градят заместващ въображаем свят, а просто отказват да взаимодействат с реалния и се страхуват, че пак ще бъдат отхвърлени от него. Във всичко подозират провал. Затова се препоръчва отначало близките им да симилират, да наподобяват награждаващи интерактивни ситуации - да се накара той да участва в някакво групово занимание (напр. игра) и дори да няма успех, околните да засвидетелстват, че той е постигнал успех и да го наградят по няккаъв начин.

Трябва настоятелно и търпеливо да опитвате да събудите интереса му към нещо външно и в крайна сметка нещо, свързано с позитивни отношения с други хора.

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много съжалявам, че не мога да Ви помогна с нищо конкретно, а и съветът ми едва ли е това, от което имате нужда. Но, единственото, което смяам, че трябва да направи синът Ви, е да се лекува при добър психиатър, като по-късно може да продължи с психотерапия. Биполярното разстройство, както и шизофренията се овладяват медикаментозно, но изискват последователно лечение и сериозно отношение към него.
От друга страна - как се чувствате Вие? Може би имате нужда да помогнете на себе си, като намерите някой - приятел и/или терапевт, който да ви подкрепя емоционално в тази тежка за Вас ситуация. Разбирам изцяло болката Ви - аз имам деца, но, когато те пораснат, колкото и да ни боли, просто не можем да правим избори вместо тях. Говорете със сина си, бъдете до него, колкото е възможно, но бъдете готова да приемете, че това е неговият живот и дори да сте готова да понесете всяко страдание вместо него - това не е възможно. Можете да сте там, когато има нужда от Вас. Но не можете да вземете решение вместо него - това е неговият живот.

Много благодаря за съветите обаче аз незнам този път как да го накарам да се доближи до нас,ако се обади само се кара ,не идва изобщо до нашия апартамент,не контактува даже и със с голямата ми дъщеря а преди бяха все заедно.Много ми е трудно,опитвам се да не товаря хората край мен обаче май не успявам,не искам кой знае колко само да си стане същия-страшно добър човек,весел ,добронамерен към всеки,в квартала всички го обичаха. В момента не пие никакви лакарства защото ги хвърли миналото лято след като ги пи 3 месеца

За какво се кара? Може би, само може би, ако го оставяте да говори, без да му противоречите, без да го убеждавате, без да се опитвате да му покажете други гледни точки, когато си излее това, което му тежи, да се поуспокои и тогава да стане възможно да говорите спокойничко на съвсем обикновени теми - новини за съсед, за приятели, какво сте сготвили...дребни неща, които да не засягат болезнени теми и да внасят спокойствие и уют. И така полека лека да се приближи към вас...Знам, че ще Ви е трудно, за Вас най-важно е да се лекува, но ми се струва, че това е възможният начин - дайте му време да се успокои, да се почувства сигурен при Вас и тогава опитайте съвсем лекичко и меко да говорите с него за лечение. Стискам палци!!

Ами напремер скоро имаше рожден ден и той на всички който са му се обадили се е скарал защо му честитят и все неща от този род,не иска никой да му звъни а когато той реши тогава се обажда аз лично гледам да не го безпокоя защото и аз като вас мисля че има нужда от време ,а иначе все повтаря че искал да живее сам а като не му се обадя един два дни и той започва да звъни и се сърди че сме го изоставили-такива неща общо взето .Много благодяря за това че обсъждате моя проблем и се намират все още ЧОВЕЦИ

Въпреки ,че в книгата "Депресията" на Майо клиник, акцента си е върху депресия, но се обсъжда въпроса и за биполярно разстройство-съответно, подходяща е и в случая, вклюичтелно и за роднините на болни.Издание е на "Инфонет 2000" от 2003 година, 214 стр., 10 лева.Много добра!
А има и една книга" Православна психиятрия".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,много ми се искаше да успея да го накарам сам да започне лечение но не успявам ,изобщо не иска да чуе какво му говоря в кратките ни разговори.Вече даже като му говоря за това се настройва агресивно.Притеснява ме това че времето минава и колкото повече е в това състояние да не стане по зле а освен да го накарам с добро ,което мисля че е по добрия начин и не съм убедена че принудителното лечение ще е от полза-мнение което дъщеря ми се опитва да наложи при положение че той отказва да се лекува.Сърдечно благодаря за мненията

Проблемът може да е социален

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте, не съм психиатър и за съжаление не мога да Ви дам конкретен съвет. Просто ми се искаше да Ви кажа, че все пак някой Ви чува и ако не друго, можете да споделяте във форума. За принудително лечение..просто не знам, толкова ли е зле?
Може би има смисъл да намерите добър психиатър и да обсъдите с него състоянието на сина Ви и какви са прогнозите. Той трудно би казал нещо без да го види, но все пак..би бил по-компетентен. Ако сметне, че е нужно принудително лечение, може би не трябва да се колебаете. Разбирам и дъщеря Ви, никой не би искал да насилва роднина, но..всичко зависи от състоянието му в крайна сметка.
Съжалявам, че не мога да помогна. Кураж!

Здравейте,работата е там че аз ходих при психиатър и той каза -убедете го,как да го обедя като на този етап изобщо не контактува с мен ,допреди седмица имаше един период в който само звънеше и искаше пари ,заплашвеше по- малката ми дъщеря защото не му пускала нета ,дойде в къщи и посегна да бие майка ми която е на 70г,защото му казала че няма пари и общо взето такива неща.Въпроса е дали като не се лекува ще става още по зле или ако остане сам и реши че така му е добре нещата да се пооправя.Много съм объркана не знам как да постъпя .В Момента живее в абсолютна мизерия,пуснал си е брада ,пие ,не работи а беше точно обратно на това-винаги усмихнат,много държеше на работата си има висше образование+магистратура по друга специалност нива по английски и френски ,просто незнм защо така стана.Наистина много благодаряче ми обръщате внимание

За съжаление - не Ви помагам, но..освен, че се опитвам да се поставя на Ваше място, аз също не знам, кой е по-добрия вариант. Може би, отново да говорите с психиатър и да го попитате какви са прогнозите за бъдещето, ако синът Ви не се лекува, от друга страна, можете да опитате и да го оставите малко на спокойствие - тревогата Ви е огромна, но така или иначе, не можете да му помогнете в момента. Ако си дадете някакъв срок - пр. 3 седмици, в който да го оставите да се справя сам както и колкото може, ще видите в каква посока ще тръгнат нещата - ако се посъбере и успокои - добре, може би тогава ще се съгласи на лечение, ако се влоши..ако буйства и Ви застрашава по някакъв начин - тогава принудителното лечение явно е по-добрата стъпка - както за Вас, така и за него - не бива да живеете в ситуация на заплаха, а и самият той не би го искал и дълбоко би се срамувал от себе си, когато е в състояние критично да оцени постъпките си. Защо е станало така - опитайте се да не се измъчвате с този въпрос - разбира се, всички си го задаваме, когато сме зле - защо? защо на нас? сгрешихме ли нещо? - но..това не ни помага. Синът Ви е бил чудесен млад човек и някъде в себе си все още е такъв и има всички шансове отново да се върне към нормалния си живот. В момента е в тежкакриза, за съжаление - Вие също. Опитайте се да съберете кураж и сили, така както когато е бил тежко болното Ви дете, примерно, и да вярвате, че нещата ще се оправят, това ще мине..Разбира се това не ги прави по-леки сега..и не премахва необходимостта да намерите решение..но..е важно да имате надежда!!
Искрено Ви съчувствам и стискам палци..консултирайте се пак с психиатър, разпитайте, намерете някой, за който със сигурност знаете, че е добър, опитен и човечен. В момента се сещам за проф. Ачкова - преди години работеше в психиатрично отделение на Александровска болница и беше свестен човек. Може да опитате да я издирите по интернет. Или да разпитате за други...по-добрите бяха тези от Александровска болница (сега мисля, че ги местят), но не се подлъгвайте по доц.(или вече проф.) Алексиев, за другите..не знам нищо конкретно.
От друга страна, ако успеете, може да опитате да поговорите спокойно със сина си - но не да го карате да се лекува, а в снасоката - той как вижда нещата, от какво има нужда, какво му тежи, ккакво го спира да се лекува, какво го плаши в това....не знам в това му състояние дали би се получило нещо, но ако въобще е възможно, това е пътят - не директни съвети, които той приема като натиск, а тихи, кротки, спокойни въпроси и приемане на отговорите му - как той вижда нещата, защо, какво се случва в неговата глава...за да има някакъв шанс страховете му - ако са такива - да бъдат полекичка успокоявани и да му се вдъхва смелост
Извинете - напосах куп неща, израз на собственото ми объркване, все пак, надявам се поне нещичко да Ви е полезно.

Напротив страшно ми помагате за което сърдечно Ви благодаря,в днешно време ЧОВЕЦИТЕ са малко а факта че се занимавате с моя проблем е много.Честно казано и аз мислех така да постъпя да не го притеснявам известно време ,да му дам възможност да се опита сам да де справи ако може поне до някъде с проблема.Колкото до лекарите в София си мисля че не е очарован да не кажа ядосан защото през 2005 когато за пръв път изпадна в депресия в Стара Загора психиатъра който го лекува му трябваха 10 дни и сина ми беше пак същия,докато в 2007 беше в ВМИ и направо имах чувството че излезе по зле от там,трябваше му доста време
не знам методите ли какво ли обаче и той все казваше тези ме объркаха.И сега единия път като го видях пак им беше ядосан -сега аз трябва да се извиня но да Ви призная става ми по леко и ставам по уверена в себе си СЪРДЕЧНИ БЛАГОДАРНОСТИ

Аз не разбирам от медикаменти, но зам със сигурност, че антидепресантите действат с натрупване - т.е. трябва да мине известно време - мисля около 3 седмици, за да се почувства ефекта. Това, че има лоши преживявания, свързани с лекарите не е във ваша полза, но..Единственото, което ми хрумва е, че..по някакъв начин би трябвало самият той да има право на избор - пр. да отиде на срещи с лекари без ангажимент да се лекува, без да се чувства длъжен, просто за да поговори и да се ориентира в информацията, която ще получи и след това да реши какво да прави- разбира се, ако се поуспокои и това стане възможно.
В тази връзка се сетих за някои интернет адреси и Ви изпращам линкове:

http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=1 - психично здравен сайт на България
http://www.analytica-bg.info/ - Аналитика

Ще видите, че това са сдружения за лечение на психични заболявания, създадени от относително млади (но не прекалено) специалисти. Те работят главно в областта на психотерапията, не зная лекуват ли медикаментозно, но вярвам, че опитът, който имат би им помогнал да Ви дадат по-конкретен и работещ съвет - а ако установят контакт със сина Ви - вярвам ще му допаднат, тъй като са относително по-близо до възрастта му и имат богат терапевтичен опит. Ако искате - намерете ги в Интернет и потърсете информация от тях - мисля, че работят срещу заплащане, но ако нямате възможност за това, ще ми се да вярвам, че поне съвет по мрежата ще получите.
Още веднъж-стискам палци и не губете кураж!!

Пропуснах Да Ви благодаря за хубавите думи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте отново,след кратко прекъсване аз имам отново проблем със сина ми.Този път идея нямам как точно да се справя със ситуацията-освен че напусна работа продаде си колата ходи за около месец в Франция сега е в Кипър .Нямам никаква връзка с него ,отказва контакт с нас до преди малко.От посолслството в Кипър ме увериха че ще го намерят и ще помогнат да си дойде.Обаче аз не знам отук накъде а той има нужда от помощ.