Асертивността обикновено не се смята за начин за намаляване на стреса, но може би ще се изненадате да разберете, че тази черта може да подобри настроението ви.

Какво е асертивност?
Асертивността е способността да изразявате чувствата си и да защитавате правата си, същевременно зачитайки чувствата и правата на другите. Асертивната комуникация е приемливо директна, открита и честна, и служи, за да изясни нуждите на някого пред другия.
Тя се отдава естествено на някои хора, но е и умение, което може да бъде научено. Онези, които развият своята асертивност, са способни значително да намалят нивото на междуличностните конфликти в живота си, като по този начин отсранят основния източник на стрес.

Асертивността, сравнена с друго поведение
Понякога хората бъркат агресивността с асертивност, защото констатират, че и двете поведения включват отстояване на правата и изразяване на нуждите. Основната разлика между двата стила е, че хората, които се държат асертивно, се изразяват по начини, които демонстрират уважение към другия. Те търсят доброто у хората, уважават себе си, мислят за двете страни и се опитват да постигнат компромис.

За разлика от първите, хората, които се държат агресивно, са склонни да използват неуважителни, манипулативни, унизителни или обидни тактики. Те правят негативни предположения за мотивите на другите и мислят по ответен начин, или изобщо не мислят за гледната точка на другия.

Те печелят за сметка на другите и създават ненужни конфликти
Пасивните хора не знаят как да изразят адекватно своите чувства и нужди пред другите. Те са склонни да се страхуват до такава степен от конфликта, че оставят нуждите си незадоволени и пазят чувствата си в тайна, за да "запазят мира". По този начин пасивните хора позволяват на другите да печелят, докато те губят. Проблемът с последното е, че всички участници губят, поне до известна степен.

Как изглежда асертивността?
Ето някои често срещани сценарии с примери за всеки стил на поведение:

Сценарий А: Някой ви прережда в супермаркета.
Агресивен отговор би бил да предположите, че го е направил нарочно и да му подхвърлите ядосано: "Хей, з*дник, без преки пътища!"
Пасивен отговор би бил просто да оставите човека да мине пред вас.
Асертивен отговор би бил да допуснете, че той може би не е видял опашката и учтиво да му кажете: "Извинете ме, но аз бях на опашката преди вас".
Сценарий Б: Вашата приятелка, която може да бъде доста подробна, ви се обажда, за да сподели за лошия си ден. За съжаление имате много работа и нямате време да говорите.
Агресивният отговор би бил да се ядосате, че тя очевидно не уважава вашето време, да я прекъснете и саркастично да кажете: "О, оправяй се! Имам собствени проблеми!"
Пасивен отговор би бил да я оставите да говори колкото пожелае, осъзнавайки, че ще изпуснете крайния срок, но тя се нуждае от вашата помощ.
Асертивен отговор би бил да слушате минута или две, а после съчувствено да кажете: "Ох, звучи като наистина труден ден! Бих искала да ми разкажеш за това, но сега нямам време. Можем ли да поговорим по-късно тази вечер?
Добихте ли представа?

Ползите от асертивността
Асертивните хора се сблъскват с по-малко конфликти в отношенията си с другите, което се изразява в много по-малко стрес в живота им.

Те задоволяват нуждите си — което означава и по-малко стрес от неудовлетворените нужди и зачитане на чуждите нужди. По-силните и по-подкрепящи взаимоотношения на практика гарантират близост с хора, на които може да се разчита, като това също помага при управлението на стреса и по-добро физическо здраве.

Обратно, агресивността има тенденцията да отчуждава другите и да създава ненужен стрес. Тези, които се сблъскват с агресивно поведение, обикновено се чувстват атакувани и разбираемо избягват агресивния индивид. С течение на времето хората, които се държат агресивно, са склонни да имат поредица от неуспешни взаимоотношения и получават малко социална подкрепа. Иронията е, че те невинаги разбират, че последното е свързано със собственото им поведение.

По ирония на съдбата те често се чувстват като жертви.
Пасивните хора се стремят да странят от конфликти, като избягват да говорят за своите нужди и чувства, но това поведение вреди на дългосрочните отношения. Те често се усещат като жертви, но продължават да избягват конфронтация и трупат все повече гняв у себе си, докато не се стигне до агресивен изблик. В тези случаи отсрещната страна дори не подозира, че съществува проблем, докато доскоро пасивният човек буквално не експлодира. Това води до сложни чувства, отслабени взаимоотношения и още повече пасивност.

Как да бъдете по-асертивни
Първата стъпка е честно да се вгледате в себе си и вашите реакции, за да откриете къде стоите. Отговорите на следните въпроси ще ви помогнат:

Трудно ли ви е да приемате конструктивна критика?
Казвате ли "да", когато ви се иска да отговорите с "не", само за да не разочаровате някого?
Имате ли проблем да изразявате различия в мнението си с другите?
Чувства ли се отсрещния дистанциран от вашия стил на общуване, когато не сте съгласни с него?
Чувствате ли се атакувани, когато някой има мнение, различно от вашето?
Ако сте отговорили с "да" на няколко от горните въпроси, то е нужно да упражнявате уменията си за общуване, за да развиете повече асертивност.

От нета

на това му викам здрав разум.
с други думи умееш да правиш точна преценка на хората според действията им (не според думите им) и отстраняваш далеч от себе си тези които правят или изричат безсмислени/ глупави неща както и тези чийто думи се разминават с делата им.

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

Редактирано от lsrael Thornstein на 23.01.21 16:24.

Мисля си, дали да си толерантен, тактичен, съчувстващ, съпреживяващ, изчакващ, изслушващ, не е въпрос на домашно възпитание още в първите седем години. И после трудно се променя.
В моето семейство ме възпитаваха да уважавам всеки независимо от неговото социално положение, професия,среда и интелект. Особено към хората с интелектуален дефицит. Те не са виновни, че са се родили такива. Те може да не разбират философия и науки, но трябва да ги уважаваш. Майка ми известно време беше медицинска сестра в център за хора с ментални увреждания и помня с каква нежност се отнасяше към всички.
И в този смисъл лесно бих простила на един видимо прост и неук човек.
ЗНАЧИ ДУМАТА Е човещина.
Защо тогава дори хора от обгрижващите професии ,като психолози и педогози, които са учили за есертивността, продължават да са агресивни икъм определени хора, а към други определени хора са мили и добри. Въпрос на симпатиии и антипатии, и на дълбоко изтласкани, отдавна преживени емоции.Ще дам пример-някога, когато съм била на 8 годинки, някой мой съученик ме е обидил и ударил. Срещам го след 30 години гледам той се държи мило и добре със мен, аз съм му простила, или уж си мисля, че съм простила. Но след кратък или не толкова кратък разговор на кафе, аз откривам, че той е същия задник,какъвто е бил на 8 години. Агресията му е станала по-фина,но си стои.Ако на 8 години агресията му е била елементарна като например да набие някого, сега е друга-станал е депутат и мами хората. Той ли е останал все същия агресор, аз ли не съм се научила на асертивност, въпреки много книги,които съм прочела по този въпрос. .... Ако има несходство в ценностите, предпочитам да не контактувам с дадения човек. Не умея да лавирам.

Редактирано от vida1929 на 23.01.21 17:31.

Из история на асертивността

Асертивността е комплексно теоретично понятие, което е въведено за пръв път от Джоузеф Уолп през 1958г. в неговата работа с войници, страдащи от т.н. "военна невроза", а по-късно оформено като "пост-травматично разтройство". Използването на асертивността е свързано с т.н. техники за "взаимно инхибиране" - Уолп вярва, че тези техники ще намалят асоциацията, предизвикваща безпокойството у преживелите някаква травма. Обучението за асертивност се оказва особено полезно за пациенти, които се тревожат от социални ситуации. Обучението за асертивност, обаче имало потенциален недостатък в смисъл, че не можело да се приложи за други видове травми и/или фобии. Тогава това довежда до откриването на т.н. "системна десенсибилизация" - пациентът е изложен на стимула, предизвикващ тревожност на ниско ниво и след като липсва тревожност, се дава по-силна версия на стимула, предизвикващ тревожност. Това продължава, докато отделният клиент вече не изпитва никакво безпокойство по отношение на стимула...

По-късно през 1961г теорията за асертивността се доразвива и доразработва като част от поведенческите и когнитивните науки, а през 1970г. става част от когнитивно-поведенческата психотерапия.

През втората половина на 20-ти век асертивността все повече се отделя като поведенческо умение, преподавано от много експерти за личностно развитие , поведенчески терапевти и когнитивни поведенчески терапевти . Асертивността често е свързана със самочувствието . Терминът и концепцията са популяризирани сред широката общественост от книги като Your Perfect Right: A Guide to Assertive Behavior (1970) от Робърт Е. Алберти и Майкъл Л. Емънс и Когато казвам „Не“, чувствам се виновен: Как да се справя с използването уменията на систематичната терапия за асертивност (1975) от Мануел Дж. Смит.


А още по-късно, след 90-те излиза извън рамките на психотерапията, придобива широка популярност в т.н. обучение в екипност в кормпании и корпорации и става част от корпоративни тренинги и обучения в екипност, комуникация и пр.

Асертивността сега се смята за критично житейско умение и се препоръчва на децата да го развиват. Смята се също за комуникативно умение, което може да се преподава и уменията за асертивна комуникация да се усвояват и практикуват ефективно.

Нивото на асертивност, демонстрирано във всяка човешка общност, е фактор на социалните и културни практики по време на развитието им. Например, през 2019 г. има глобални обществени дискусии по противоречиви теми като наркомания, изнасилване и сексуално насилие над жени и деца, полове, дискриминация и пр. много от които не са били приемани за открито обсъждане които дне бяха открито обсъждани до скоро, а до средата на миналия век, някои направо са били считани за теми -табу.

Успоредно с това се появяват и някои критики към масираното шествие на асертивността. Като западно понятие и явление, има проблем при приемането и усвояването на умението в мултикултурна среда. Една от характеристиките на асертивността е, настойчиво и упорито, макар и неагресивно да изразяваш несъгласие, да отричаш и отказваш открито, когато не си съгласен, да отстояваш правата си независимо от всичко и пр. В една мултикултурална среда, в която има араби или азиатци, например е изключено, да се държиш по подобен начин, когато в групата има по-възрастни от теб. Или автентичното и адекватно поведение, макар и неагресивно, а дори уважително към събеседник или съобщник, е неприемливо от страна на китайци, корейци, японци. Там се толерира сдържаното равно поведение, леко усмихнато и вежливо, но не се толерира спонтанността, искреността, откровеността по начина, по които ги разбираме ние.

От друга страна, например, за корейците е напълно естествено открито да коментират цвета и проблемите на кожата, структурата на тялото, теглото, красотата, грозотата и прочее - нещо напълно неприемливо за западните общества.

...

Създаване на здравословни граници е асертивността. Енергийните вампири търсят възможност да се впият в някого чрез емоционални манипулации. Спасението е детокс на мислите и убежденията. Променят ли се те, променя се и емоционалната реакция. Последователността е следната: 1. Мисли. 2. Емоция. 3. Решение. 4. Действие. 5.
Много ясно, че агресора няма да е щастлив като му отрежат достъпа до хранилката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Vitalite на 24.01.21 19:51.

Чета подобни статии с едно наум, понеже винаги са написани сякаш са открили топлата вода, хладилника или двигателя с вътрешно горене, но ми стана интересно да погледна значението на самата дума в речниците...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 25.01.21 00:47.

Какво е асертивност?
Асертивността е способността да изразявате чувствата си и да защитавате правата си, същевременно зачитайки чувствата и правата на другите. Асертивната комуникация е приемливо директна, открита и честна, и служи, за да изясни нуждите на някого пред другия.
Тя се отдава естествено на някои хора, но е и умение, което може да бъде научено. Онези, които развият своята асертивност, са способни значително да намалят нивото на междуличностните конфликти в живота си, като по този начин отсранят основния източник на стрес.

Намирам себе си на около 80-85% асертивен и останалото други неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Намирам себе си на около 80-85% асертивен

Това твърдение с какъв процент асертивност го заявяваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

100%

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трудно ли ви е да приемате конструктивна критика?
Няма конструктивна критика, има само критика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите