За вътрешният глас. Много ми е малък, размишленията и разсъжденията. И съм тъп.
А онези преди години бяха над 10 пъти по-силни и готини и ми обясниха доста неща.

И като се замисля това бяха едни от най-интересните неща в живота ми. После и преместването в паралелните Вселени, интересно.

Ще се примиря, че съм тъп, имам малък вътрешен глас, разсъждения, фантазия.

За да промениш бъдещето си към по-хубаво отколкото е минало, трябва да си много силен, умен.
Аз и разсъжденията ми, глуповат съм.


Не става провалих се. Какво да обяснявам, като не може да станат хубави неща. Толкова си мога.

Редактирано от blood9 на 10.04.21 23:12.

Какво следва от това?
Това съм го играл преди - аз ти обяснявам, че не си тъп - ти ми обясняваш, че не съм прав...
Всеки има провали в едно-друго и какво от това? Всеки е толкова умен, колкото е.

Това е вътрешният ти критик. Това не си ти.

Ти си умен, талантлив и способен, имаш богато въображение. Достатъчно силен си, за да справиш със себе си. Стига да искаш.

По природа умът е ригиден. Не обича промените. Обича сигурността на познатото. И винаги ще доказва правотата ти: ако дълбокото ти убеждение е, че е невъзможно да промениш бъдещето си. Сгреши, бе човек!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той не трябва да сгреши, а да съгреши... :D

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Толкова си мога.
Е, да. :)

Много е важно човек да не подценява, нито да се надценява.
Второто дори моооже да е опасно. :))

Блъди, ако продължаваш да мислиш по този начин, ще продължава да не ти върви. Не е необходима чак толкова сила или ум, за да промениш живота си. Като начало можеш да промениш нещо малко, от което да се почувстваш добре. Друго което можеш да направиш е да си кажеш и да повярваш, че ти си един щастлив, умен, ценен, стойностен, добър, талантлив човек с милиони избори и възможности. И ако някой те кара да се чувстваш маловажен и безстойностен, му кажи да си гледа работата.
И наистина, ти си едно прекрасно човешко същество, като всички човешки същества по земята.

Сгреши, бе човек!

Само веднъж да му провърви и той ще повярва в себе си. Ама как да стане? Как да промени дълбоката си нагласа, че е неудачник?
Аз имам идея и даже цяла теория, която съм изпробвала, ама и на мен не ми провървя особено, затова те питам.

"Как да промени дълбоката си нагласа, че е неудачник? "
А вие защо не се мислите за неудачници?

"И наистина, ти си едно прекрасно човешко същество, като всички човешки същества по земята."

Ти да не си на някаква дрога.

Ами защото падането, поожулените колена и лакти, ставането и продължаването напред, са част от приключението на живота. Един себеуважаващ се авантюрист върви напред със съзнанието, че идеята за сигурност е измамна и съществена пречка за разгръщането на потенциала му за живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите