в които мълчанието ви е говорило по-силно от думите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато загубиш човек, думите са слаби да изразят мъката в сърцето ти и мълчиш.
Когато страдаш по нещо, безвъзвратно отминало, пак е по-добре да помълчиш.
Когато със сродна душа, сте на една вълна и знаете,че думите никога не могат да изразят това, което душите чувстват. ТОГАВА МЪЛЧАНИЕТО НЕ ТЕЖИ, А ОБЛАГОРОДЯВА.

Поне половината от времето е така, ако не и по-голямата част.

Е-бане

нали знаеш, че те Обичам:)

между другото как върви Е-бане-то?

Питаш за моментите, но някои хора мълчат не само на моменти, а по принцип са си мълчаливи. Това са интровертите, насочените към вътрешния си свят,те мълчат повече от екстравертите например в компания, но пък интровертите могат да ти говорят с часове за свое любимо занимание или книга.
Кои мълчат повече -мъжете или жените, и кога мълчат ?е въпрос, който ме интересува. Кога мълчанието е знак и за какво? Попадам в разни ситуации, в които трябва да разкодирам знаците на мълчанието.
Например споделям някакво мое страдание с приятелка. Тя мълчи и не отреагира. Споделям го с друга, тя говори, говори.
По моя обява, продавам имот, идва мъж, който гледа, разглежда и мълчи, мълчи странно, нищо не пита, ако аз обясня нещо, той пренебрежително отминава без коментар. Синът ми го разконспирира-този, майко, е дошъл, само и само да свали цената. Манипулира с мълчание.

Редактирано от vida1929 на 10.04.23 09:27.

Я, Джъмболесо, де си се скрила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

колкото повече чувстваш ... толкова по-малко ти се иска да разговаряш ...
колкото повече разбираш, толкова по-малко ти се иска да обясняваш ...
и колкото по-дълбоко отиваш в това ... толкова повече започваш да цениш умеещите да слушат в тишина ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има и друга тишина. Най-често я използват психолозите, но понякога се случва в ежедневието. Мълчиш (защото си зает със себе си, имаш проблем или просто искаш да усетиш празното чисто пространство, което може да изчисти и подреди всичко). А отсреща мислят само за себе си; смятат, че целия свят се върти около тях и затова приемат всеки твой жест, дори отсъствието на такива!, свързано с тях. На теб ти става смешно, продължаваш да се наслаждаваш на тишината и целия останал живот, а отсреща започва такава буря от преливащи навън вътрешни диалози. Понякога може да се излее такава помия, истерия или каквото се сетиш, че стоиш учуден и си казваш: "Добре, че помълчах и успях да видя действителността."
Има дори филмирани такива случаи, в които психологът дълго мълчи, за да види какво ще се изплиска и с какво е пълен този отсреща. А пациента се изнервя и му наприказва, какво ли не, убеден, че психологът го е предизвиквал с някакви думи.

Много често мълчанието е просто мълчание, обикновено заредено с благодарност, че можеш да се отдръпнеш от всичко. А свръхегоцентричните хора, са убедени, че разбират всичко и то задължително е свързано с тях. Обикновено такива хора са мъже и това е свръхтъпо и досадно. Но как може да кажеш на един повреден човек, че Вселената не се върти около него. По-добре да замълчиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Твоят пост ме подсеща,че трябва да ценим приятелите, с които можем да помълчим и любовниците-също.
С някои хора, мълчейки, витае напрежение. Това е солидно доказателство,че не сме на една вълна.