Той неочаквано се разболя, знаете как става в живота: първа, втора, трета операция и се занизаха едни постоперативни ефекти, които не щеш ли доведоха до импотентност. Технически той бил могъл да се справи, но психически - там е мъчното.

Депресира се, отдръпна се от всички, от мен включително, много е чувствителен към физически контакт, търси комфорт в детските си спомени, настоящето е кошмар, а бъдещето не съществува. Напоследък забелязвам, че подтикнат от отчаяние ("да бе, да, от отчаяние!" да ми се спести) обхожда и разни сайтове на проститутки. И аз колкото и да предъвквам разни житейски философии, колкото и да го обграждам с внимание, любов и търпение - бош лаф. От друга страна той изпитва болезнен страх да не ме загуби като едновременно ме предизвиква, един вид да се застрахова срещу бъдещи обвинения от моя страна, че ми "проваля живота". Не знам как да му помогна. Нямам опит в подобна ситуация. Роднини почнаха да му нареждат, че сексът не бил важен, и без друго брачните двойки бездействали. Не е до техническия акт, а предполагам до някакво... изначално самосъзнание, което е по-силно от общоприетите стереотипи и рекламите. Така че ако някой би могъл да ми препоръча далновиден автор (изключвам Фройд) & в кратце да обоснове защо: на пазара се намира огромен обем от информация, който обем за лаик като мен е трудно да бъде пресят.

За съчувствие не се обръщам, и не ме разбирайте погрешно, но съм се наслушала на "смелост, кураж" и т.н. - в подобни случаи или се мълчи с разбиране, или... аз бих предпочела литература да ми се препоръча.

Предварително благодаря на отзовалите се.

Стражка, здравейте.

Работата изглежда много сериозна.
На каква възраст е мъжа за когото пишете?
На каква възраст сте вие?

Пишете ми на еладреса, защото за първи път влизам в клуб "Психология".

Васил

Здравейте.Аз съм психолог и бих могъл да ви помогна.

Проблемът ви е много сериозен.От написаното разбрах,че вашият съпруг може да се излекува,но проблемът му е психичен.Аз вече съм помагал на 2 такива двойки и те се справиха.За да се справите и вие с този проблем,съпругът ви не трябва да мисли за болестта си.Препоръчвам ви да отидете на почивка,за да се разнообрази ежедневието,но ако нямате възможност и двамата си вземете отпуска,за да си отпочинете вкъщи или отидете на село.Вие трябва да го подкрепяте във всички негови начинания,но в никакъв случей не му напомняйте за проблема.Няма начин да не се сеща,но все пак при по-разнообразен живот няма да е толкова натрапчива тази мисъл.Когато вашата половинка се сети вие му кажете по две думи за подкрепа и сменете темата.НО има нещо много важно-не трябва в проблема да се месят други хора.И вие не трябва да го карате да ходи по психолози,защото там ще трябва да разказва за болестта.

Пингвино, внасяте смут в моите разбирания за изкореняване на проблем (по принцип):

- съгласна съм с Вас, че "при по-разнообразен живот няма да е толкова натрапчива тази мисъл" - все пак ми се струва, че при наличието на такъв живот биха се появили разнообразни натрапчиви мисли, които да изхождат от един и същ корен (всякакви видове фетиши и пристрастия, включително бягства на село, кашмирени шалове, работохолизъм);

- не съм съгласна с Вашето "в никакъв случей не му напомняйте за проблема": това не е лоша дума, от която ако се въздържаме и ще позабравим, а ежедневие. Нещо повече - кошмарно ежедневие.

- "вие му кажете по две думи за подкрепа и сменете темата" - какъв по-голям уют от темата за времето, нищо, че животът ни се разпада.

- "НО има нещо много важно-не трябва в проблема да се месят други хора" - роднинските съвети имате предвид? - ако да, безплодни са; но не е и като да вредят.

Дали правилно съм прочела, Вие сте учен човек, психолог... та се чудех ще Ви се намери ли време да изложите тук научната логика на Вашата (на пръв поглед) ирационална психотерапия?

Благодаря за отзивчивостта, Васко, ще имам предвид адреса Ви в случай на... знам ли - Вие какво имате предвид?

По въпроса за възрастта, който не е като да не е от значение, уви, твърде млади сме за подобно бреме.

Госпожо,аз осъзнавам,че животът ви се разпада,но недейте така да отхвърляте мнението ми и да го приемате с ирония.Повярвайте ми,защото аз вече съм помогнал на 2 двойки със същия проблем.В учебниците по психология не съм намирал навремето много такива неща,но аз имам свое мнение по въпроса.В дебелите учебници по медицина пише,че човек може да стане импотентен без да е претърпявал удари или операции,а само и единствено от огромно притеснение примесено с умора от голямо натоварване.Импотентност може да се предизвика дори от недоброжелател,повлиял психически с думите или поведението си на друг човек.И щом е възможно един човек да стане импотентен само от няколко думи,макар и за кратко време,какво мислите,че съпругът ви ще се оправи след като в главата му е постоянно онази мисъл.Той трябва да получи разнообразие.Подкрепяйте го,прекарвайте повече време с него,разговаряйте,но това не трябва да бъде усетено от него-той трябва да си мисли,че просто прекарва най-обокновен ден със скъп човек.А това трябва да стане не за друго,а за да не се досеща,че има проблем.И както вече казах в миналото си мнение му е нужна почивка.Отидете на кино,на екскурзия или на друго място.Обзалагам се,че съпругът ви обожава да ходи на риболов,отидете с него,дори и да ви е неприятно.
Аз не казвам,че роднини или приятели не трябва да се месят в проблема ви,но не и да говорят пред съпруга ви. Вие госпожо,разговаряйте с тях.Това е хубаво.Човек трябва да споделя чувствата и преживяванията си,но подбирайте внимателно съветите от тях,защото всеки казва кавото той си мисли.Някой ден може да ви каже,че трябва да се разделите със съпруга си.Но вие не трябва да го правите.Борете се,нали все пак го обичате.
Преди една година при мен дойде един човек,който имаше някакъв проблем,но заекваше.И аз забелязах това.На вторият сеянс го попитах за проблемът му.Той ми разказа,че е ходил на логопед,но не му е помогнал.И така аз реших да опитам да отстраня говорния му дефект.Минаха три месеца и половина и той значително намали заекването си,след обилно обработване на психиката му от моя страна.А на петият месец той спря да заеква.Всичко се е дължало на някакво притеснение.Така че знайте,че психиката е едно от най- важните неща за човека и има надежда съпругът ви да се оправи.Смо трябва да се пребори с нея.

ПИНГВИНО, нашият проблем е дотам дълбок, че присъства неизменно и в най-невинната тема за разговор. А да си остане безимен = да се превърне във втора природа.

Та проблемът, уви, не обитава само психихата, но и физиологията: я си представете, че колкото пъти се отбиете по малка нужда в тоалетната, толкова пъти зъби стискате. Не е като да речем, да го накараме да забрави за дружинната ръководителка, която сексуално се е възползвала от подрастващия в 8-ми клас пионер.

Простете иронията ми, почти съм убедена, че ако Ви познавах лично бих пренебрегнала медийно-пророческия тон, който... хм, прищраква измежду редовете по-долу. Ето на, усмихнахте ме:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Госпожо,явно нямя да мога да ви помогна,но все пак опитайте с моя метод,може да не стане,а може и да не стане,но какво губите.Представете се,че ще стане чудо.

Зная,че сега ви е криво и не ви е до това,но влезте във ,,ШАНТАВ КЛУБ,,(намира се в хоби и развлечения).Поме да се развеселите малко.Там аз членувам.Хората са много мили.Няма нито един нахакан отворко.В този клуб се пишат леко безсмислени неща,но пък е много весело.Модератора е печен и не трие изказванията,колкото и да са глупави.В ,,ШАНТАВ КЛУБ ЩЕ МЕ ВИДИТЕ
В СЪВСЕМ РАЗЛИЧНА СВЕТЛИНА!НЕ СЕ СТРЯСКАЙТЕ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Драги господине,
там ли избивате комплексите си
или само си саморекламирате "метода"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

заведете го при хомеопат,ама добър.
гаранция че ще помогне.
успех.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите