|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
|
|
Ами не ти ли се случва, докато размахваш камшика, понякога да се попиташ "А бе, защо не ги оставя тия хора?" и "Не може ли по друг начин?" Нещо като лична чувствителност.
Тогава може да се сетя за теб. Или да се обърна, да ги зарежа и да си правя, каквото знам.
Никога в живота си не съм била несигурна или лабилна, не се заблуждавай. Просто понякога имам много дълги пристъпи на съчувствие и доброта.
Но ако някой си го е заслужил или си го търси, ще си го получи преди да е разбрал, какво става. Точно преди малко един познат се оплакваше от темперамента ми и се разсмях. "Каквото повикало, такова се обадило."
Но просто понякога един вътрешен глас ми дава други опции за справяне, което не е лошо.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
[