|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
Тема
|
Счупеното..
|
|
Автор |
ShokoLada (искам лято!) |
Публикувано | 07.01.21 21:57 |
|
носи щастие..
Абе точно като се счупи, едва ли е носител на щастие, ама после разбираш, че е имало причина..и някак го преживяваш по-лесно..
А вие за колко счупени неща съжалявате..
пп клубът Омре..защо така?!
Виталия, идвай на помощ, ти понеже всичко разбираш и знаеш, кажи ми как да си тренирам ума да помни човешки лица? Сериозна съм. Слуховата ми памет е невероятна, един път чуя ли глас, го помня..ама визуалната ми е..ужасна!
| |
|
Дали счупеното носи щастие, не знам. Нали според поверието, ако счупиш огледало, ще имаш нещастна любов.
Чупила съм я някоя чиния, я някоя чаша, не съм забелязала нещото да е донесло някакво щастие. Преди години, в работата, си счупих чашата . И грам не се ядосах. Първата мисъл, която ми мина, е, че това ще ми донесе щастие. Малко, след това, знаеш ли какво щастие ме сполетя? Щастието ме заведе на зъболекар
| |
|
Само счупена домашна посуда и чупливи битови украси.
"Счупеното носи щастие" е успокоителна мантра да не се тръшкаш излишно, че любимата ти порцеланова котка, бабино наследство, паднала и станала на парчета.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka
| |
|
Не съжалявам за нищо счупено. Щом така е станало, това е бил пътя, съдбата му. Няма нищо вечно. А и остава всичко останало. В момента хората имаме голям избор от всичко.
| |
|
Това е метафоричен начин да се каже, че същността на щастието е безусловна.
Рисувай човешки лица. Както го правят децата в художествените гимназии. С играта на светлината и сенките. Някога това ми беше невероятно забавно. Сега забелязвам, че все повече възрастни хора правят опити да рисуват - това е възхитително - в нета има уроци колкото щеш, ако имаш нужда от напътствия.
За щастие - не знам всичко и съм наясно с това. Основната ми програма цели да разбира как работят нещата. Затова продължавам напред.
Ако ми позволиш да бъда откровена - хич не ме интересува дали си сериозна или шеговита. Важно ми е да си щастлива.
| |
|
Това са пълни глупости, но разбирам че си постнала темата за чат.
Поста на Алиса за порцелановата котка, ми напомни за една случка преди много години — майка ми ми подари 2 порцеланови патици, от ония, които позират, все едно лежат на стъпало, с увиснали глава и крак.
Майка ми ги сложи унас на един рафт, обаче незнам какво правила на другия ден и едната паднала.
Bместо да я изхвърли, залепила частите, но и на самия рафт да не пада
Като си тръгна, взех една отвертка, свалих рафта и го изхвърлих.
| |
|
а гърците как чупят чинии и са щастливи?.. даже и танцуват..
а за огледалото трябва да пробвям..баам в земята..и ще чакам нещастнатат любов..: ))
| |
|
е то реално всичко материално рано или късно се губи..още като се сдобиеш с нещо, трябва да знаеш, че то е временно..и да му се радваш докато е с теб..
не съм от хората които вкарват сантименти в предмети..
| |
|
Напротив, точно в момента избора ни е многоо ограничен..точно заради многото.
Ако отида в магазин за чаши..с хиляди чаши, няма да си купя нищо..хваща ме апатията..и си тръгвам, но ако в магазина има една чаша и тя ми привлече вниманието..вече е моята чаша.
| |
|
Не мога да рисувам. Нали това ти казвам, визуалната ми памет я няма. Помня усещанията, но не и лицето и това ми създава огромни проблеми.
За да запомня някого, трябва да ми събуди някакво усещане/усмивка, гняв, милост, съпричастност, интерес и т.н./..иначе е кауза пердута..и 10 пъти да видя човек, на 11-тия съм си го подминала..и ми се сърдят.
пробвала съм с открий разликите, там съм добра..разликите откривам, ама картините не помня.
например и теб не помня, нито като образ, нито с това как си била облечена, помня, че на срещата на споделено си говорихме много..даже и част от разговора помня..ама това е слуховата памет..даже и гласът ти помня..
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | >> (покажи всички)
|
|
|