Язвителен коментар / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Здравейте на всички. Ще ми е интересно да чуя мненията Ви.
Случи ми се преди години, но още не мога да преработя негативните усещания и всичко останало от коментар, който получих по мейла и на който тогава се въздържах да отговоря.
Историята е следната. Много специален за мен чичо страдаше от онкологично заболяване. Тогава аз, родителите ми и той, тъй като беше несемеен, споделяхме едно домакинство. През последните две години се влоши много.
Тъй като работя самостоятелно, получих поръчка от колега, ще я нарека Х, която не ми даде срок, но нейната дейност зависеше от изпълнението на моята част от тази поръчка, която трябваше да бъде предадена на общ голям клиент. Това се случи един месец преди да почине чичо ми и забавих моята част като такава с по-нисък приоритет, тъй като от една страна бях натоварена с други неща от общия ни голям клиент, а от друга сами разбирате доколко е адекватен човек с агонизиращ обичан близък.
Случи се така, че 4 -5 дни след смъртта на чичо ми от голямата фирма просто я попитали как върви изпълнението, а тя им казала да се обърнат към мен. Уточних случая с тях и обещах да я завърша до дни, като се обадих и на Х и ѝ обясних.
По телефона не каза нищо, но минути след разговора ни получих мейл с копие до големия клиент, в което пишете следното "Това, че някой е умрял, не е оправдание за забавянето. аз също бях болна, но не забавям моите неща. (по това твърдение може доста да се спори).Поръчката е възложена преди месец" и други подобни. Не ѝ отговорих, въпреки че още се чувствам зле. Що за "човек" може да напише подобно нещо, дори и да си го мисли, на някого, който преди дни е претърпял огромна загуба. С Х бяхме работили съвместно много години преди това, но не сме навлизали в никакви лични отношения, защото тя е на възрастта на майка ми. Стана ми ясно, че тази жена гледа на мен като на робот-еднодневка, който трябва да бъде назидан и то няма и седмица след като си е отишъл покойникът, че си е позволил да изпитва чувства като скръб и всичко, което следва след такава загуба, които неволно са повлияли на работата му. Никой не го прави умишлено, нали?
Моят проблем в момента е, че все още ми се налага да комуникирам с нея периодично пак по такива общи проекти, за които съм помолила големия клиент да ми ги възлага техен представител, а не участващи в тях трети страни. Въпреки това, Х ми пише и ми звъни по телефона, когато има въпроси. Освен това понякога се засичам с нея и лично, а тя се държи все едно че нищо не е било, което показва, че е убедена в правотата си да напише горното и да ме разстрои допълнително.
На мое място как бихте се справили?