... питане.
Двама човека.
Любовна връзка.
Има няма 2 месеца.
Нищо скрито - принципно.
На първият месец единият взима и прочита смс-ите в телефона на другия, докато той е в банята.
Другият му обяснява тактично, че не е хубаво да се правят такива неща.
После става ясно, че първият пак взел и прочел смс-ите на другия, докато той е в банята или някъде си.
Как се обяснява това?
Няма значение какво е имало в тези смс-и.
Изпратени, получени...
За какво говори това и нормално ли е?
Не говорим ли за незачитане на личните неща на другия?
Или аз ставам параноична?

... въпрос на усещане.

добро обяснение (+) - може да е дал номера ти на някого, като си е мислел че ще получи само едно съобщение на него и затова може да не ти казва, обаче се е объркал и изобщо не му е пратено съобщение на твоя телефон...

лошо обяснение (-) - ревнува...

"Не говорим ли за незачитане на личните неща на другия?" Точно за това става въпрос. Този който зачита другия поне би имал старанието да си изтрива есемесите за да него разстройва без да е необходимо. Това тест за ревност ли е? Ако е да си търпи последствията. Ревността не се подава на разумни заключения. И ако някой е ревнив да си търпи отговорността за глупостите които е склонен да прави подчинен на влиянието й!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, виж сега, най добре е просто да го питаш. Тук сега ще плъзнат едни анализи, едни теории, едни динамики, едни едипови комплекси, едни зависти към пениса и какво ли още не...
Като го попиташ, печелиш:
1. разбираш защо го е направил (ако приемем, че е пич на място и не почне да се прави на "дръж ми шапката"... ако започне да се прави - директно си му бий шута!);
2. преставаш да се терзаеш за глупости;
3. даваш му да разбере, че нямаш намерение да стоиш безучастна към подобни прояви, които - ако останат без последствия - ще продължат, а дори може и да достигнат доста по-некрасиви форми;

Но не се прави на селска примадона и ти - просто обсъдете нещата като зрели хора - ощипаните моми понякога ходят и със синини под очите (във всякакъв смисъл).

Понякога нещата имат много рационално обяснение, но човешката психика е настроена митолоично и - като попадне в информационен дефицит, веднага го запълва с "първата попаднала идея", а тя по правило е най-често ирационална (но, за сметка на това - "супер-основателна" и "неизбежно правдива", ще ти дам само непретенциозен пример: ако работиш вече, неминуемо си преминала през фазата, в която част от новите ти колеги не са знаели как точно си попаднала на новата си работа и веднага са плъзнали слухове - като се започне от безобидното "племенница на...", та се стигне до "любовница на...". И всички информации, естествено, са от "достоверен източник"). За да достигнеш до рационално обяснение обаче, ти самата трябва да се държиш рационално - разбирай дори и в смисъла на "нормално", пак казвам - без излишни "Пернишки трагедии"!

Какви ти трагедии? Хората сами си ги правят като очакват другия да не бъде толкова драматичен когато стане въпрос за ревност, ама това си е чистата действителност. Хората са ревниви и човек се пази. Има луди ревниви и човек се пази от самите тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не обобщаваш ли твърде много!?
А защо не погледнеш и от друг ъгъл - дали пък обектът на ревността няма потребност от това да бъде ревнуван, за да се чувства ценен и че му се обръща внимание?
Но, ако тръгнем от тук, кой знае докъде ще стигнем. А и това няма нищо общо с темата - момичето просто търсеше съвет какви варианти има за постъпване в тази ситуация - не е искала теоретизиране и да си ги мерим сега тука всичките подред...

Съгласен съм, че обобщавам твърде много и теоритизирам напразно! И съм съгласен с максимата която гласи следното: оправданата ревност засилва любовта, а неоправданата води до отдръпване. Тоест, ако вярно някой е флиртувал така, че да знае, че е било опасно за сериозната му връзка и тогава, ако изревнувам ще засиля чувството на привързаност. И обратното, ако този някой или някоя не е флиртувал/а, а ревността ми не е съобразена, тоест че вдигам скандал то естествено, че никой не обича скандали и още повече напразни и така любовта си отива.

Ако се впиша в ролята на момичето незнам как ще реагирам. За това не съветвам. По - скоро теоритизирам планове на ревността съгласно максимата - оправдна ли е или не? Мисля, че не е прилично човек да чете есемеси на чужд телефон и без негово присъствие. Но това е любовта! Хората идеални или не обичат се. Защо не? Разбираш ли? Защо тя да го обвинява морално? По - скоро, да се разберат по - между си: ако си четат есемесите дали така ще се чувстват по - щастливи отколкото да си наложат строги санкции от които само ще страдат. Кое е любовта? Тя е и страдание и щастие! Така, че грешен ход няма. Въпрос на избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Последното ми хареса...

Не, не...
Не.
Не търсех варианти!
Напротив - питах принципно.
Имаме връзка на чисто сексуална основа.
И двамата си запълваме времето заедно.
Аз съм ненормална работохоличка, а той... нещо друго.
Няма значение. Сексуална връзка. С елементи на любов. Или там както... не знам, не разбирам. Изключваме ревността, защото няма как да я приложим тук.
Въпроса е дали това е нещо нормално или не.
В момента, в който аз разбирам за това - крайно не доумявам. Дори не вярвам, че е възможно да се случи. Казвам го. Казвам че е недопустимо.
После разбирам, че пак се е случвало. И изпадам в луда истерия.
При което човека недоумява защо аз ги взимам толкова присърце тия неща.
К'во толкоз? Нормално било...
Ебаси - прочел съм ти смс-ите, голяма работа.
И аз тресейки се от ужас обяснявах истерично колко това е подло, гадно, неуважително, незачитащо личните пространства, низко, обидно, неетично, неморално, невъзпитано, грозно, тъпо, унизително и какво ли още не...
Обаче той искрено не разбираше какво му е толкова лошото в това да прочетеш нечии смс-и...
Дотолкова не разбираше, че аз се притесних да не би да преигравам и да съм параноична...
Аз бих му прочела всеки смс в телефона ми.
Аз нямам какво да крия.
Но въпроса не е ли принципен?
Това исках да знам. Как мислите вие. Да не би аз да съм се повредила нещо и да обвинявам хората около себе си безпричинно....

... въпрос на усещане.

въпрос на възпитание, бих казала аз
ако аз бях на твое място, този човек просто нямаше да има втора възможност да ми чете SMS-ите
не мисля, че съм крайна, но до сега нито мъжът ми, нито сина ми са си позволявали в чантата ми да бръкнат без да съм разрешила това, а какво остава до телефона ми
нямам нищо за криене, но просташкото любопитство, дори и най-невинно да е - не понасям,
пазя си добре личното пространство,
в същото време уважавам чуждото