Днес си размишлявах за моя брак - развод и ми изникна един спомен.

На долния етаж сме, откъдето се вижда дворът.
Майка ми трака на шевната машина. Мъжът ми с малкия син дремят на дивана.
Дъщеря ми изведнъж : Мамо, виж я тази грозна жена, пак е дошла заради тати.
"Грозна" е, защото е гримирана, червосана , с прическа и защото дъщеря ми емоционално е на моя страна .
Жената наистина е нахална. Не стига, че е дошла в моя двор, ами и ме кълне.
"Да пукне дано тая Вида, пак е оставила котките без храна и вода" и преминава пред прозореца като размятква сексапилен задник.
Съмненията, че тази жена се навърта заради мъжа ми, ги казвам на мама, а тя бавно вдига поглед от шиенето, поглежда ме през очилата и казва:
- Не трябва да обръщаме внимание на вражеските елементи, както е казал Тодор Живков

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не мога да си представя, че ще попадна в подобна ситуация.За мен хората които направиха семейства с деца по време на прехода не са добре.Всичко се руши отвсякъде, нищо не е сигурно, тези деца тръгнали да правят.И отварянето ми към обществото през 1991 година ми е донесло само вреди, опит, но много скъпо платен опит.Отдавна предпочитам да комуникирам с хора само през интернет, живи контакти просто не ми трябват.

Отдавна предпочитам да комуникирам с хора само през интернет, живи контакти просто не ми трябват.

И аз. Така мога да избирам темите, които ме интересуват и да си подбирам хората по интелект.
А тази тема пуснах, защото много често ми се случва да ми изникне някакъв спомен и да се замисля-защо точно това и точно сега ми изплува в паметта. На теб случва ли ти се ?

Това ми се е случвало преди както вероятно и на повечето хора, но с течение на времето мисленето ми става все по систематизирано и канализирано, донякъде успявам да си управлявам мисловния процес и не допускам разни неща от миналото да ми изплуват в паметта и да ми развалят мисловния фокус.

не допускам разни неща от миналото да ми изплуват в паметта и да ми развалят мисловния фокус.

Аз също не допускам стари мои убеждения да ми пречат. Особено когато съм си съставила цел, намерения и план на действие. Тогава не допускам стари идеали и системи от убеждения и хора да ме разубеждават и отклоняват от целта. Също не допускам спомени, които излишно ми навяват тъга.
Но споменът с мама ми напомни нещо много важно, което постоянно забравям. Няма да ви кажа какво е, защото си е нещо мое.
Като малки играехме на война и на пирати. Аз предпочитах да съм пират. Дегизирах се като едноок пират с превръзка на главата, гола до кръстта, с всичките гердани на майка ми като трофеи. Тогава все още нямах никакъв бюст и ме питаха: Ти момче ли си или момиче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При мен точно обратното - стари системи и убеждения са допускани и имат голяма тежест при вземане на решения, просто не допускам спомени да ми развалят мисловния фокус, но старите убеждения имат значение и като цяло съм се върнал на акъла от 90те години, с тези разлики че не съм крайно десен, а за технокрация и не съм сатанист, а убеден християнин.

просто не допускам спомени да ми развалят мисловния фокус

Добре, разбрах, че не искаш да си разваляш мисловния фокус със стари спомени. Но в тази ми тема аз искам да говоря за мои спомени, не може ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пиши за твои спомени, ще ги коментираме.

Ако изхвърля старите разбирания което съм правил повтарям старите грешки които са формирали тези стари разбирания и се завъртам в кръг.Второ новите разбирания също могат да се окажат по вредни и по погрешни от старите разбирания.

Имам много детски спомени как съм играл на война.Имахме една поляна между двете улици и там играехме на войници с детски пластмасови оръжия и това ставаше през 80те години.

Понякога ми изниква изведнъж някакъв фрагментарен, откъслечен спомен и аз се чудя какво иска да ми каже това....сега. И не е нещо значително, но винаги съвсем непосредствено го чувствам сякаш човека е до мен и дишам неговия въздух. Миризми, материи, допир....всичко това е много ярко.
Обикновено си спомням майка ми, какво ми е казала. И стигам до извода, че невинаги маминият съвет е бил правилният за мен, но тя така го е чувствала, било е правилно за нея.
Тя ме съветваше да се омъжа за мъж, с който "да ми е приятно да седна на масата."
Разбрах - на нея с баща ми не й е било приятно. И не е искала и аз да преживея същото.

Редактирано от vida1929 на 17.09.24 20:16.

Глупости - изобщо не слушай съветите на майка ти!Аз моето психическо заболяване го дължа именно на майка ми която ме учеше да уча за да не работя.Така станах студент през 2000 година и от много учене се разболях психически.Съветите на моята майка като цяло са били пагубни.

Не знам за какъв мъж е трябвало да се омъжваш, но ако баба ми е объркала личния живот на леля ми, а моята майка ако не беше ни напуснала през 1993 щеше да обърка моя личен живот със сигурност.Изобщо да не се допуска никаква родителска намеса в интимния живот.

Като пишеш за изникване на спомени от миризми, материи, допир си спомням един път през 1995 година пуснах един диск на една метъл група и като стигнах до последната песен една балада ми изникна спомен как 12 години по рано през 1983 слушам същата песен по радиото у нас в същата стая.