Моля за съвет! Аз явно не мога да се справя със себеси, така че опирам до чуждото мнение. Поне вие можете да кажете от страни как изглежда моята ситуация и дано да получа някаква насока ..какво да правя.

Става въпрос за един човек в живота ми. Запознахме се преди повече от 5г. С този човек сме били толкова близки, колкото с никой друг до тогава. Не мога да сложа връзката ни в някакви рамки. Просто двама човека, които супер много си пасват и се разбират един друг като говорят, а понякога и без да говорят. Той не получи от мен каквото искаше, обаче и от около година и половина вече не общуваме въобще.

Проблемът е следния. Аз не мога да го изтрия от съзнанието си. Не ми е по силите, опитвах толкова дълго! Липсва ми ужасно много. Сякаш този човек в съзнанието ми е единствения най-сепциален човек, няма друг като него и се чувствам все едно той е съществото под слънцето, с което най-много си пасваме като личности. Осъзнавам, че това най-вероятно е някаква фиксация, едва ли не аз съм си изградила някакъв образ за него, който може и да не е реален. Много е странно. Не съм влюбена в него, просто ми е изключително ценен като човек.

Кажете как да се освободя от това непрекъснато мислене за него? Искам просто да го помня с добро и толкова. Да не ми се свива гърлото всеки път като си помисля за него, което е всеки ден. Просто да го преживея.. да постигна някакъв мир с мисълта, че вече не е и няма да е част от живота ми. Така не може да продължава, изключително е мъчително. Моля ви за помощ.

не може да каже 2 думи по темата?
Това си е психологичен проблем, не може да няма психологически начин за справяне.

Често една такава "фиксация" (всъщност този термин се употребява по-скоро за описание на невъзможността човек адаптивно да преходи от един стадий на психосексуалното си развитие в друг, но карай да върви) към един човек се поддържа от "пострадавашия", т.е. от теб, за да си имаш оправдание и да отложиш за неопределен момент нужната преориентация към друг(и), нужното търсене на сериозна удовлетворителна връка. В такива ситуации ти е трудно да осъзнаеш, какъв всъщност наркотичен ефект ти оказва самосъжалението, но трябва да го осъзнаеш и да си готова да жертваш това скрито томлително удоволство и да помислиш стратегически за това, как да изглеждаш най-добре, най-хубава, най-бодра, жизнерадостна, привлекателна жена, с която на всеки му е приятно да разговаря.
Значи, задача номер 1 ти е ясно да осъзнаеш, че това обсебване с мисълта за оня, е само повод за оправдание за пребиваването ти в наркотично неопределената пасивност на самосъжалението и мистичното чакане нещо по чудо да стане. Трябва да си дадеш сметка, че всеки път, когато си фаснтазираш някакви невъзможни случки те отдалечава от многото хубави реални случки, които иначе биха ти се случили. Следващия път когато се хванеш, че фантазираш за "него", просто се опитай да мислиш за нещо друго, знам че не става просто така, но постепенно ще можеш все по-лесно да улавяш подлите моментите, когато вместо да се грижиш за доброто си бъдеще, въртиш и превърташ все едни и същи фантазии. Когато целенасочено и с цената на много усилия успееш да сведеш празното мечтане и самосъжаление до два-три пъти на ден, ти вече ще си оставила няколко преиода от деня ти "неомърсени" и ако през тях ти се случват по-скоро интересни и удовлетворителни неща, все повече ще си склонна да омаловажаваш незаменимостта на оня човек.
Никога не забравяй реалистичната поговорка "КЛИН КЛИН ИЗБИВА", но все пак се пази от някаква друга, заместваща "фиксация"/ обсесия.

Започни да мислиш за всяка фантазия като за предател - подвеждащо временно удовлетворение, което те обрича на пасивност и самосъжаление.

Благодаря много за отговора!

Само да уточня, че май мъничко неясно съм поставила нещата.
"за да си имаш оправдание и да отложиш за неопределен момент нужната преориентация към друг(и), нужното търсене на сериозна удовлетворителна връка." ---
Аз друг човек имам в живота си. Той ми е сериозната връзка с главно "В". Не водя затворен живот пълен със самосъжаление и вглъбяване. Излизам, имам приятели и добри емоции.

Лошото е, че след всичко това аз пак не мога да забравя.
Имам чувството, че ако забравя, то предавам и себеси и него, защото ..не аз не съм от тези повърхностни хора, които днес обичат някой, а утре не. Ей такива глупости.

Предполагам проблемът идва от там, че нещата м-у нас останаха недовършени.. Тоест нищо не се изясни, той просто изчезна. И аз се озовах в ситуацията в която най-малко очаквах.. -изоставена от някой, на който си вярвал най-много.

И пак да повторя, да си влюбен в някой и да обичаш някого са две различни неща. Аз просто го обичам като уникалното човешко същество, което е той за мен. И тъй като нямам обяснение - съответно съм склонна да си измислям извинения за него, защо е изчезнал. С разума си осъзнавам, че е изчезнал защото просто не му пука за мен, но не мога да се накарам да го повярвам. Не знам как да го обясня. Точно това искам да постигна, да повярвам, че ме е зарязал защото не му пука, и да съм в мир със ситуацията. Защото не мога да продължавам да живея с въпроси от сорта, "дали, ами ако" и т/н. Тези са въпросите които държат ситуацията незавършена за мен и не и позволяват да остане в миналото.

Казвам ги тези неща не за да ви отекчавам, а за да разберете по-добре ситуацията, за да можете да ми дадете обективно мнение.

Sorry, че съм обобщил прекомерно и съм говорил като че ли за малко по-друг случай. Все пак съвета за фантазиите остава, исках да наблегна на това, че когато загубим удовлетворителното присъствие на някой скъп на нас човек, сме склонни да го заместваме с представи за него, които макар да ни носят някакво удовлетворение, са вредни, защото поддържат жив болката от раздяла, несподеленост, неиспълненост на очакването и т.н.

> Предполагам проблемът идва от там, че нещата м-у нас останаха
> недовършени..
> (...)
> Точно това искам да постигна, да повярвам, че ме е зарязал защото не му
> пука, и да съм в мир със ситуацията. Защото не мога да продължавам да
> живея с въпроси от сорта, "дали, ами ако" и т/н. Тези са въпросите които
> държат ситуацията незавършена за мен и не и позволяват да остане в
> миналото.


Няма защо изрично да се стараеш да повярваш, че не му е пукало; просто си дай сметка, че и да му пука и да не му пука, ти сега трябва да водиш възможно най-удовлетворителния живот, в който да се гружиш за себе си, доброто си настроение и самочувствието. Защото в тази "недовършена" ситуация все пак има нещо съвсем сигурно: и да му пука и да не му пука, и да те потърси пак и да не те потърси, при всички случаи ще спечелиш повече неговото и на всички други уважение и харесване, ако бодро си продължиш напред и се правиш все едно всичко в личния и емоционалния живот ти е супер. Това "правене" е една проста, но много ефективна техника, ако го упражняваш често, накрая ще се слееш с ролята, наистина се получава.
По друг начин казано: колкото и да го обичаш (като уникално човешко....и т.н.) ти не си длъжна да пазиш представата за него непокътната в центъра на вниманието си, не извършваш предателство към чувствата си ако се опиташ да отстраниш този заместител (представата).

Също така е добре да си изясниш, можеш дори да си ги напишеш на лист за себе си, тези качества у него, които те карат (са те карали) да го обичаш. Така по-лесно ще осъзнаеш, че неговта уникалност всъщност се състои от неща, които, взети по отделно, са характерни в различна степен и за други хора. По този начин ще редуцираш ореолът на безкрайност, в който ти се явява уникалният обект на не-до-споделена обич.

И накрая две думи за обичането като "уникално човешко същество":
Преди всички други, като уникално човешко същество трябва да обичаш себе си, а това означава достатъчно да се уважаваш и да не влагаш чак такива дълбоки чувства другаде. Просто си остани отворена към всякакво общуване и не оставяй у околните впечатлението, че има нещо по-заслужаващо обич от самата теб.

Благодаря за съветите и отделеното време :).
Не се бях замисляла, че поставям него пред себеси. Но явно е така след като предпочитам да не се отказвам от мисълта за него (която ме измъчва), отколкото да съм спокойна и щастлива.

Всъщност аз (не знам дали така съм възпитана) но цял живот поставям други хора преди себеси... техните желания, техните нужди и си повтарям "когато другите са щастливи-тогава и аз съм щастлива". Явно има някакъв проблем с този начин на живот.

Кофтито е, че си осъзнавам в общи линии грешките и проблемите, но нямам идея как да се справя с тях. Все пак ще взема под внимание съветите ти.
Благодаря пак.

''this is your life .this is your life .this is your life .this is your life .
it doesn't get any better than this .''

ги разбира нещата (-;


''this is your life .this is your life .this is your life .this is your life .
it doesn't get any better than this .''

kak si razfiksirash li se ?

По-скоро се страхувам, че състоянието е хронично.. ;).. но правя каквото мога.
Една лъжа повторена 1000 пъти... нали се сещаш.