Това е красиво. Има тръпка, има елемент на приключенски дух : "опознай себе си за да се ... " :))))
Загадката обикновено обаче не е безкраен низ от неизвестни. Един ден идваш до края на пещерата с чудесата в собствената ти душа. И тозчас ти отеснява света, въртиш се в него и се задушаваш. Защото душата иска нещо ново. А вече няма такова. Само добре забравеното старо. Ако си го забравил, разбира се. Ето предимството на късата памет - дава живинка. Ето и ясно разбиране що е новост - просто залъгалка за душата.
Някой разбира ли това ?
Как се живее в свят добре познат ?
Как се мотивира желанието за живот, само с повика на природата ли ? Яж, пий, ... други работи. Веселба - кът стока. И все повече изчезва.
Какво му остава на мозъка, освен да се предаде на плътските удоволствия - в машината за кеф да атрофира до смъртта си ?

И кое му е хубавото на живота, ако нямаше телесни наслади ?
Как човек открива безсмислеността на собствения си свят, и има ли смисъл да се говори за реакция на това откритие?
Цял живот живеем с надежда, да открием ако не топлата вода, то поне смисъл на живота си... или нека не говорим за всички, много се ориентират към изворите на наслади и цуцат до като има. Ще ми се да кажа - правилно постъпват... е, поне не е неправилно ... не че мога да докажа туй твърдение.

*

Много интересно!
И на мен понякога ми минават подобни мисли през главата...
Мисля си, че щом си стигнал до тук веднъж, пак ще се върнеш. Тоест, ще ти се случи нещо ново, за малко ще забравиш за скуката отвътре. И после новото пак ще остарее... и пак, и пак, и пак... Всеки път. И няма да намираш удовлетворение, ако го чакаш да дойде отвън.
Има едно изворче вътре в теб, изворче на радост. Намери го, отпуши го. Ако не си интересен сам на себе си, ако си си омръзнал, то... често ще се връщаш на кацалката в клетката. Ще се самозатваряш в нея, и ще чакаш друг да те отключи...
Защо?

Освен топлата вода, съм открила, че съществува и ... шампанско!
Наздраве! отсега

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.

Да ... пещерата има много ръкави ... има и други пещери - на други хора ... но всичко е познаваемо. А после ?
Не съм виждал извора. Знам душата си. Тя е извор, но само при определени условия, чието случване е кът и намалява.

*

Велъ, края на пещерата с чудесата никога не идва. Идва страха от пътя. И за оправдание на тоя страх някои си казват "Ами вече не е интересно"...

Мноо тъпо, ама мноо...

телесните и духовните наслади са си тясно свързани,

а това коети ги свързва - трудноразбираемо...

но то не трябва и да се разбира, а да се върши...

Обичайте!!!!

Edva li niakoi niakoga e opoznal sebe si napulno!

Ludostta dostigam

Стига с тези емоции, Сърчо. Навсякъде съзираш страх. Това значи, че имаш проблем. Премисли.

*

Не твърдя, че съм го направил.
Да опознаеш напълно е едно, да познаваш - друго. Детайлите, подробностите, дребните неща са нещо, с което можем да запълним не един човешки живот. Не това искам да откривам у себе си. Важно е да видиш гората, не шепа дървета в нея. А ако ти е интересно, ще изследваш дърветата, но скоро ще ти омръзне - те са почти еднакви. Дребните им разлики са без значение. Нима е важно как точно са застанали песъчинките в пясъчния часовник в този миг ? Важно е друго - какви са по размери, колко са, има ли примеси и какви, формата на стъклото е важна ... и времето , което измерва. Но никак не е важно как са застанали песъчинките - всяка каква точно форма има и как е ориентирана, с коя се докосва ... :)
Умението да намираш важното ... е важно умение.

*

е да, ама не са емоции това, просто, само.
право ми се струва, че казва searcher .
пътят е интересно нещо, понякога страшно, понякога светло...
понякога е прекалено... каквото и да е.
но е интересно и това е положението.
... и на мене ми се случва отвреме-навреме да си кажа с думи - "е... какво... за какво... няма сми, не ми е интересно...", но това са думи, думи.
... а без думи - сутрин, когато се събуждам, всеки път се чудя, нито веднъж май не съм станала просто ей така на, без някакъв въпрос.
а щом имаш въпроси - търчиш след тях, по пътечката, срещаш разни неща, жив си.
наистина.

Я разясни как стигна да заключението че - "телесните и духовните наслади са си тясно свързани"