Живея на първия етаж, до парка, и на терасата си имам огромен кактус, който издържа на зимните студове. Един ден гледам: кактусът има маска. Първо помислих, че някой от моите хора си е направил шега, после се досетих че сигурно вятърът е довял от някъде маската и тя просто се е залепила на бодлите му. Почнаха да се спират любопитни, да хихикат, да снимат кактуса. Един леко подпийнал господин се опита да се покачи на терасата ми, за да се снимал с него. При което съпругът ми взе кактуса и го пренеса във входа, за да стане обществено полезно достояние той, кактусът, без опасност за нашата семейна цялостност. Дори му забоде две очи на бодлите-щом го зяпат, и той да ги зяпа. След ден- два някой забоде прокламация на тема коронавирус със собствено мнение и конкретни предложения как да се действа в продължаващата епидемична ситуация. Друг сложи портрет на доцент Мангъров. После почнаха да се събират по двама -трима на по цигара и кафе. Побъркани на тема коронавирус, отсече враждебно настроен Художникът от третия етаж, но гледам по едно време и той се включи с рисунка. Седнала до тях на ниско столче с плетка , надава едно ухо на разговора Баба Недка и когато може, се включва. Към групата започна да се присъединява и Майката на двете бебета, всеки ден след като вземе млечната кухня. Едното близначе било злоядо, но вече ядяло само пред кактуса.
следва про...

Айде ма Виде ! Ко стана с тоя кактус ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е дълго. Написала съм го в две тетрадки от 80 листа и не мога да го препиша тук. Но в резюме: Събират си се при кактуса да си плямпат и общуват, и се изглаждат много стари омрази и антипатии. Докато един ден намират Ванката-алкохолик от първия етаж, починал в леглото в съня си. Докторът укрива истинската причина за смъртта. Да умреш от препиване не е интересна новина .Пък е и компрометиращо. Затова заради честта на починалия, докторът излъгва, че е починал от коронавирус. Написват в смъртния акт: коронавирус. Мълвата плъзва от апартамент на апартамент, от човек на човек,от уста на уста. Всеки си мисли за другия: дали пък и той не е заразен и ако е заразен от кой ли щам, и започват да се отдръпват един от друг, да се избягват, да се укриват. Нещата се оправят като идва пролетта . Как се оправят-това е идеята на разказа

Редактирано от vida1929 на 11.03.21 08:23.