Здравейте,работата е там че аз ходих при психиатър и той каза -убедете го,как да го обедя като на този етап изобщо не контактува с мен ,допреди седмица имаше един период в който само звънеше и искаше пари ,заплашвеше по- малката ми дъщеря защото не му пускала нета ,дойде в къщи и посегна да бие майка ми която е на 70г,защото му казала че няма пари и общо взето такива неща.Въпроса е дали като не се лекува ще става още по зле или ако остане сам и реши че така му е добре нещата да се пооправя.Много съм объркана не знам как да постъпя .В Момента живее в абсолютна мизерия,пуснал си е брада ,пие ,не работи а беше точно обратно на това-винаги усмихнат,много държеше на работата си има висше образование+магистратура по друга специалност нива по английски и френски ,просто незнм защо така стана.Наистина много благодаряче ми обръщате внимание

За съжаление - не Ви помагам, но..освен, че се опитвам да се поставя на Ваше място, аз също не знам, кой е по-добрия вариант. Може би, отново да говорите с психиатър и да го попитате какви са прогнозите за бъдещето, ако синът Ви не се лекува, от друга страна, можете да опитате и да го оставите малко на спокойствие - тревогата Ви е огромна, но така или иначе, не можете да му помогнете в момента. Ако си дадете някакъв срок - пр. 3 седмици, в който да го оставите да се справя сам както и колкото може, ще видите в каква посока ще тръгнат нещата - ако се посъбере и успокои - добре, може би тогава ще се съгласи на лечение, ако се влоши..ако буйства и Ви застрашава по някакъв начин - тогава принудителното лечение явно е по-добрата стъпка - както за Вас, така и за него - не бива да живеете в ситуация на заплаха, а и самият той не би го искал и дълбоко би се срамувал от себе си, когато е в състояние критично да оцени постъпките си. Защо е станало така - опитайте се да не се измъчвате с този въпрос - разбира се, всички си го задаваме, когато сме зле - защо? защо на нас? сгрешихме ли нещо? - но..това не ни помага. Синът Ви е бил чудесен млад човек и някъде в себе си все още е такъв и има всички шансове отново да се върне към нормалния си живот. В момента е в тежкакриза, за съжаление - Вие също. Опитайте се да съберете кураж и сили, така както когато е бил тежко болното Ви дете, примерно, и да вярвате, че нещата ще се оправят, това ще мине..Разбира се това не ги прави по-леки сега..и не премахва необходимостта да намерите решение..но..е важно да имате надежда!!
Искрено Ви съчувствам и стискам палци..консултирайте се пак с психиатър, разпитайте, намерете някой, за който със сигурност знаете, че е добър, опитен и човечен. В момента се сещам за проф. Ачкова - преди години работеше в психиатрично отделение на Александровска болница и беше свестен човек. Може да опитате да я издирите по интернет. Или да разпитате за други...по-добрите бяха тези от Александровска болница (сега мисля, че ги местят), но не се подлъгвайте по доц.(или вече проф.) Алексиев, за другите..не знам нищо конкретно.
От друга страна, ако успеете, може да опитате да поговорите спокойно със сина си - но не да го карате да се лекува, а в снасоката - той как вижда нещата, от какво има нужда, какво му тежи, ккакво го спира да се лекува, какво го плаши в това....не знам в това му състояние дали би се получило нещо, но ако въобще е възможно, това е пътят - не директни съвети, които той приема като натиск, а тихи, кротки, спокойни въпроси и приемане на отговорите му - как той вижда нещата, защо, какво се случва в неговата глава...за да има някакъв шанс страховете му - ако са такива - да бъдат полекичка успокоявани и да му се вдъхва смелост
Извинете - напосах куп неща, израз на собственото ми объркване, все пак, надявам се поне нещичко да Ви е полезно.

Напротив страшно ми помагате за което сърдечно Ви благодаря,в днешно време ЧОВЕЦИТЕ са малко а факта че се занимавате с моя проблем е много.Честно казано и аз мислех така да постъпя да не го притеснявам известно време ,да му дам възможност да се опита сам да де справи ако може поне до някъде с проблема.Колкото до лекарите в София си мисля че не е очарован да не кажа ядосан защото през 2005 когато за пръв път изпадна в депресия в Стара Загора психиатъра който го лекува му трябваха 10 дни и сина ми беше пак същия,докато в 2007 беше в ВМИ и направо имах чувството че излезе по зле от там,трябваше му доста време
не знам методите ли какво ли обаче и той все казваше тези ме объркаха.И сега единия път като го видях пак им беше ядосан -сега аз трябва да се извиня но да Ви призная става ми по леко и ставам по уверена в себе си СЪРДЕЧНИ БЛАГОДАРНОСТИ

Аз не разбирам от медикаменти, но зам със сигурност, че антидепресантите действат с натрупване - т.е. трябва да мине известно време - мисля около 3 седмици, за да се почувства ефекта. Това, че има лоши преживявания, свързани с лекарите не е във ваша полза, но..Единственото, което ми хрумва е, че..по някакъв начин би трябвало самият той да има право на избор - пр. да отиде на срещи с лекари без ангажимент да се лекува, без да се чувства длъжен, просто за да поговори и да се ориентира в информацията, която ще получи и след това да реши какво да прави- разбира се, ако се поуспокои и това стане възможно.
В тази връзка се сетих за някои интернет адреси и Ви изпращам линкове:

http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=1 - психично здравен сайт на България
http://www.analytica-bg.info/ - Аналитика

Ще видите, че това са сдружения за лечение на психични заболявания, създадени от относително млади (но не прекалено) специалисти. Те работят главно в областта на психотерапията, не зная лекуват ли медикаментозно, но вярвам, че опитът, който имат би им помогнал да Ви дадат по-конкретен и работещ съвет - а ако установят контакт със сина Ви - вярвам ще му допаднат, тъй като са относително по-близо до възрастта му и имат богат терапевтичен опит. Ако искате - намерете ги в Интернет и потърсете информация от тях - мисля, че работят срещу заплащане, но ако нямате възможност за това, ще ми се да вярвам, че поне съвет по мрежата ще получите.
Още веднъж-стискам палци и не губете кураж!!

Пропуснах Да Ви благодаря за хубавите думи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте отново,след кратко прекъсване аз имам отново проблем със сина ми.Този път идея нямам как точно да се справя със ситуацията-освен че напусна работа продаде си колата ходи за около месец в Франция сега е в Кипър .Нямам никаква връзка с него ,отказва контакт с нас до преди малко.От посолслството в Кипър ме увериха че ще го намерят и ще помогнат да си дойде.Обаче аз не знам отук накъде а той има нужда от помощ.