Лъжата като илюзия и самоизмама

Реших да конкретизирам темата за лъжата.
В тази тема искам да разгледаме едно от проявленията на лъжата-лъжата като дълбока самозаблуда и самоизмама.
Когато човекът има страх от отхвърляне ,
когато човекът не може да намери в себе си психически сили да премине през неговата сурова действителност, и в много други ситуации
човекът е склонен да мисли и говори неистини. Той прави това, не за да измами другите. Той лъже себе си и
сам си вярва.
Ако сте наблюдавали в себе си и другите тези проявления на лъжата, дайте примери, разкажете.
Моля, пишете само по темата. Ако имате силни съпротиви към тези проявления на лъжата, ако тя силно дразни вашия морал, темата не е за вас и по-добре не пишете. Което ще значи, че вие сте високи морални същества,които никога през живота си не лъжете, свирепо разгромявате всеки лъжец и го връщате в дупката му, тъмната дупка на неговите самоизмами.
Все пак това е психоклуб и тук е мястото за всякакви примери между психичното здраве и болест.

Какво те е патила толкова горката лъжа не мога да разбера? Бе как ще живееш с истината, бе?!! Нали ще се избием всичките

Ами понеже се опитвам да разбера този вид лъжа, интересна ми е.
Аз съм на принципа-като не мога да разбера нещо, не му се противопоставям, не воювам, а го изследвам. Кога, защо човек не може да живее с истината?
Дали не започва някъде в детството...

Е кое пък е истината? Ний сме толкоз несъвършени и възприемаме света всеки през своето си криво огледало, всички или почти всички имаме някакъв бъг. Чети популярна астрономия и ще разбереш, че всичко е относително и туй, което виждаме с несъвършените си сетива, съвсем не е истина Голямо важно кое е истина, при положение, че само минаваме оттук за някакви си 70 години макс.

Измислиците и самозаблудите ни са единствена възможна реалност за безкрайно мъничкия и силно уязвим сапиенс. Зорът бил докато полудееш

Представи си човек, който е неразбран и отхвърлен. Той много се е надявал да срещне разбиране. Но не се е получило.
Възможно е споменът за случилото се да бъде изтласкан. Човекът не си спомня мястото на срещата, името на този, който го е отхвърлил, разговорите... Чрез изтласкването страданието от отхвърлянето може да бъде избегнато. Това е защитна реакция. Човекът разказва история за живота си, която е лъжлива, но това го спасява от болката.
Представи си, че въпреки забравата, в подсъзнанието на човека остава страхът от неразбиране и това му създава трудности в общуването. Тогава човекът ползва други защитни механизми.
Представи си как човекът попада в ситуация, която схваща като заплашителна - тя може и да не е такава. Но той може да се опита да избяга(защитен механизъм), за да се спаси от отхвърляне, унижение, излагане.
Вместо да избяга от ситуацията, човекът може да избяга в света на фантазиите, където е приет и обичан.
Фантазирането е друг защитен механизъм, който спасява Аза от тревожността и скуката, но може да създаде пропаст между него и реалността.
Има и още защитни механизми, които водят до самозаблуди и лъжливи истории. Само дето тези истории се имат за истинни.

Всъщност, пренаписването на житейската история е освобождаване от лъжливите истории, които отнемат свободата и ролите, които човек изпълнява в живота си. Това не е терапия чрез писане.

LuciferMorningStar

пренаписването на житейската история е освобождаване от лъжливите истории, които отнемат свободата и ролите, които човек изпълнява в живота си.

Да бе да, психоложки измислици! По-добре ли ще ти стане да знаеш че си изтеглил къса клечка и си имал кофти детство и и пр. дивотии, отколкото да си фантазираш, че си принц, дето родителите му са го изоставили по прунада, но цял живот го обичат и търсят да го признаят и да му завещаят кралството?

Психологията е измислица, дори астрологията е повече наука от нея. Цялото ровичкане в боклука от детството, уж да се отървеш от него, всъщност те натиска още повече в калта.

Вие двете май казвате едно и също Аз съм забелязала, че като разказвам нещо за себе си, в процеса на разказване го преживявам наново, виждам го в нова светлина и така се освобождавам от него. Освобождавам се от страховете, от паниката.

Като каза -принцът, аз пък се сетих за принцът и просякът. Принцът май беше щастлив като просяк, но просякът не беше щастлив като принц или нещо такова. Като бях малка, тази приказка ме объркваше.

Защо писането да не е терапия? Преживяваш катарзис и се освобождаваш .

Тц, въобще не съм фен на ровичкането в "боклука" от детството. Безсмислено занимание ми се струва.

Друга е "технологията" :))) Но все пак изисква усилие за почит и почтеност към себе си.

LuciferMorningStar

Може писането да носи освобождаване.

Имах предвид, че пренаписването на житейската история не се състои просто в писане на испории.

LuciferMorningStar

Човекът разказва историята на живота си, която е лъжлива, но го спасява от болката.

Спасява го не само от болката, но и от полудяването.
Четеш ли Дафни дьо Морие и Патриша Хайсмит?

Та каква е технологията?

Технологията, изглежда, е да пренапишеш житейската си история и после да живееш един пренаписан фейк живот... Дотогава, докато другите ти се връзват на лъжите, които си инжектирала в твоята биография.

Драйфа ми се от такова пренаписване. По-добре би било да си измислиш житейска история и да я развиеш до роман с фиктивни герои, отколкото да лъжеш останалите, че тя е част от твоя истински реален живот.

Тайните на египетските пирамиди

<3

Аз съм забелязала, че като разказвам нещо за себе си, в процеса на разказване го преживявам наново, виждам го в нова светлина и така се освобождавам от него. Освобождавам се от страховете, от паниката.
Виде ли ся ква работа вършат тези, дето те карат да легнеш по гръб на кушетката и да ляляш за себе си...

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.

Започваш с брутална откровеност към себе си и почтеност да проучваш лъжливите убеждения върху които си изграждал живота си(усвоени от родители, приятелски кръг, културна среда и пр) и които са те довели до неудовлетвореност, състояния на тревожност, несполучливост във взаимоотношенията и т.н - желателно е да оформиш историята си до момента като филмов сценарий. Постепенно в процеса научаваш, че ти си сценаристът на твоя живот и можеш съвсем осъзнато да направиш сценарий на продължението на историята така че да живееш живот в радост и автентичност. И така си създаваш нови жизнени убеждения, които не са повлияни от родители, възпитатели, приятели, медии, особености на средата и общността. Те са наистина твои.

Това е съвсем накратко, разбира се. Не е за всеки и няма нужда е. Един от многото начини за тези, които са по пътя на трансформацията си.

LuciferMorningStar

Съжалявам, но не ги чета - просто времето ми не стига.

LuciferMorningStar

В отговор на:

---

Аз съм забелязала, че като разказвам нещо за себе си, в процеса на разказване го преживявам наново, виждам го в нова светлина и така се освобождавам от него. Освобождавам се от страховете, от паниката.

Виде ли ся ква работа вършат тези, дето те карат да легнеш по гръб на кушетката и да ляляш за себе си...

---

Какво друго, освен да помагат на човек да се освободи от страховете и паниката?!

Тайните на египетските пирамиди

<3

желателно е да оформиш историята си до момента като филмов сценарий.

Тоест да се филмираш.

Това встрани от двете запетаи, които виждам, че си пропуснала, както изглежда, от много пренаписване на собствената житейска история...

Да не говорим, че дефисът (hyphen) се ползва за полусляти думи, а не като заместител на тирето (dash).

Тайните на египетските пирамиди

<3

Ти и сега филмираш. Така работи човешкият mind.

Молбата ми към теб е следната: не ме чети. На мен ще спестиш време и енергия да отговарям от любезност на неадекватните ти реплики, а на себе си поредното драматизиране.
Предварително ти благодаря за разбирането :) Имай хубав живот :)

LuciferMorningStar

Какво друго, освен да помагат на човек да се освободи от страховете и паниката?!
Оказва се, че сработва при доста хора.
Един мой близък преди време се оплакваше от един повтарящ се сън: взели да го запас в армията и облечен в униформа с пълно бойно снаряжение незнайно защо си търси взвода и не може да го намери.

Когато почнах да пиша казармените каламбури, той с готовност се включи като консултант. Много от темите и идеите са на базата на негови спомени. Всичките текстове му ги давах за прочит и той коментираше и критикуваше всичко написано.

Свърших с писането, накрая станаха 25, не очаквах да се съберат толкова, и сборникът излезе. По някое време той ми призна, че този въпросен сън вече не го спохожда.

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.