|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|
Субективната нагласа деформира обективната ситуация. Най-често субективната нагласа е изманипулирана и се създава деформирана представа за обективната действителност.
При естествения подбор първи отпадат слугините. > lipari Редактирано от Lucky Eva на 18.08.22 23:03.
| |
|
|
|
Здрасти Лъки
Кое определя какво е обективно? И кое изобщо е обективно?
Как това, което си написала отговаря на въпроса?
Е-бане
| |
|
|
|
Обективно е това, което е независимо от нагласата на съзнанията ни. Съзнанията ни се поддават на внушения и манипулации.
При естествения подбор първи отпадат слугините. > lipari
| |
|
|
|
Точно заради това си мислим, че реалностите са различни, а те са просто субективно възприемани.
При естествения подбор първи отпадат слугините. > lipari
| |
|
|
|
В отговор на:
Обективно е това, което е независимо от нагласата на съзнанията ни.
Кое е това нещо, дето е независимо от съзнанието? Защото ако се вярва на квантовата физика, има обратна връзка между експеримента и наблюдателя. На твоя език: ако нагласата на съзнанието е, че електронът е частица, той се проявява като частица, ако нагласата на съзнанието е, че електронът е вълна, той се проявява като вълна. Ако не наблюдаваш експеримента, електронът проявява характеристики на двете.
От което следва, че съзнанието и реалноста са вплетени едно в друго, или ако щеш съзнанието е част от самата реалност като такава. Екстрахирането на "обективно, независимо от (нагласата) на съзнанието" в този контекст е само интелектуална постановка, но не е нещо реално!
Да не говорим, че е много съмнително дали наистина съзнанието се поддава на внушения и манипулации или става въпрос само за апаратите на възприятието и интерпретацията на данни. Най-често е последното. За това в психологията има едно понятие "beliefs filter".
Е-бане
| |
|
|
|
Но нали се сещаш, че под 400 nm и над 700 nm има цели безкрайности, ако говорим само за видимия спектър. Това важи разбира се и за останалите сетивни органи. Т.е. ако ние двамата и за всички сетива се намираме в части на спектъра, които нямат пресечни точки, живеем в една реалност или всеки си живее в негова отделна реалност, или пък е една реалност, но разделена?
Защото дори и да съм в теб, ти пак няма да знаеш за съществуването ми, нито аз за твоето.
Е-бане
| |
|
|
|
Няма да чета, нито пък да гледам дебелия, неприятен шваба.
Защо да не развиеш темата и да я прочета наготово-леко и достъпно написана, осмислена от твоя гледна точка.
Най-ужасния вариант който си представям: една част от човечеството умират, други оцеляват, но са загубили работата си и всичко материално, станали са напълно зависими от държавите. Тези, които минат през този процес осъзнато, и направят най-добрата версия на себе си, благодарение на тези ужасни обстоятелства, могат да бъдат дори щастливи. Могат да ни вземат всичко, но как ще ни вземат душите, ако ний не им ги дадем? Това е, както, когато издържаш една жена и я притежаваш физически, а тя те мрази.
Разделянето на реалността е в главата на всеки. Всеки там нещо пише, съчинява някаква лична история. Или пък може да се сравни с изучаването на чужд език. На новия език си съвсем друг човек. Ако знаеш два езика, ти си двама различни човека, мислиш и действаш различно.
ок, какво ще ни правят, като останем на гърба на държавите- как ще ни хранят??
Това е моят силно емоционален пост, няма пък да ти прескоча темата
| |
|
|
|
Съзнанието се състои от съзнаващия и съзнаваното.
Субективното преживяване е усещането за живота, вкусът му така да се каже, докато го живеем. Това е първичният опит. Основополагащото на реалността. Субективното усещане, че сме живи възниква от протичането на енергията в нас и между другите и нас.
Обаче първичната реалност е достижима едва когато започнеш да съзнаваш случващото се, докато се случва, без да се поддадеш на предварително създадени ментални дейности - било то идеи, емоции или спомени, най-вече спомени.
Значи, тези, които ще успеят в последното, ще станат богоравни.
| |
|
|
|
Да, но без помощта на философ, психолог, икономист, квантов физик и какъв ли не още, аз не мога да осъзная случващото се. Така че авторът на темата да вземе да разясни, вместо да се прави на интересен. Кажи му
| |
|
|
|
Разделянето
Няма разделяне на реалността, има разделяне на ТВОЯТА реалност .То започва, когато ти стане непоносимо да живееш по стария начин, имаш цел и намерение да направиш промяна и имаш конкретна визия за тази промяна.
Чуваш различни , противоположни мнения, но не се влияеш от тях, виждаш повече от общата картина. Ще започнеш да го чувстваш на физиологично ниво и си готов.
Както когато си се качил на твоя влак, влакът ти започва да се отделя от гарата, все още виждаш другите влакове, в един момент вече не ги виждаш...отделил си се. намираш хора на твоята вибрационна честота
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
[
