Тема
|
За вътрешният глас
|
|
Автор |
blood9 () |
Публикувано | 10.04.21 23:08 |
|
За вътрешният глас. Много ми е малък, размишленията и разсъжденията. И съм тъп.
А онези преди години бяха над 10 пъти по-силни и готини и ми обясниха доста неща.
И като се замисля това бяха едни от най-интересните неща в живота ми. После и преместването в паралелните Вселени, интересно.
Ще се примиря, че съм тъп, имам малък вътрешен глас, разсъждения, фантазия.
За да промениш бъдещето си към по-хубаво отколкото е минало, трябва да си много силен, умен.
Аз и разсъжденията ми, глуповат съм.
Не става провалих се. Какво да обяснявам, като не може да станат хубави неща. Толкова си мога.Редактирано от blood9 на 10.04.21 23:12.
|
|
|
Какво следва от това?
Това съм го играл преди - аз ти обяснявам, че не си тъп - ти ми обясняваш, че не съм прав...
Всеки има провали в едно-друго и какво от това? Всеки е толкова умен, колкото е.
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: blood9]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 11.04.21 07:29 |
|
Това е вътрешният ти критик. Това не си ти.
Ти си умен, талантлив и способен, имаш богато въображение. Достатъчно силен си, за да справиш със себе си. Стига да искаш.
По природа умът е ригиден. Не обича промените. Обича сигурността на познатото. И винаги ще доказва правотата ти: ако дълбокото ти убеждение е, че е невъзможно да промениш бъдещето си. Сгреши, бе човек!
|
|
|
Той не трябва да сгреши, а да съгреши... :D
|
|
|
Толкова си мога.
Е, да. :)
Много е важно човек да не подценява, нито да се надценява.
Второто дори моооже да е опасно. :))
|
|
|
Блъди, ако продължаваш да мислиш по този начин, ще продължава да не ти върви. Не е необходима чак толкова сила или ум, за да промениш живота си. Като начало можеш да промениш нещо малко, от което да се почувстваш добре. Друго което можеш да направиш е да си кажеш и да повярваш, че ти си един щастлив, умен, ценен, стойностен, добър, талантлив човек с милиони избори и възможности. И ако някой те кара да се чувстваш маловажен и безстойностен, му кажи да си гледа работата.
И наистина, ти си едно прекрасно човешко същество, като всички човешки същества по земята.
|
|
|
Сгреши, бе човек!
Само веднъж да му провърви и той ще повярва в себе си. Ама как да стане? Как да промени дълбоката си нагласа, че е неудачник?
Аз имам идея и даже цяла теория, която съм изпробвала, ама и на мен не ми провървя особено, затова те питам.
|
|
|
"Как да промени дълбоката си нагласа, че е неудачник? "
А вие защо не се мислите за неудачници?
|
|
|
"И наистина, ти си едно прекрасно човешко същество, като всички човешки същества по земята."
Ти да не си на някаква дрога.
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: blood9]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 18.04.21 13:17 |
|
Ами защото падането, поожулените колена и лакти, ставането и продължаването напред, са част от приключението на живота. Един себеуважаващ се авантюрист върви напред със съзнанието, че идеята за сигурност е измамна и съществена пречка за разгръщането на потенциала му за живот.
|
|
|
Не отговаряте на въпроси. Държите се арогантно.
|
|
|
Кат падна - ставам и продължавам.
От точка А до точка Б се стига с план. Точка А(реалността - къде/какъв съм - настояще). Точка Б (къде/какъв искам да бъда - бъдеще). Между тях има множество подточки, свързани с това, което трябва да науча и преживея, за да достигна до желаната крайна дестинация. По пътя има и всякакви препятствия. Не е важно дали ще се препъна и падна. Важно е дали ще стана и продължа напред. И по-е важно как(като какъв човек) ще продължа. Цялото това учене дава смисъл и щастие на съществуването.
|
|
|
Да, смисъла е в пътя. Затова си поставям цел, план и се устремявам напред.
Целта може да е всякаква, важното е да ми носи смисъл, удоволствие и удовлетворение. Моята цел и ценностна система може да не се харесват на някои хора, но какво от това. Аз не живея заради тях, а заради себе си. Ще намеря други хора съмишленици, другари в борбата
Къде отивам? С какви хора? Време? Преди пет века съм щяла да съм друга.
Време-място - с кого, дава отпечатък на преживяването. То има милиони вариации.Въобще, толкова е вълнуващо да създаваш живота си. Движение, преживявания. Но и да си стоиш в къщи или да седиш в размишление на двора под лозата също се променяш, също научаваш неща за себе си...
Да, с всяко преодоляно препяствие научавам нещо за себе си.
|
|
|
Мога да отговоря само за себе си: защото имам милост към себе си.
|
|
|
Не, не съм . Пиша съвсем отговорно и сериозно по темата.
|
|
|
Ама ти и преди една година(седмица) си била друга.
Склонността за саморефлексия(нещо съвсем различно от обичайното бръмчене на вътрешния диалог) има способността да променя начина на преживяване на ситуациите, в които попадаш. Колкото по-широка е рамката на картината на твоя свят, толкова по-независима си от одобрението на околните и в същото време по-свързана с цялото съществувание, отпада нуждата да бъдеш "права", щот ти става ясно, че от една страна това е потребността на мозъка от когнитивна завършеност, ирационално мислене присъщо на хората преди да се освестят и резултат от малък набор от гледни точки, чрез които наблюдаваш реалността.
Ама ако нямаш навика да оценяваш и наблюдаваш собственото си мислене("Ние си създаваме образи на фактите", Витгенщайн) - все тая какви преживявания ще имаш - ще си подвластен на подсъзнателните си убеждения.
Всяка нова идея, мисъл прокарва нови невронни пътища. А всяко нещо, което имаш в реалността си, някога е било идея, мисъл.
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: blood9]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 18.04.21 16:06 |
|
Удача означава успех, неудача - провал(падане). "Неудачникът" избира да си остане паднал и предпочита да си остане проснат на земята - струва му се рисковано да се надигне и да опита нещо различно щот току-виж пак падне. Удачникът се спъва и пада("коленете" и "лактите" му познават повече ожулвания) много по-често от неудачника, ама това е защото веселко върви напред и е леко хазартен* тип :)))
*разбирай - приема риска като част от удачния живот
|
|
|
Много разбираш какво е успех.
|
|
|
Защо тогава такива глупости, че хората са готини и добри.
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: blood9]
|
|
Автор |
alisalisa (Lipari също) |
Публикувано | 18.04.21 18:20 |
|
че то е хубаво да си тъп.
ако беше умен, щяха да те мразят.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: blood9]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 18.04.21 18:55 |
|
Аммм... разказвали са ми историята на Едисон в началното училище.
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: blood9]
|
|
Автор |
expat () |
Публикувано | 18.04.21 19:16 |
|
Имаш три варианта:
- той да ти се налага;
- той да те забавлява;
- да ти бъде приятел и съветник;
Ти избираш!
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: blood9]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 18.04.21 20:32 |
|
имаш много интересно чувство за хумор, което в годините претърпя промяна
"успехът е целувка на Съдбата, смилила се най-после"
Рафаело
Не позволявай някакви моменти неуспехи или липса на тривиалния успех, който имат други хора, да ти подкопава самомнението
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: expat]
|
|
Автор |
blood9 () |
Публикувано | 18.04.21 20:57 |
|
Малък ми е.
|
|
|
Това с целувките, много по-големи от Рафаело му придават асоциация на предателство и въобще нещо други измисли.
|
|
Тема
|
Re: За вътрешният глас
[re: blood9]
|
|
Автор |
holi_day (fire-fly) |
Публикувано | 18.04.21 21:43 |
|
достатъчно умен си, за да измислиш сам
|
|
|
Блъди, дали ще подразня клубарите, ако вдигна темата ти. Пак навлязох в тъпия си период, и пак се скапах.
Нито вътрешен глас вече чувам, нито нищо.
Колкото повече се опитвам да съм в центъра си, да съм балансирана, толкова повече се клатя и изсулвам надолу.
Брех, трудна работа.
......................................................
|
|
|
има 1 вътрешен глас, който звучи така: Кога не си се справяла, та сега ли...
|
|
|
.... Роузи, позволявай на този глас да се шегува.
Моят глас днес подарява цветя....
:)
|
|
|
И ти ще ставаш будист като мен. С девиза и това ще мине.
|
|
|
И какво от това, че ти е малък?! Важното е, че си е твой... Послушай го!
|
|