Нямам съмнения относно собствената си гениалност. Нито започнах тази тема за да я обсъждам. Моят проблем е в липсата ми на концентрация, мотивация, трудолюбие... или и аз не знам какво още. Уча специалност информатика във втори курс на софийския университет. Освен това ми се налага и да работя като програмист. Намирам си страхотни работни места... Но се плаша защото просто не си върша работата в 99% от времето. Е да верно...в останалия 1% от времето шашвам дори себе с производителност... но това не е достатъчно... Същото ми се получава и с ученето. Нямате си представа колко много бих дал за да мога за един ден да бъда в това състояние с което за ден или за часове съм си научавал за ужасен изпит(без да хода на лекции и да слушам там... Нямам време за това от работата) или пък онова състояни в което бях две нощи. В едната(май че беше 03.01.2003) довърших за една нощ игра (не че съм я изиграл... Написал съм я)която правех на напълно непознатия за мен тогава език JAVA... абе направих нещо голямо... просто бях супер концентриран, мотивиран и имаше огромен резултат. Другата беше по-скоро. И тогава се захванах с нещо огромно. И почти го довърших. Почти... защото след като на сутринта си легнах и се наспах не съм бил отново продуктивен. Въобще. А точно сега трябва да съм- идва сесия.
От мойте наблюдения ми е направило впечатление, че следните неща ми помагат на концентрацията:
1.Нищо странично вълнуващо за което да мисля.(например секс, европейско по футбол или интернет)
2.Лека сънненост(когато съм съвсем бодър решавам, че не мога да се забия зад компа или над книгите)
3.Някой да ми е направил голямо конско че нищо не върша(шеф,майка)
4.От работата която върша да не зависи нищо за бъдещето ми(иначе започвам да се вълнувам колко ще е гот като я свърша,което е точно ей сега след малко )
5.В никакъв случай да не се замислям кои са стъпките през които трябва да мина- а просто да тръгна по тях.
Освен това ми е направило впечатление, че съвсем нищо не правя,когато:
1.Изпитвам вътрешна вина но съм успял успешно да заблудя другите че върша нещо.
2.Когато съм наистина щастлив и когато всичко е тръгнало да ми се подрежда.
Те пък тия стигнаха само 2 на брой... Ми толко измислих.
Надявам се някой да ми даде безплатна професионална психо помощ какво да правя ако е успял правилно да диагностицира моя "тежък" случй :-)

Реших да публикувам и начини да се свържете с мене в случай че искате да ми пишете лично...
icq#326684454
e-mail: nikiforoff@mail.bg

П.С.
Самият аз се чувствам много гадно от това си състояние... И може би трябва да изпитвам гузност. Но мързелът ми, дори да е точно това, не е мое решение. Аз съзнавам, че трябва, че ми е разумно, че искам да си върша работите... Просто нищо не се получава обикновено. ЗАЩО? И какво да направя за да се промени това?

Спри да ебеш.

Zdravei! Mislia,che problemat ti moje da se razreshi sas:

1.Malko obodriavashti hapcheta i vitamini(hapcheta"ginko-biloba i memoplant),no i drugi spetsialni hapcheta za kontsentriranost(koito gi prodavat po aptekite no ne si spomniam kak se kazvat)

2.Отделияй време за спорт. Това много подобриава тонуса и подобрява за оросяване на мозъка и подобряване на концентрацията

3.Стани наясно с чувствата си и се консултирай с психолог.

Явно е, че решението, което ти предлагаш наложено на самия теб е довело до противоположен резултат на търсения т.е. до разконцентриране от основния проблем, липса на съсредоточеност и невъзможност за вникване в реалната ситуация.

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

Когато водещият мотив е това, че виждаме ясно смисъла в това, което правим работоспособността ни е доста висока, незавимо в какъв вид труд е изразена.
Например мотивацията ни за учене - може да виждаме смисъл в самия процес като развиващ мисленето ни, в живота в университета или пък в перспективите на бъдещата (в твоя случай и настояща) професия.
Когато мотивацията е добра понятието мързел се елиминира като причина за бездействието или ниска производителност, тъй като се измества от т.нар. "хъс за работа". А тогава крачката до успеха е... лесно осъществима.

Как виждаш преодоляването на т.4?

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

Ако правилно съм разбрал мнението ти(което наистина звучи крайно логично), holi_day, излиза, че всъщност въобще нямам желание да довърша това с което се захващам- Щом кат нямам хъс значи не съм мотивиран...нали така казваш?
Ама аз съм... Аз с ума си знам, че треве да бачкам, уча....ама
Просто НЕ ЗНАМ защо когато си кажа "седни, направи това, на далавера ще ти е" и нищо не става...
Тоест твърдението ти е грешно на практика... Или аз съм теоретически грешен
Предполагам, че под точка 4 имаш предвид там, дето мисълта, че върша нещо важно ме разсейва(определено не е до притеснение) Ами това си е поредната тема на която бих могъл да се разсея. Не знам нито как с нея нито как с другите ми разсейващи мисли да се справя... Тъкмо за това и пиша тука

Malinda, изненадан и благодарен съм за толкова конкретния отговор който успя да ми дадеш в една толкова объркана и сложна насока като човешката психика(особено пък щом става дума за моя допълнително утежнен случай
).
Обещавам си да отида до аптеката и да си купя по евтиното от тия двете а ако то не подейства и да спестя за по- скъпото. За спорта- ами и това правя...когат не вали или ше е ритане(нащо не е футбол) или тенис... Ама да си призная съм скептичен, защото мойто не е в невъможността ми да проява мисълта/фантазията ми а в неумението ми да я насоча...
Както и да е-след няколко дни очаквай отговарящ пост с това какъв е ефекта!

"Просто НЕ ЗНАМ защо когато си кажа "седни, направи това, на далавера ще ти е" и нищо не става... " - това ли е водещият мотив?
По правило всяко действие има няколко отделни мотива, между които съществуват противоречиви връзки - мотивационен конфликт. Сега спокойно можеш да изложиш и останалите мотиви.

Писателят Пруст облицовал кабинета си корк за да не се разсейва, но дори при такава старателна изолация не могъл да работи денем и да се изолира от шума.
Химичката Мария Кюри пък така съсредоточено можела да чете, че веднъж в библиотеката построили кула от столове около нея без тя изобщо да забележи.

Някои дразнители - като музика напр. могат дори да помогнат за съсредоточаване на вниманието. Какво е мнението ти за чатовете и сайтовете за запознанства като разсейващи фактори?

"Господар на волевото внимание е самата личност. Добрата разпределеност на вниманието рядко "другарува" с доброто му съсредоточаване. На едни хора е дадено едно, на други друго" Коломенски
Волевото внимание подлежи на... управление и възпитание като качество.


Гениите са известни със своята разсеяност - потвърждение за собствената си гениалност и от други източници ли търсиш?

Ако не можеш да убедиш някого - объркай го... и опитай пак.

Здрасти,
Вярно това, което си описал, не е най- добрият модел, но:
1. Ако за този 1% от времето ти си толкова продуктивен, колкото останалите за 100% от своето време, то ти си просто изключително ефективен и необходимо ли е в такъв случай да изпитваш чувство за вина (което вероятно е повлияно от представите на другите за начина, по който да си оползотворяваш времето). Знаеш ли принципа на Парето: 20% усилия, 80% резултат.
2. Важно е да вършиш неща, които са ти приятни, а ако не са - направи ги приятни. Приеми го като предизвикателство към самия себе си. Видно е, че специалността, която си си избрал е плодотворна от тази гледна точка.
"Ако нямаш това, което искаш, поискай това, което имаш" - Сенека.
3. Превърни дефекта в ефект. Вместо да се тюхкаш, че разчиташ на външна мотивация (конско от шеф или майка), приеми го като факт и го използвай в своя полза.
4. "От работата която върша да не зависи нищо за бъдещето ми"
Тогава постарай се да не се обвързваш с резултата от работата. Приеми гледната точка на страничен наблюдател. Страничният наблюдател обикновено не е емоционално обвързан с даден проблем и може да вижда по- добре в перспектива.
И най- вече - дай си сметка, този дискомфорт, който изпитваш, дали произлиза от самия теб или от представите и очакванията на околните за нещата. Ако си наистина гениален, както сам се оценяваш, защо искаш да се напъхаш в рамките на средностатистическата единица? От друга страна, разбира се, не бива да изключвам момента, че все пак е необходима достатъчна степен на адекватност спрямо изискванията на социалната среда - все пак общуваме със себеподобни. Но затова е необходим някакъв баланс. Отново предизвикателство!
Успехи в преодоляването на дискомфорта!