|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
Нямам нужда от отговорите на когото и да било, споко.
Темата или провокира мисли или не. Просто е!
Е-бане
| |
|
|
|
Бла, бла, бла. Много съм умна, бла...
Е-бане
| |
|
|
|
Умна е, и красива...
| |
|
|
|
представяш ли си, живяла съм толкова много животи и времена, за да ти пиша на теб точно сега
| |
|
|
|
Ненормално ли ти се вижда? На мен ми се вижда като най-нормалното нещо. Каквото е било за теб, такова е било и за мен. Съмнявам се единият нещо да е по-специален от другия, което да прави подобна комуникация да изглежда като куриоз.
Е-бане
| |
|
|
|
осъзнаването е нещото, което понякога ми действа стъписващо ... просто споделих :) ... капиш?
| |
|
|
|
Бива те в лиготията, куланирията и друсането на цици.
Че то, какво друго у тоа форум Който си има цици, си ги друса (по Божинката)
| |
|
|
|
Отговарям ти на въпроса:
Та въпросът е, имаш ли причина изобщо да се събуждаш сутрин и като се събудиш да си кажеш - "Започва още един прекрасен ден, защото ... "
Случва ми се доста често, даже ми се случва да си лягам вечер и да си мисля, сега трябва бързо да заспя, бързо да се наспя, защото едвам чакам да стане утре!
Това предполага, че от деня ще отсъстват задължителни мероприятия като родителски срещи, празници, конференции. Като знам, че ще има подобни, поне седмица преди това, същите ми носят стрес, а тогава денят не е красив.
И защо обичам в крайна сметка живота си? Просто защото, с Божията помощ, го превърнах в такъв, какъвто искам да бъде. И той Е. Мой. Живот. Прекрасен.
| |
|
|
|
Искам да те питам за омразата. Постоянно какзваш, че можеш и да мразиш.
Опиши събитието.
Аз имам един опит с омраза. Поне аз си мислех, че е омраза, дори се опитах да я изследвам като емоция, какво аджиба става като мразиш? Е, стана. На другият ден след този опит, си прескрипах пръста на външната врата, половин година беше черен, а вечерта прочетох пост, явно написан лично за мен от някой: За омразата ти даваме прескрипан пръст. Ми взех си бележка. Викам си, тя явно и омразата ми е била една такава никаква, та ми се размина с прескрипан пръст, седин си Трики на гъзо и не се занимавай с глюпости. И това ми е опитът.
| |
|
|
|
Ами ти си го описала
Ми аз съм си проклета от малка. Една вечер се прибирам от реката където бяхме ходили да отмъщаваме на едни деца и бях паднала във водата.Мокра и премръзнала, не смея да си вляза в къщи. Защото знам,че татко ще ми се кара. Но баба винаги ме защитаваше, затова седнах на пейката да я чакам, заедно да се приберем. И тя като ме видя и като изслуша патилата ми, ми вика: чедо,колко ще препатиш, докът Господ смекчи злината ти.
Злината,омразата е незрялост на характера и може да се превъзпита и култивира.
Омразата има и едно хубаво нещо-то е че,че можеш да я използваш като двигател на твоя характер, за да вървиш напред и да се развиваш.
Например: мразя неуки,неграмотни хора, затова за да не съм като тях, аз ще се изуча.Мразя лоши домакини, затова аз пък ще съм чистница за пример
Редактирано от vida1929 на 31.05.23 17:16.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
[