|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Защо обичате живота си?
|
|
| Автор |
Цар Из Род (Цар Из Род) |
| Публикувано | 22.05.23 00:03 |
|
|
Да, защо обичате живота си?
Избройте най-важните причини и споделете най-съкровените си желания!
Е-бане
| |
|
|
|
Нямам причини да не го обичам.
Интересно, любопитно и забавно ми е да го живея този живот.
И съкровени желания нямам. Търся, търся - минава ми нещо през ума, но като че ли това са отражения на общоприети(обусловени от контекста на културата и социалната реалност) желания и ги пускам да отминават.
А какво е това, което ти желаеш? За какво копнее същността ти?
| |
|
|
|
не знам дали си го обичам, май ми е все тая ...
обаче това никак не ми пречи да си го живя доколкото ми възможно съзнато и със сърце, на което пък бих могла да кажа, че ми е "съкровенно желание"(нещо не ми пасва този израз, ама карай)
| |
|
|
|
В живота най важното е прогреса, прогреса на духа и интелекта, прогреса на техниката с която боравим, финансовия и имотния прогрес.Затова обичам живота си първо заради прогреса и защото поне до края на 10те във всяко следващо десетилетие съм живял по добре от предишното и съм постигал почти всичките си мечти от предишното десетилетие.
Най съкровеното ми желание е да остана да живея съвсем сам с достатъчно висока заплата и освен с дневник, интернет и наблюдения с нищо друго да не се занимавам.Навремето преди 20 години най съкровената ми мечта беше да стана богат и да живея от голям наем като рентиер, но сега виждам че богатството носи големи проблеми които не искам да поемам.Друго съкровено желание от 90те и двехилядните години беше да видя враговете си съкрушени и да ги смажа като един направо успях.
| |
|
|
|
....защо обичате живота си?
Избройте най-важните причини и споделете най-съкровените си желания!
Не е необходимо да има причини. Просто го обичам. Обичам да дишам, да чувствам тялото си, да наблюдавам как работи умът, интересно ми е как излизам от всяка житейска криза и продължавам.
Желанията....Не бих ги споделила Те и затова са съкровени. Но мога да ви споделя,че се научих да не страдам, ако и когато не мога да ги осъществя.
| |
|
|
|
Все повече се наслаждавам
Имах много трудни моменти доскоро...
Не, че изпитанията са приключили...
Нещо като плуването и секса е, но по-грандиозно...
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Моята учителка по музика едно време, беше някаква супер-дупер педагог/ терминатор.
Учехме наизуст по ноти симфонията на Дворжак "Из новия свят", всичко ни беше по ноти, де що имаше малка нощна музика, все наизуст по ноти ми беше
И, другарката ме изпитва на дъската един ден, и пита нещо за родопската музика Аз викам, ми родопската музика е много весела и щастлива Другарката си смени цвета няколко пъти и само дето не ме наби, щото родопската музика била много тежка и тъжна Съгласна съм, тежко бреме са живели. И все пак- не заслужавах петица
| |
|
|
|
Да са пукат душманине, хем и мойне, хем и твойне
| |
|
|
|
Чудно как не си намразила музиката заради такава учителка -мъчителка. Защото аз заради една такава намразих химията . И други неща в детството бях намразила заради разни хора. Но после научих,че правя "преноси"-така се нарича в психологията. И спрях да го правя в зряла възраст. Спрях ли наистина
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
