Всичките ми разкази съм написала в състояния между здраве и болест, нормалност и невроза. Казвала съм и друг път, че за мен това е най-добрата терапия.
Леля ме пита , вярвам ли в прераждания и живот след смъртта.

Следващия ми разказ е по твоята част, разказва се за имоти.

Тя реален човек ли е или измислен герой

Наполовина реален, наполовина измислен. Нали знаеш, че всеки литературен герой, всеки художествен образ може да си има прототип от действителността.
Та и аз си имам леля, която
е напълно реален човек. Ако не вярваш, ела да те запозная с нея.
Тя е жена на брата на баща ми и аз й казвам чинка. Но понеже не бях сигурна дали всички знаят какво е "чинка", реших да пиша леля. Пък и не ми харесва защото звучи малко като птичката чинка. На нейните деца, братовчедите ми, казвам батко и кака, защото са по-големи от мен. Да не се чудите .
Идеята да пиша за леля ми дойде, когато четях две от книгите на Джером К. Джером-Празни мисли на един празен човек и Трима мъже в една лодка. Макар че в тях героите са мъже, аз намерих голяма прилика с леля и мен, както се казва-припознах се в литературните герои и ситуации. После прочетох и критика за тези две книги. Една критика извънредно ми хареса,- казваше, че в тезихумористични новели се разказва за глупави хора, които попадат в глупави, нелепи ситуации и успехът и читаемостта им се състои именно в това, че много хора се припознават в тези герои. Та и аз като се сетих в колко нелепи ситуации сме попадали с леля, защо да не ги разкажа. Моите разкази, много ясно няма да имат такъв успех, но дори на един- двама да се харесат, аз ще съм доволна и щастлива.

Редактирано от vida1929 на 21.01.21 19:03.

Оу, това са интересни теми.

През лятото на 2017 прекарах една интензивна седмица сред възрастни хора в дом за възрастни. Някои от тях живо се интересуваха от подобни теми, нямащи нищо общо с обичайните битийности.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ок за прототип на герой,
а ситуациите измислени ли са?
Има ли реални?
Обичате да се шляете, а секунди по-късно се разбира, че имаш предвид сядане на кафе. Може би още реализъм трябва на образа
Пиши, да видим как ще се развият събитияът

Шляене и седене на кафе не е ли почти едно и също? Добре де, ще го редактирам в моите записки. Тук вече не може да се редактира.

Не ми отговори на това:
а ситуациите измислени ли са?
Има ли реални?

А за шляенето - нали тя е доста възрастна, краката държат ли я да направи 2 тегела на главната... Това имах предвид. Не те подтикван към редакции, питам само. Но и на предния мой постинг се опитваш от 1 въпрос да предугадиш какво съм искала да кажа, а няма нищо на заден план
Героят и разказите ще развиваш чрез случки, описания, разсъждения...

Ами защото предвид предисторията на нашите взаимоотношения с теб, вече си внушавам, че идваш да се заяждаш с мен. Случките са толкова естествени, истински и обикновени, че аз просто се чудя как можеш да си помислиш, че са измислени. Да, има малко художествена измислица, преувеличаване( и ли обратното), хипербола-без нея просто няма да стане разказ. Например от книгите взехме 20 лв, но аз писах 2- за да ни съжалите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vida1929 на 22.01.21 16:35.

в СЕЛОТО НА СЛАВЕИТЕ-РАЗКАЗ СПЕЦИАЛНО ЗА хОЛИДЕЙ

На тези от вас, които се интересуват истинска ли е леля и истински ли са случките, които разказвам, ще кажа, че салатата със зеле и моркови и вечерята с пиле, картофи и лук, които ядох у нея последния път, си бяха съвсем истински и действителни, но аз през цялото време мислех за десерта- крем карамел, обилно полят със червен ром. Братовчедите ми минаваха бързешком през стаята и казаваха сухо О, ти ли си? О ,как си и на мен ми се искаше да им кажа: О, добре съм О, да ,това съм аз, която двайсет години се занимава с майка ви, защото вие винаги сте заети, но не го казах. Мен ме интересуваше единствено крем-карамела. Добре, че беше захарта, за да мога да преживявам такива стресови ситуации.
Изядох си крем-карамела и щях да изпусна чашата си с бяло кампари от радост, когато чух леля да се провиква от кухнята: Айде, че ще те водя някъде, да се махнем малко от тук. Щом е някъде, значи е нашата тайна квартира в селото на славеите.
До там се ходи с влак, само донякъде, защото централната влакова линия минава на три километра от село . И ако не успеем да хванем раздрънкания междуселски автобус , вървим по дерето на реката, която стига до нашта къща.

Редактирано от vida1929 на 22.01.21 20:54.