Твърдението, че има Бог, най-вероятно няма. И че умираме. И че няма спасение.

А онези създателите ни дето ни се подиграват, с някакви изкуствени интелекти, някакви паралелни Вселени, глупости. С някакви игри на демони и ангели. Машини и роботи.
А и постоянното натякване, че нямат разрешение свише и тем подобни глупости. Това са компютърни програми, изкуствен интелект контролиращ 3 измерната реалност.

Като в някаква компютърна симулация, проект за симулиране на глупава реалност.
Мислих, мислих, мислих и стигнах до извода, че няма.

Като няма няма. Просто е. А вие се надявайте. Няма защо.

Не трябвало бъдещето да се променя. Глупости.
Не трябвало да се помага свише. Глупости.
Не трябвало да има чудеса. Глупости.
Да не става по-хубаво. Глупости.
Да не може да имаш и други тела. Глупости.
Да не може да сънуваш и други реалности. Глупости.

Някакви религии дето после ще е добре, и ще има нещо, а науката все да ни доказва, че няма. Глупости.

Всичките тези глупости.

Като няма. Няма. Това е положението.
Няма.

Едно нещо ми е ясно - ние сме част от симулация. Чия симулация - незнам, кои са съдателите ни - също не знам, много вероятно е да нямат пълен контрол над симулацията. Повече от това не мога да правя догатки..

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

Като няма. Няма. Това е положението.

Ротният старшина същото казваше. Ти му кажеш добър ден, другарю старшина, а той отговаря, няма бе, няма, даже и в склада няма!

Няма значение. Те да се представят на който искат кои са.

Редактирано от blood9 на 28.10.21 20:54.

А онези създателите дето ни се подиграват.

Абе не ни се подиграват бе. Те просто ни слагат мисли в главите, карат ни да действаме и ни наблюдават. Ние сме експеримент.
Мен това не ми пречи. Даже се лаская, че съм нечий експеримент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И на мен ми се е насъбрало още от дете. И съм разочарован. И се питам това не може да са хора, а някакви извънземни.

Да, и аз за извънземните ти говоря.

Пак не е по темата. Ако не можеш да разчиташ на себе си и на това, да си спомняш предишни животи и да знаеш за бъдещи, на какво да разчиташ. На вяра, която се определя от други същества, като общуват с теб.

Доста са ни смалили. И е гадно.

Това е така,понеже душите са безсмъртни и преминават от едно тяло в друго. Те си го избират ,за да продължават да учат урока,който не са все още научили. Когато и ако най-накрая научат урока, а дори и да не го научат, те отлитат в безкрайното космично пространство и се реят там милиарди години, всъщност-завинаги. Срещат се душа с душа и си общуват. Ако тук на Земята не си имал нормално задоволяващо общуване, там-ще имаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Раждаме се,мислим и правим едни и същи неща, към едно и също се стремим-женим се, раждаме ,отглеждаме деца, работим. Защо всички правим едно и също, замисляш ли се. Защот сме програмирани по една матрица"

Е те правят едно и също без да се замислят, че не трябва толкова да се мъчат и да искат, нали все някога ще умрат. И че целта е да са по-добри, а не повече да искат. И още от деца над 10 години повечето стават безчувствени. Преди се радват цял ден на една играчка, след години и милиони няма да им стигнат. Това дето пипат, дето фантазират, разбират, все не им стига и не го чувстват. Разбери го. И всичките им сетива като са възрастни да ги кефят, пак не им стига и стига и не щат да са добри и да харесват другите.Като роботи.

Правят едни и същи неща, защото дори не вярват. Камо ли да знаят какво е света и после.

А за душата. Ще ти го обясня така. Ние сме духът. Така както Христос е божият дух, и ние сме също като него.

За животи. Може да повтаряш един живот отново и отново докато не ти писне. После може пак да се повтаря, но много далеч в бъдещето.