Натрупвам злоба. Злост. Черна, кална, прогнила, клеясала, грозна, разяждаща, киселинна злост! Никога не съм излъчвала отрицателна енергия... сега почти светя в тъмното, фосфорисцирам. А не искаааааааааам! :'((( Нервите ми са оголени до крайност, треперя като лист, гласът ми вибрира, ще рухна. Как да се справя? Причината е баба ми (знам, че ви е смешно и се подхилквате пренебрежително). Зла, егоистична, нагла, безпощадна, 81 годишна старица. Страда от атрофия на мозъчната кора. Физическото й здраве е по- цветущо от моето. А склерозата се разраства лавообразно, сграбчила я е с черните си нокти и... Всяка сутрин нахлува в стаята ми, трябвало да си предаде тетрадката по краснопис на другарката Софрониева (на 81 е! Коя е Софрониева?), друг път си налива боза в портмонето, снове из коридора и крещи "мамо, мамо, мамо", държи обувките си в хладилника, преди седмица подпали апартамента, преди месец изхвърли котката ми, с която съм живяла 16 години. Понякога се конти с часове пред огледалото, щяла да ходи на банкет в ХЕИ. Прави опити да скача през прозореца, чувала гласове, някой й нашепвал, викал я... Плаче непрекъснато, става агресивна, буйства, наскоро ми раздра лицето, хапе, чупи чаши... Невероятно енергична е. Опитвам се да я приспя с лексотан. Спокойствието трае само 4 часа, след това кошмарът започва наново. Не мога да изляза от къщи. Не смея. Помогнете миииииииии! :'((( Мразя я! Знам, че е глупаво, незряло, безсмислено. Тя не подозира в колко напреднал стадий е тази зловонна и гнусна склероза! Аз съм тази, която е с всичкия си, която трябва да бъде разумна, да не се ядосва, да проявява търпимост. Не мога, не мога, не мога!!! А това е собствената ми баба. Никога не съм я обичала, тя мен- също. Ще екслоадирам от злоба! Ще... !!! Как да се справя с този ужас? На 18 съм! Живеем само двете. Не смея да я оставя сама в апратамента, лек няма- заболяването е хроничано. Как...? :'(
Извинявам се за...за това, че ви ангажирам със себе си.

Къде са родителитети те?
Защо си сама с тая болна жена?
Много малка ми се виждаш за ситуациаята...

Родителите ми са починали. (Не искам да събуждам съжаление... въпросът беше как да се справя с това чудовище! Йода!)
Няма кой да я гледа.
Възрастта...в случая няма значение. Или пък има, но...аз се плаша от себе си. Достатъчно голяма и отговорна съм, за да се грижа за някого, но... !!! Не знам дали ти се е случвало да изпитваш такава ненавист, погнуса, омерзение и отвращение към човек. Ужасяващо е. Или пък винаги съм била латентна невротичка и сега просто изливам цялата тази кална енергия навън. :'(((( Понякога ми се иска да я удоша... и то не в онзи вятърничев, дори небрежен, личен от всякакъв заден умисъл смисъл, ами...действително си го мисля. И това ме плаши. :''(((

Ами - толкова много отрицателни емоции имаш защото задачата ти (да се грижиш за бабата) не ти е по силите. СЛУШАЙ - НЕ СИ 'достатъчно голяма ' за такава отговорност. МАЛКА СИ. Затова те питах къде са ти родителите преди - на теб самата още ти трябва подкрепа и грижа от 'големи'. Мисълта ми - дано оцениш, че отрицателните ти чуства са НОРМАЛНИ за възрастта и ситацията ти. И на мен, и на много други хора им се е случвало да изпитват такива чуства когато се чустват безсилни или в безизходица.

Забрави такива диагнози като 'латентна невротичка' - няма ти нищо - просто ти е труден живота сега.

Трявба ти помощ за гледане на тая баба....

БЛАГОДАРЯ за задочната подкрепа. :))
Не мога да приема това, че да изпитваш омраза е напълно в реда на нещата.
Понякога сядам и пиша дълго и объркано какво чувствам, пиша си аз, пиша, когато ме боли... затова се натрапих тук, в клуба...
Прегръщам те. :))

Vij, naistina tezi chuvstva koito izpitvash ne sa priqtni, no v kraina smetka ti ne si dlujna da si sdurjash chuvstvata zashtoto ti e kofti - tova che si go pisala tuk e dobre... Znachi:
ako imash drugi rodnini, pomoli gi da ti pomognat za babata, ako li puk ne, konsultirai se sus lekari, dali e neobhodimo da ya premestqt v specializirano zavedenie za celta.... ima koi da ti pomogne, a lichno ti se uspokoi, i znai che naistina si oshte dete, i imash pravo da si shtastliva, kakto vsqko edno normalno dete iska. Edinstveno ne zabravqi che e po dobre da potursish pomosht, ot kolkoto da si mislish za takiva gluposti udushvane i tn... Konsultirai se s nqkoi specialist, i potursi pomosht - tova e mnogo po dobur variant....

Всяка седмица я водя на нов психиатър. Повечето са частници. В така наречените "специализирани заведения" не приемат пациенти. Проява на висше гостоприемство от тяхна страна е (в случая не мога да посоча виновник), ако я натикат в сънното отделение, където ги упояват, психично болните заприличват на блуждаещи трупове, напълно неадекватни, но пък спокойни...и след седмица, прекарана под наркоза, пациентите напускат здравното заведение и се разпръскват по домовете си. След това кошмарът започва наново. И всичко това не е безплатно. Аз съм от Варна- из града се шляят безцелно и безпризорно поне 10 човека, за които е ясно, че са с тежко психическо разстройство. Но тъй като не буйстват и не са агресивни- никой не си прави труда да се погрижи за тях. А какво остава за някаква си изперкала старица, която... е вече на коренопреклонна възраст (нищо, че е здрава като бик).
Благодаря ти:) Поздрави:)

Здрасти,
и аз бях в почти същото положение... Майка ми и баща ми починаха, тя- когато бях на 9, а той, преди абитуриенсия ми бал... Беше отврат. Но... бабето доживя до 89. Живеех с нея и леля ми, която по цял ден е на работа и де факто аз седях с нея. Преди да почине баба ми дори акаше не пода до леглото си, късаше каквото и падне, ядеше като луда, вършеше каквото и падне... Такива нерви, такова чудо, само, който го е изпитал знае... Мислех си, че ако умре ще е по-добре за всички... В къщи само се крещеше, станахме за смях в кооперацията.
И един ден просто умря. Спря да яде и толкова, легна и умря. И сега със сигурност не и е по-зле, то това не беше живот.
При теб май е по-зле, защото склерозата е в доста напреднал стадий...
Хей, не се оставай, грижи се за себе си! Всичко ще се оправи по-бързо. отколкото си мислиш. Това е тест

До 89 годишна възраст!!! Това е терооооооор!!! Какви са тези жилави старицииии- неваляшкиии!!!
Моето бабе се държи по абсолютно същия начин! Яде като ярмомелка, вероятно забравя, че преди минута е обискирала и опустошила целия хладилник...
Ти... не мога да ти опиша колко... как... БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ! :))))) Стоя си тук и си въздишаааам, и е някакси леко, леко... :)))
Идиотското и нелепото в случая е, как едно психично заболяване е способно да влее в мен такава гнойна омраза и как денонощно се самобичувам, че съм зла.
"Това, което не ни убива, ни прави по- силни"..., но ЗАЩО?!
Колко време мина, откакто ви "покруси" (а може и без кавички) неочакваната й смърт? Не... не ти ли е мъчно за нея понякога? На мен малко ми остава, за да я натикам в месомелачката без излишни церемонии!
Поздрави и песни.

Умря преди около 3 месеца. Мъчно ми е понякога, но за това, което беше преди да изключи... Аз съм отраснала около нея, все у тях бях...
Ама като почна да напада дори суров ориз в хладилника... стана лошо
То не е ядене по цялата къща, не са л****...
Странното е, че откакто е умряла се сещам почти само за добрите моменти с нея, даже ми е гадно, че съм се държала грубо... ама то си беше неизбежно...
А теб буди ли те нощем? Е те тва е най-лошо! Тъкмо си легнеш- и нея я прихванат лудите...

stay in control

iskreno ti su4uvstvam...niama kakvo da napravish!moje da ti e jal , 4e ti e baba, no sled kato e stanala tolkova agresivna i e zaplaha za teb , sebe si i okolnite,oshte pove4e , 4e niamash vuzmojnost da sedish non stop i da ia debnesh, nai-pravilnoto reshenie e da bude nastanena v specializirano zavedenie.tam shte se polagat griji za neia i specialno bu4en personal shte sledi da ne se naraniava etc i tova shte mu e rabotata.ne biva da se 4uvstvash vinovna da go storish...tova ne zna4i 4e shte ia izostavish zashtoto si egoistka ili ne sa ti izdurjali nervite!znaesh , 4e kogato niakoi e mn bolen otiva v bolnica i tova e normalnoto nali!ako niakoi den tia se narani losho ,zashtoto si si imala rabota i ne mojesh da si krai neia neprekusnato kogo mislish shte obviniavash!
obadi se kudeto triabva i pozvoli drug da se pogriji za neia!moje da zvu4i gadno,no ti si na 18 i jivota e pred teb , a tia e na 81 i dobre si e pojiviala...ako beshe s razsuduka si nadali shteshe da iska da prevurtish zaradi sklerozata i!misli realno!

Хм... думите са толкова коварни и така се изплъзват, когато искаш да благодариш на някого... :) Просто така, защото е намерил време да те изслуша/ прочете, защото е проявил търпимост спрямо теб и загриженост, макар и виртуална... Усмихвам се. :)))
В "специализираните заведения" се обръщат към мен със следните "трогателни" реплики: "Душко, к'во си я помъкнала тази стафида по болници. Вече е взела- дала. Я си я прибирай- заключваш я в килера или пък в асансьора... К'во му мислиш толкова?!". Чувството на безисходност и отвращение към всичко се засилва още повече! :( Косата ми започна да пада. На нервна почва е. И така... общо взето е весело. Общуването тук ми служи за разтуха. :))
Заек (колко грубовато!), вие правихте ли опити да я освидетелствате и да бъде приета в болница за по- продължително лечение и медицински контрол? Дали е хуманно? :-/ Баба ти на колко години почина?

Ами не... Не сме я водили в болница, щото беше много капризна- не може да яде всичко, иска плодове примерно, вафлички, такива екстри, постоянно трябваше някой да е с нея... По-късно вече нагъваше каквото и падне, но пък много остаря и ни беше жал да я заведем другаде... А и нямахме $$ да наемем жена да я гледа. И така.
Обаче аз не знам как издържахме, честно... Леля ми изпадаше в нарвни кризи, по нощите се чуваха викове, сутрин не знаех как и къде ще го намеря това бабе... Постоянно ме питаше: "Аз къде съм, в кой град сме сега?", "Къде е мъжа ми?", а мъжа и е починал преди аз да се родя... Та, съгласна съм, много е весело понякога ;)
Иначе умря на 89. Твойта на колко е? Здрава ли е? Някакви други роднини не ти ли помагат?
Не знам какво да ти кажа щото знам, че е много скапано да си попаднал в капана на една луда старица. И жилава при това. Просто се надявам да ти олекне в скоро време по някакъв начин...
ае, поздрави я от мен и успех

ей, ПсИхОлОжКе ПсИхОпАтКе СТИГА СИ СЕ ЕБАВАЛА С ХОРАТА!!!!!

дрън-дръън-дръъън

а пък има глупаци, дето ти се връзват , я.............

Иначе историиииките ти са доста тъъъпппииии

опитай чрез социални грижи да я настаниш в старчески дом,изтъкни невъзможноста да я гледаш ако не работиш, това че си сама и че е болна.в старческите домове ги гледат само от пенсиите им,лекуват ги,и са под медицински контрол.мойта баба е в такъв вече почти 20 години и е на 92 години,и тя е кошмарна но от там не я гонят,по лесно е даходиш през ден да я къпеш и преобличаш ,да и носиш памперси и после да си тръгнеш,от колкото така-денонощно с нея,пази си нервите,ще ти трябват,ако не стане нищо опитай да потърсиш помощ чрез някоя медия.желая ти здрави нерви и успех.целувам те.

А не мене не ми прилича на ебавка. Всъщност има къде-къде по-готини работи да се ебаваш с които. Надали някой ще седне да си измисля подобни неща, но който не го е преживял, не може да си представи...

Обърни се към сдружението на Донка Паприкова /българската Майка Тереза!/. Под нейно ръководство има такъв дом за стари хора. Намира се някъде около Лъвов мост.
Не си съсипвай нервите, непременно опитай да я дадеш в старчески дом!

Най-хубавото се вижда само със сърцето!

Намерих жена. Изглежда чевръста, съвестна и симпатична. Пенсионирана медицинска сестра, работила е няколко години като болногледачка. След 10 дена ще се пренесе да живее у нас- ще й готви, ще я извежда на разходка, ще й прави компания, ще я утешава... Разбрахме се да й плащам по 8 лв. на ден. Струва ми се, че това е добър вариант и все пак е някакво решение. :-/ Не мога сама да преценя кой е по- правилния и удачнен (удачен за кого?) изход. Като слепец съм и си блъскам главата в стената. Все си мисля, че в подобен старчески дом няма да се полагат нужните специализирани грижи и да й отделят необходимото специфично внимание, а ще я оставят да... да си гние там от нещастие. :( Не че храня кой знае какви топли чувства (идиотка!), но все пак става въпрос за човек, роднина, а не за куче. :-/

Още веднъж благодаря. Много.

Баба ти как се чувства там? Глупав въпрос може би... :-/
Осъзнава ли, че полагате за нея известни грижи? Какво й е? От къде си? Персоналът как се отнася към нея? Мизерията сигурно е зловеща. Или условията може би не са чак такъв проблем...

А ми ,много си е добре,тя беше доста години в двойна стая с още една жена,имаха си хладилник,телевизор,гардероб,килими и собствена баня с тоалетна,за всяка стая.ТЯ има старчески диабет,високо кръвно и слабо сърце+коксартроза и я хранят диетично ,дават и лекарства и я къпят и преобуват.Сега е в болничното отделение,защото падна и си счупи,тазобедрената става,но и тогава с линейка я закараха до Пирогов,снимки,гипс,инжекции за болките,всички мислеха че ще умре от счупването,но крака и зарасна и се оправи,само дето вече сама не може да ходи ,та я извеждат на разходки с инвалидна количка.Майка ми и баща ми ходят през ден ,носят и разни неща и я къпят и те,перат и дрехите и др.И тя май е започнала да превърта защото говори за мъжа си,а той е починал преди 70 години(татко е бил на 4 гкогато е останал без баща).На 9.9 ще направи 93 години.Този старчески дом тя сама си го избра,след като обиколи няколко,намира се в кв.Дървеница в София и е държавен,на 5-6 етажа със стаи за 2-ма души,асансьор за инвалидни колички и трапезария на всеки етаж.За сам и стар човек е много хубав.Има денонощни дежурства на лекари и сестри.Организират им празници и им дават дрехи втора употреба(внос)направо нови даже с етикетите от магазина.Той е дин от най хубавите като не броя частните.Опитай,пожелавам ти успех.

мооооля!

леле за каква лудница става въпрос тукаа......
Не знам но са 1-1000 момичетата, които мислят и се изразяват така като теб!
А може би греша, защого не ми се е случвало такова НЕЩО - дано не греша и ти не си склонна към гаври с хората психоЛОЖКА!
Е и да си - добра си

'Ми... вероятно звучи като отрязък от "Полет над кукувиче гнездо"... де да беше умело забъркана приумица. Ей, така,... да седна и да си нижа небивалици... като досадителен и опиянен от себе си графоман, а другите да четат и да ме потупват по рамото. Да, ама не. Просто... понякога съм толкова яростна, толкова чудовищна, така неприсъща, че единствения начин да се успокоя, е да седна пред монитора и да си трополя по клавиатурата.
Не мога да се справя с моралната страна на целия този терор! Хуманно ли е да я натикам в лудница, дори условията да са поносими (както описа Патила)??? Съвест (или пък излишна глупост)! :(( Как ще й се отрази една такава неочаквана смяна на чисто механичния й (вече) начин на живот, на обстановката- аз няма да съм около нея, пердетата няма да напомнят за майка й... Наскоро си купих диван и пребоядисах стените. Това съвсем я (п)обърка. По цял ден снове из коридора и си мисли, че се намира в почивна станция. Най- странното(за мен) е, че е абсурдно да й проблесне коя съм, че се е потопила в спомените си от детството и не може да се откопчи от тях(иска да й пея песента за "Хубавата Джи-джи"), а в същото време не спира да повтаря, че е на 81 и че е редно да се отнасям с нужното уважение. Освен това непрекъснато дебне с трескав и мнителен поглед, да не би случайно да се досетя къде си е скрила парите. Помни всичките си скривалища. Удивително е как... мозъкът й работи избирателно. :-/ Ще я удошаааааа!

Мила,аз не ти казах лудница а старчески дом,между двете има голяма разлика.

Да, да, да, извинявай, моя грешка. :) Пак е свърталище на заточеници (по неволя- нищо, че баба ти доброволно е решила да се капсулова там. За всичко си има причина.) :-(( Пенсията й (да речем, че е около 100лв.) препокрива ли разходите й напълно?
В курорта Дружба (до Варна) има един старчески дом- покъртително е!!! :(

пенсията и е 68 лв..като от тях и дават 20 лв за нейни си нужди.но останалите разходи поема държавата.

ne sudi tolkova seriozno baba si i tija ne e vinovna. ima skleroza, moje bi ne triabva da i davash leksotan,dokolkoto znam pri skleroza e protivopokazen i za tova buistva. konsultirai se s lekar - dano da namerish koito da ti kaje kakvo tochno da pravish. ne ti e lesno,znam. dano da izdarjish, mislia che i za neino i tvoe dobro ne e zle da ja nastanite niakade. ne znam.

нямаш два живота за да го подариш единия на някво бабе, особено ако не си психически готова за това, пък и не би трябвало. обаче по начина по който пишеш си личи, че или не си на 18 или си много начетена за тази възраст, което иде да рече че хич, ама хич няма да ти е лесно, особено ако си се накълвала с един микробус щури книги и то в пубертета.
когато имаш два кофти варианта избираш този, които е по малко кофти за тебе.
и да не ликвидираш бабето ей:))
успех, scan

:-D "Бабето" от ден на ден изперква все повече и повече. (Аз тук чинно и прилежно ви информирам за развоя на "идилията":) А и предписаните хапове са придружени от километричен списък с противопоказания, които си пъплят наоколо в добавака към цялата лудница. Абсолютен тупик! К'ва е тази медицина?! К'ви са тези невролози?! Немислимо е(за мен) да я запокитя в някой дом. Сърце не ми дава. И без това ежесекундно си втълпявам, че съм зла дропла и че тя все пак не е хърбаво псе, което можеш да сриташ в ъгъла. Мразя я, ненавиждам я( причината изобщо не е единствено в атрофията на мозъка й) и в същото време изпитвам такова задушаващо чувство за вина. Последно "накълвах" :-) "Хора на лъжата" от Морган Скот Пек, с подзаглавие- "Надеждата за изцеление на човешкото зло". След като я прочетох, още по- натрапливо започнах да се замислям дали и на мен не започва да ми прихлопва чивията(самият факт, че позволявам да ми нахлуват такива нелепости в главата, е достатъчно показателен май)?! Много се надявах да се включи в темата и някой психолог(и аз не знам защо точно). И... исках да попитам(някого) дали действително лисеенето може да възникне на нервна почва или е поредната ми приумица? Знам, че някой ще посъветва "Обърни се към дерматолог", но нагласата за нещата е много важна. :-/
Scan, 'ми какво да го правя това невменяемо бабе? Уффф, колко дяволски трудно ми е да взема решение!!! Аз нали наех жена, веща(уж) в отглеждането на подобни пощръклели и нещастни хора... Май и тя няма да издържи дълго, на път е да побегне панически.
Поздрави(по- здрави) от 18 годишния спаруженик.

ей ей ей:)) ти май нещо ме лъзгаш по паркета, кажи сега тука, признай си. как така стават нещата при тебе като по филмите или аз съм шаран дето можеш да го хванеш с бастуна на бабето и старата и нощница за стръв. как така вече усети че жената иска да напуска? недей така, за 8 лева и аз щ-е си го дондуркам бабето ама ми е далечко малко за работно място.

http://www.geocities.com/pazobg/brakeup
ето ти и вторнишката притурка :)

Забавляваш се, виждам... :)
Не стават като по филмите. Там всичко се увенчава с прилично ароматизиран happy end и цяла купчина изкуствени зъби на показ(американска му работа!). Не използвам бабешки бастуни за харпун. Всичко се вмирисваааа!!! Днес, например, Йода(бабчето) с голям ентусиазъм се приготвяше да ходи на театър. С капела, корделка и червило. Знаеш ли колко е чудесно(почти вълнуващо!) да ринеш **й** през няколко часа?! "Заек" може да ти обясни. Или пък вечер, преди лягане, когато имаш неблагоразумието да си помислиш, че вече джедаят е мирясал и ще можеш да си подремнеш, тогава изведнъж прокънтяват животински писъци, защото в леглото й се бил намърдал някакъв злосторник(живеем си само двете)! Ни приема, ни предава. Ако в продължение на часове успея да запазя привидно спокойствие, тогава като че ли и тя се кротва по- бързо и поне не буйства. Абе има си чалъми, но ми е невъобразимо трудно да се справям сама. :'-(
А за болногледачката- споко! Няма да ме зареже, учудващо съвестна е и много мила, но... това не се търпи! Много по- добре и по- спокойна се чувствам, откакто щурмува къщата.
Благодаря за текста. Вероятно го подбутваш с образователна цел: "-ЧЕ ТИ Ехх ххххххх БЕ ДРИСЛЬО! ", "...изявявяйки на висок глас сексуални мераци към най-близките му роднини по майчина линия...", "-АЙ-ШЕ-ГИ-БЪШ-У-ПЕДЕРАСЧЕТАТА !" :-Р (Ще го прочета по- късно, обещавам.)

оххх...
и аз така си мислех, че ще изперкам когато бабката се запътваше към мойта стая да а*а там, защото й било по-близо от тоалетната... но тогава не беше никаква бабка, а ЧУДОВИЩЕ... гледам я слаба една такава - кожа и кокал, а е способна да те тероризира по най-подъл начин... и лошото е, че не го осъзнава дори... затова с леля ми се опитвахме да го обръщаме на майтап... ама в един момент като ти избие... иде ти да се/я гръмнеш и те така...
то аз и сега отвреме навреме си мисля, че изперквам, но тва е друг въпрос...
но тогава беше МЪКААА...
споко за косата! ще се оправи - това е от опит дай и малко време и я остави на мира, сама ще се справи като приемеш нещата такива, каквито са и се успокоиш. баба ти, за съжаление, е излязла от себе си, не напълно, но блуждае... и ти можеш да облекчиш положението й, но само с много любов...
лошото е, че точно в този случай любовта най-трудно се намира...

мисля че на бабето няма да му се отрази зле един готин старчески дом за такива кукувици, даже може да му се отрази много положително. ама къде съм тръгнал и аз акъл да давам като и на мене ми излиза пушек през ушите :)))
я виж какво намерих във фен клуба

http://pratchett.movieblaster.org/

е сега направо не мога да се оплача че няма какво да чета

а морган скот пек ми е познат и съм чел нещо от него ама и мене ме полазва склери бавно и полека, щот не ям ябълки

айде лет дъ форс би уит ю

Имам подобен проблем като твоя.С тази разлика че баба ми е с Алцхаймер (ако ти говори нещо).Тя не знае кой съм дори.Тя не знае самата тя коя е.Давам и да яде след 5 мин. започва да ми крещи че съм щял да е уморя от глад кога ще ядем .Незнам ти дали но аз сменям памперси всеки ден.Можеш да си представиш памперса какъв аромат има след една вечер престой с него.Да не говорим че всяка сутрин се сабуждам и започвам да търся каде е последното място на което е цапала с ла*на из стаята си.Говори несвързани неща които аз слушам всеки ден.Мога да дам много примери за това какво прави и говори но мисля че не това е важно.По някога имам чувството че са ме затворили в лудница без да съм луд.Иначе бабето има две сестри.Защо мислиш че нито една не идва да е види сега.Преди време тя е изоставила майка си в подобно състояние и не е погледнала а оставила сестрите и да се оправят както намерят за добре.И мисля че точно това нейно отношение към майка и е причина за нейната болест. Искам да ти кажа да не се предаваш.Ние с нея също не сме се обичали докато беше добре.Но знай че това което правиш сега за баба си няма да остане невъзнаградено(нямам предвид материално) за напред.

Best Regards: Niki

Vsqko dobro za po golqmo zlo

Да, някои от невролозите поставят диагноза алцхаймер. Разрових се за материали в интернет, исках да разбера какви са симптомите, причините и как протича самото заболяване, за коя възрастова група е характерно, какви са алтернативите за лечение, какво предлага медицината... Попаднах само на щрихирана и непълна информация. Пишеше, че заболяването може да се предава и по наследствен път.
При мен редовната многострадална и фалцетна реплика(след като е забравила, че преди броени минути е омаламоскала половината хладилник) е: "Да имаше един колай- и в една капка вода щеше да ме удавиш!" Памперси не подменям- не ми дава да я докосвам. Просто я дебна с един парцал и обезвредявам мините. :-/
Това нейно налудничаво, превъзбудено състояние на забрава и абсолютна невменяемост понякога отслабва и присветват някакви мижави проблясъци за реалност. Но през повечето време тя говори за себе си(шизофренно) в трето лице. Казва се Елена. "Елена дали днес ще отиде на работа?, "Защо нощницата на Елена е тук?", "Елена е на 81 години, скоро ще има имен ден.", "Елена е отличничка, искаш ли да ти покажа дипломата?", "Абе баба ти кога ще се появи най- сетне?!" Понякога имам чувството, че информацията в мозъка й е като приказка от грамофлонна плоча, която зацикля на определени места и няма кой да спре грамофона.
Ти как издържаш, как се справяш? С какво се занимаваш(това май не е важно, извинявай)? Мислил ли си си за варианта да я подложиш на специализирано лечение и грижи? Консултирал ли си се с някого? Тя става ли агресивна, неудържима и неконтролируема понякога?

Хиляди благодарности, търпение и енергия.

'Ми...
Скица си!
Мляс. :-D

Прощавай...пропуснах да ти кажа с какво се занимавам , и какви варианти съм измислил да се справя с положението.Аз съм на 28 год. от Бургас.Имам бутик за дамски дрехи.По принцип това с което се занимавам не ме ангажира кой знае колко но когато трябва да свърша нещо и да отсъствам от вкъщи викам една жена която е и нейна приателка да е гледа срещу съответното заплащане.Когато искам да изляза да се разтоваря също е викам жената.Някаде по горе прочетох че си намерила жена която да се грижи за баба ти.Незнам какво работиш или може би учиш но ако тази жена е викаш всеки ден и даваш по 8 лв. на ден това на месец са 240 лв.Каквото и помощ(материална) да имаш мисля че е по добре да се възползваш от услугите на гледачка само когато ти се насабере много и искаш да си починеш(но това е мое мнение неискам да се натрапвам).
Преди известно време докато и правех сутришната попара дойде един мой приятел на гости да се видим преди да отиде да вдига щангите си ;))Помоли ме да му дам някакъв съд в който да си разтвори протеина.Както и да е замина си той но си беше забравил протеина.Реших да го опитам и аз да вида какво толкова му пият на тоя прах.Установих че има много приатен сладък вкус и реших да сложа от него в попарата на баба ми вместо да и слагам захар.След 6-7 попара да е видиш какви неща прави само ;)))Стана по силна от мен не се спира ходи напред назад иска да изразходва енергията и много буйства.Направо се уплаших.Неможех да разбера в 1-вия момент откаде идва тази сила и тази енергия.Докато разбера накрая че е от протеина...в къщи есе едно бях пуснал 10 тазманийски дявола можеш да си представиш какво беше.Както и да е спрях го след това а и нямаше как.
Напоследък вече гледам че започва да идва малко по малко на себе си.Консултирах се с лекар в тази насока който ми каза че тези временни проблясъци идват при болните от Алцхаймер известно време преди да си отидат завинаги.Да ти кажа винаги някъде дълбоко в мен когато ме ядосва бабето съм искал да е няма на този свят за да не се тормозя с нея.Но когато лекаря ми каза това че е възможно да си отива...се разплаках.Установих че съм свикнал вече с нея.Чувствам е като че все едно ми е дете.Не че държанието и не е такова... но все пак това ми е баба.Инстинкта на родител ме кара да се грижа за нея.Немога да и се сърдя за това което прави понеже тя не го осъзнава.Точно като при децата.Иначе когато и се карам разбира че е направила нещо но за момента след което не помни.Така че извода за мен от цялата тази какафония е че по принцип аз гледам едно малко дете а на практика гледам възрастна жена.
Търпение както казваш ще добавя само и да сме здрави...всичко останало е компромис.

Best Regards: Niki

Vsqko dobro za po golqmo zlo

Хахахаха - протеин в супата. Оооох, ще се пръсна!!! :-D Имаше такъв роман на П.Г. Удхаус: "Стрихнин в супата". А аз даже вчера си купих цяло кило цианкалий... уж е за отпушване на мивки... (Млъквам! Виж ме какъв съм кретен!)
Уча все още, 12-ти клас, но паралелно работя на смени в една видеотека(добре, че ме търпят, отнасят се с разбиране и ми имат доверие). Няма как иначе. Пенсията на Йода е около 100лв., аз получавам някакви символични помощи, стипендия от училище, подаяния от знайни и незнайни роднини, заплатата... така че се справям някак финансово.
Не знам при теб как е(неслучайно попитах), но "джедаят" не може да стои и секунда сам- все е неспокоен, ненахранен, на*к**, блъска с юмрук по вратата и пищи за помощ. Винаги е спретната за работа, с чанта и чадър... друг път бебето й било тежко болно, щяла да се жени в анабаптистката църква, майка й не знаела как да си сготви пиле с ориз... И в желанието си да се отскубне от апартамента- каторга, прави опити да стопи ключалката с кибритена клечка. После балатума лумва, пожарни, целият блок квичи и се сипят ругатни... Просто няма как да я оставя без надзор. :( И не е съвсем като малко дете, понеже те веднъж като се опарят, повече не посягат към горещия котлон. С детето се отнасяш като към разумно същество и очакваш, че след няколко забележки в крайна сметка ще разбере. Докато бабата е абсолютно изолирана от всякаква действителност, пакетирала се е в измишльотините си(защото в повечето случаи това са си пълни врели- некипели, които нямат нищо общо с отминалите й спомени), каканиже несвързани и разфасовни глупости по цял ден и когато ми зададе въпрос, изобщо не слуша какво й отговарям. Все едно сетивата й са тапицирани с коркови тапи и 5 пръста стиропорено уплътнение.
Какви километрични и магистрални постове си пишем само! :)) Някой още да не е изпокапал от набъбнала досада?
Ники, благодаря. :)))

P.S.- Доколкото съм чувала от други патиланци(поздрави на "патила":), преди да починат, болните отказвт да се хранят, да си пият лекарствата, да общуват, жизнеността им намалява и в продължение на(около) две седмици в къщата цари покой. "Клепкоух зайко" описа нещо подобно.

С дядо ми който почина беше същото както го описваш.Спи един час.,после рипва.започва да се кара че ще го уморим от глад,а току що е ял.Като решеше че една седмица не е ходил по голяма нужда,скъсваше нервите на майка ми да му дава разхлабително и после оливаше целия апартамент.Не ни помнеше а говореше за отдавна починалите си братя и сестри.Мен ме взимаше ту за маика ми,ту за баба ми,аз на 36г. той ме пита кога ми свършва училището.А най интересно беше че помнеше най-малката ми дъщеря и все за нея питаше дали е дошла да го види,но другите не помнеше.Майка ми още я гризе съвеста че не му повярвала и накрая че умира,но аз откакто съм се родила,той все от нещо твърдеше че умира,и накрая наистина почина .Въпреки че извикаха бърза помощ и направиха всичко възможно да го спасят той почина на 89 години.А баба ми цели 7 години беше на легло ,но никога не се оплака и не гъкна даже,последните дни беше почти в безсъзнание,но точно преди да почине се събуди и поиска да яде,хапна една супа,повърна и почина.Другата ми баба още е жива,вече на 93 години и се чувства много добре в старческия дом.Пожелавам ти успех в нелеката борба по гледането и, и ти благодаря за поздравите.

Vijte,dano ne vi prozvu4a grubo,no nqkoi dade li prilojim savet na tova mimi4e ,koeto e podlojeno na tezi ma4eniq?
Razbiram,4e se opitvate da i pokajete ,4e dosta hora sa minali prez podobno ne6to ,no tova ne e 100% pomo6t!
BIh kazal samo tova-ako nqkoi moje da q upati kam mqsto ,kadeto mogat da se spravqt s dartata-neka go napravi.Sa4uvstvieto ne pomaga osobeno

S nai dobri pojelaniq

Abe kakvo stava s toq svqt!!!

не е ли ясно че има само един вариант - да си деянат на орисията защото каквито са чуствителни няма да могат да мигнат ако пратят джедаите в старчески домове, където и здрав да си ше полудееш, баси шибаната държава?

абе като написа за протеина тоя младеж съ сетих... по принцип протеините като се разграждат отделят вещества, които предизвикват еуфорични състояния така че гледайте да държите бабетата на по постни храни.
баси само като ви чета историите и ми се изправя четината.
ама успокоявайте се че поне вие сте здрави и настоящото положение ви калява нервичките.
после на който и да попаднеш трудно ще те нервира при такава закалка или не съм прав?

Явно не си прочел всичко щом питаш,съвети имаше а тя сама ще си прецени кое е най-доброто за нея и баба й.Хайде със здраве.

Ами аз ако бях в нейния град (всъщност, Ехидна, ти къде живееш?), щях лично да й помагам с бабето за някой и друг час.
То тва е помощта, друго не знам....

я гледай как се римуват протеин в супата и стрихнин в супата хихи

Днес всичко е грозно. И беззъбо. И страшно. И жалко. И гротескно изкривено в налудничава усмивка. И се кикоти нащърбено. На точки.
Хората трябва да умират млади.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди минути- видях я провиснала през терасата, само краката й стърчат и вика възторжено на някакви момчета "Ало, ало!". Чувам ги как се заливат от смях със стържещите си гласове и изръмжават "Баси кефа!" Вцепенение, дъхът спира... Знам, че всеки момент ще падне, но не мога да се помръдна, все едно през тялото ми преминава горещо олово. Сграбчих я. Добре, че е мъничка и лека- като при птиците. Издърпах я грубо, с рязко движение. Цялата съм изподрана. Треперя и всичко е млечно- мъгливо...
А вчера прояви грижовност и ми приготви филия. С маргарин и обилно поръсена с... прах за пране! Тя е опасна!!! Както за самата себе си, така и за мен! Какво да направя?! :'((((

Миличка ''лудите'', и господ ги пази,а тя е един вид нещо такова.Ти пак си успяла да реагираш,аз като се уплаша все едно нещо ме блъсва назад,някаква плоча ме спира да тръгна напред и краката ми омекват и се подгъват.Какво стана с жената дето я гледаше????

exidna-vzemi da napi6e6 edna kniga.garantiram ti uspeh sas darbata ,koqto ima6 da opisva6 ne6tata.
dista kato na film izglejda vsi4ko.

ne darpai dqvola za opa6kata 4oveko !!!

:) Лудите...
Толкова е деликатно! Това е мозък- пихтиесто валмо, цялото изтъкано от нервни клетки. Трябва с огромна прецизност да се подбират лекарствата, а не да се предписват урбулешката, но... :-/
Ето някои от противопоказанията на ЕДНИ(от многото) лекарствени таблетки:
сънливост, понижено кръвно налягане, неврологични нарушения, кома; възбудимост, безпокойство, гърчове, треска, сухота в устата, чревна непроходимост(каква е причината за тресавищата от изпражнения?!), сърдечни аритмии, опасност от тежки белодробни усложнения, фоточувствителност, изгаряния, обриви, паркинсонизъм... etc.
Тази нещастна женица вече е заприличала на ощавена, степцана, проскубана, сплъстена и проядена гайда. Ручи си кротко докато лудите не започнат да играят на "сляпа баба" в главата й... и в такива моменти не искам да се прибирам в къщи с дни.
Пенсионираната медицинска сестра ми помага, но бабата тропа нервозно с крак, накокошинва се, размахва чепатите си ръце, за да се отбранява, бръщолеви нещо на френски и отказва да си пие лекарствата. Подмамваме я с какви ли не хитрини и залъгалки. Но нали е джедай... :) Просто е тежко. Много тежко.

Благодаря, но... Хм... По- скоро съм словоохотлива махленка, а не творец. :) Иначе имам издадена книга с мои преводи на приказки. Фукла!
И ако можех да изнижа на пръсти по средата на прожекцията...

prosto s tova 6ega ne biva!!!
za knigata-vse o6te mislq 4e oje6 da iskara6 dosta pari s na4ina ,po koito opisva6 vsi4ko ,stiga sadbata da ne te nakaje jestoko,zaradi tova ,koeto eventualno pravi6 v momenta!

leka ve4er

Какво толкова грехопадително и безнравствено правя от няколко години насам?!

Имам съвест. Тя до нищо не води. Само дето цялото ми същество е обсипано със струпеи.
Мислиш ли, че не осъзнавам и не преживявам цялата сериозност на този разяден абсурд?!

Аз съм спокойна, не гледам на Съдбата като на инквизитор. Сляпа и изнемощяла старица, която си преде на чекръка и понякога заплита възли. Просто трябва да й се помогне в разплитането.

отдавна не бях навестявал темата с Екзотичните Вълнуващи Новини и Събития за Бабето Джедай
първо некой да ми светне лампата за какъв ще те наказва съдбата, не че не те е ковнала лекичко или просто вече него го е заковала и не осъзнава кви ги плещи.
второ - пробва ли да храниш бабето с повечко ориз и малко протеини съм ти казал:)))
трето - вярно че ти е силен процесора и добре пишеш ама не вярвам да изкараш пари с това, просто в бг няма маркет затакива работи като литература и изкуство, ако можеш да пишеш на чуждоземски-тогава да работата е друга
виж, ако искаш да изкараш кинти
вземи научи форекс маркета и като забогатееш не забравяй да ми подариш един остров със всичко както си му е редът
на мене както си ми е слаб процесора първия опит ми пеше плачевен но надъвам се при теб да не е така
думата всъщност е forex и това е за паричките.
и не забравяй да постнеш другия път какво кълвеш сега
аз например си намерих междугалактическия стопаджия, за мои срам още не съм го чел на тия години ама ужас ти казвам

ае и да слушкаш инструктора джедай
лет дъ форс би уит ю и... би карфол фиш хав а бонс ;)

Веднага да се стегнеш, да не се разплужваш като асфалтна жаба и отговорно да се отнесеш към изтезанията с вогонска поезия! :)) Тригърдата женица, която от време на време изскача от текста под формата на просто изречение, така и не успява да внесе еротичен елемент в галактическото четиво, така че няма да се разсейваш. :-) И да се въоръжиш с хавлия (като всеки уважаващ себе си стопаджия), защото я си представи, че срещнеш гнусотевичния и грозомицилен звяр Бъгблатер от Траал... :) Любимият ми образ е Марвин. :-)) Достоен член за тукашното свърталище (клуб Психология).

Ето малко биографични клюкинки:
След като завършва английска литература в Кеймбридж, младият Адамс работи като чистач на кокошарник, бодигард на арабска кралска фамилия. Играе за кратко в "Монти Пайтън" и свири с "Пинк Флойд". През 1978 написва "Пътеводител на галактическия стопаджия" като серия радиопиеси за ВВС, по- късно издадени като "трилогия в пет части".

За публично назидание- докладвай на колко лета си.
И ако ти се заглавичква с мен --> maimunqk@yahoo.com

Здрасти Мон Бижу,
за срам и позор зарязах бай ти Адамс тъкмо след вечерята на края на вселената и се заех с махалото на фуко, както казва бай ти Мел Гибсън в пейбек- дано да не си поставяме твърде високи цели... щот нали знайш.
ама ми прави впрчатление че много помниш, дано да не ти е дарбата ограничена като мойта - да помниш само глупости. Ако не е такава, хех, по добре наистина да се заемеш с форекса че незнам дали ме разбираш правилно ама си чакам острова и туйто.