|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|
А може да е знанието за създаване на светове, което е част от биологичното му наследство.
| |
|
|
|
За вродените способности научих от баба ми. Оставях й често двете ми деца, да ги гледа. И винаги си ги взимах научени на нещо ново. Как ги научи да правят това или онова, я питам, и то за толкова кратко време!? Не съм ги научила аз, те децата се раждат научени, ми отговаряше тя. Тя само ги е побутнала.
После реших и завърших ПУП-предучилищна педагогика и там съм учила тези философи, които споменаваш. Ама нещо не ми идваше отвътре да съм даскалица, не ми хареса системата и се отказах от професията. Или тя се отказа от мен
Мисля, следователно съществувам- този девиз на картезианците е и мой.
Да, както казваш, уникалното в езика е, че той създава. Кажи една дума- идея, почувствай вибрацията й, енергията й, дай й своето чувство и вече си пуснал в ход цяло действие, което си има последействие. Думите работят за теб.
| |
|
|
|
По тази тема си много по-компетентен отколкото Вида.
| |
|
|
|
Сбъркала съм. Има мортуслингвистика. Звучи така:
А може да е знанието за създаване на светове, което е част от биологичното му наследство.
Нашляпани на пръв поглед благозвучни думи и изрази без никакъв смисъл.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun
| |
|
|
|
Ами това е защото съм учил биология в училище. Дори имах учебник.
| |
|
|
|
"Мисля, следователно съществувам" - Д-т се е объркал ;)
| |
|
|
|
Нещо нелогично или погрешно ли откриваш?
| |
|
|
|
Грешно, вярно, логично, нелогично...
Опитай небесната медитация: представи си съзнанието си като синьо небе, а мислите си като облаци. Просто наблюдавай облаците без да ги определяш като дъждовни, буреносни, с форма на котенца и кученца, и пр. Ако имаш късмет, в някакъв момент, небето ще остане сияйно синьо(е, ти няма да знаеш, че е синьо или сияйно) без следа от облаче(мисъл). Тогава ще осъзнаеш, че ти не си твоите мисли. Но за жалост или пък не - твоите мисли оформят това, което възприемаш като реалност.
Редактирано от Vitalite на 10.07.21 08:11.
| |
|
|
|
Моите мисли създават моята реалност. Мислите ми изразени гласно имат сила, а написани- като че ли още по-голяма.
И все пак не мога да разбера как да наблюдавам мислите си, без да ги определям като хубави, лоши. Все едно ми казваш да наблюдавам мислите си без да ги почувствам. Мисълта не върви ли винаги с чувството, емоцията?
Не мога да наблюдавам мислите си без да ги определям като някакви, но мога да наблюдавам фактите в живота ми. Този човек прави това или онова ,но аз няма да му слагам етикет, той просто го прави. Или тази жена казва нещо. Няма да определям това казано нещо като хубаво или лошо.
Медитации, дишане дълбоко....българинът има ли традиции в това? Тимен Тимен казва, че нямаме физиология за това . Какво казват например Петър Дънов и Петър Димков, ако си запозната.
Редактирано от vida1929 на 10.07.21 16:02.
| |
|
|
|
А чувала ли си Фройдовата дефиниция на неврозата: "мисля прекалено много, следователно не съществувам"? :)))
Какво значи "нямаме физиология за това"? Кой няма такава физиология?
Та човек докато се разхожда изпада в състояние на медитация.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
[