в планината.

Всички са на мнение, че ако сме имали хеликоптери, резултата е щял да бъде различен.

Е, ами хеликоптери имаме:
Ми-17

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мен като ме спасяваха 2003-та от един улей в Банско, пуснаха парашутисти. Трябваше да гледам в небето и като ги видя, да се обадя по телефона на ръководителя на акцията. Това беше мобилният телефон на баща ми. Даде ми го от шесто чувство "за всеки случай", иначе аз тогава телефон нямах и без него нямаше да има как да ме спасят. Ако бяха пуснали хеликоптер, може би щеше да е по-лесно да ме локализират, но и така ме извадиха. Закъсах рано сутринта към 9:30 и ме закараха със снежна шейна до бъндеришка поляна няколко минути след залез по сумрак. Ако бях закъсал следобед, сигурно щях да си оставя там кокалите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е до хеликоптерите. Хората масово не си правят здравна застраховка, когато излизат по планините на преходи - а трябва. Тази застраховка поне ще покрие разходите, които правят спасителите - щото не е безплатно "удоволствие" да те спасяват от трудно-проходими местностни. Когато ходех из Хималаите - щъкаха насам-натам спасителни хеликоптери, но ако нямаш здравна застраховка или джоб парасъ 5000 еврака - няма дори да те погледнат. Ще направят наземните спасители каквото могат и толкова.

Не е до пари. Пари винаги се намират.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероятно имаш предвид парапланери. Добре, че всичко е приключило благоприятно за теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мненията ни се различават по отношение на това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега ще доближа мнението ти до моето.

Представи си хипотетична ситуация.

Племенника ти се е загубил в планината. Знаят къде е. Само хеликоптер може да го спаси. Няма шанс ако остане да пренощува в планината. Без планинска застраховка е. Някой трябва да плати. Идват при теб и ти казват 10000 евро струва спасяването. Как ще реагираш:
а) скъпо е, не мога да си го позволя;
б) да излита, ще намеря парите;

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да излита - ще намеря парите естествено... но все пак опират нещата до пари.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е до пари. Пари винаги се намират

В това те подкрепям. Четейки за инцидентите, не бях разбрал че се случили, разбирам че на починалия не би му помогнал и хеликоптер, паднал е от 300 метра и починал от травмите на място.

На починалия не би помогнал. На спасителите щеше да помогне. Едно е да сваляш 3 ранени в сняг, след 11 часа операция, а съвсем друго след локализирането да се отиде по въздух до мястото на инцидента, да се обездвижат и евакуират пострадалите.

Спасителите също имат семейства и си представете какво им е на близките докато търсят някой загубил се. Особено в лоши метеорологични условия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам случая, но предполагам че има неща, които не са били оповестени. Предполагам че пресконференциите са минали и може сега да има повече информация.

Възможно е
— да няма наличен персонал на повикване за хеликоптерите
— сняг/силен вятър/мъгла да не са позволявали акцията с хеликоптери
— мястото в планината да не са позволявали
— самата институция да не разполага с хеликоптера. Това че “има хеликоптери” не значи че спасителите разполагат с него.
— нещо друго

Да не се чудиш за персонала — при нас например има много хора, които в Бундесвера са били пилоти на хеликоптер, но след това нямат часовете за летене и свидетелството им отпада.

Скоро и на нас ни трябваше специалист по ветеринарна неврохирургия, от 3 клиники до нас ни пратиха в друга на 300 км, защото в събота вечер само той беше на повикване — пак липса на специалист на повикване.

Иначе с хеликоптерите общо взето има често случаи някой да го взимат от аутобана и да затварят всички платна докато кацне и отлети.
В града кацат в паркове, това също е често срещана гледка.

Редактирано от Deern на 04.01.21 13:03.

Така де, парапланеристи. Парашутистите скачат от самолет и се движат само надолу. Луд късмет извадих тогава. После ми казаха, че на това място всяка година се гътва по някой. 2 въжета се наложи да спуснат, общо 100 м. Казаха ми като почнат да дърпат, да помагам с ръце и крака в снега. Не помня дали се овързах и между краката или само през гръдния кош, май по-скоро второто. Сноубордът си остана там, сигурно и до ден-днешен стои като скрит паметник на тъпотията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз си казах - кофти организация и глупостта да се разпиляват пари за едно, а точно за спасяване на човешки живот да се пестят

голямо приключение е било, нюкче
незабравимо
напомни ми за 1 филм за алпинисти, пропаднали в процеп...

Приключение не, по-скоро голяма тъпотия беше. Нещо като "не знам какво ще стане и къде ще отида, ама дай да се пусна оттук, понеже ми отива на свръхчовешките възможности". Направо щях да си се самоубия от тъпотия. Добре че бяха онези готиняги да ме намерят и издърпат с въжето. И бащата да ми даде телефона си. Трима души ме издърпаха, тогава да съм тежал 70-75 кг. Не е толкова лесно, колкото звучи. По мрак ме издърпаха, тъкмо се беше смрачило. След като ме извадиха, се качихме на една моторна шейна и буквално за 10 минути вече бях долу в курорта. По протокол първо се заеха да ми топлят ръцете, но то беше един топъл пролетен ден (на 3-ти март) и аз изобщо не студувах.

Пак съм карал там, но вече не излизам от пистата. То там няма смисъл да се излиза, онзи улей на практика не води до нищо – просто до някаква бездна, където освен да си натрошиш кокалите, друго не можеш да направиш. Няма и видимост напред – дори и да скочиш напред, не се вижда къде ще се приземиш. Мисля, че някои са спускаеми, обаче човек не само трябва да е способен да ги пуска (т.е. да е някакъв екстремен атлет с много опит зад гърба си), но и да е в компания с хора, които познават района и знаят откъде е възможно да се мине, и откъде не. Доколкото си спомням, точно тези улеи, откъдето ме вадиха, не стават за спускане дори и от най-добрите.

ПП: Приключение е било за спасителите – да ме намерят и извадят. Иначе аз нищо приключенско не съм правил там. Просто стоях цял ден на едно място и внимавах да не стъпя накриво и да не се хързулна надолу. През цялото време се опитвах да се изкача обратно на собствен ход (каквито бяха инструкциите на ръководителя на акцията), ама то просто не можеше. Отдясно беше някакъв камънак, който щеше да ме хързулне, а отляво беше една огромна снежна шапка (като мини лавина, чакаща да се срути), на която нямах доверие, че ще ми издържи теглото. Бях си намерил една сравнително сигурна зона и стоях през повечето време там. То след като видях парапланеристите, спасителят ми каза да стоя там и да не мърдам повече, че идват да ме локират с уши и да ми пуснат въже. Човекът си проведе операцията като по учебник. Пуснаха въжето с някаква торба сняг да го води надолу от тежестта и ме изтеглиха през снежната шапка, която слава богу не рухна. Това благодарение на тяхното усилие горе на въжето, иначе ако бях тръгнал да се катеря по нея сам, положително щеше да пропадне надолу.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 04.01.21 17:52.

И мен са ме спасявали веднъж ама моето беше на самата писта... бях съвсем солово на ски на Витоша, та пада свирепа мъгла и аз карам по стената... та от мъглата не виждам едно малко хълмче и след него лека дупка... та политам аз - едната ми ска се откачва ама другата не ще - явно автоматите са ми били малко по-натегнати там. Та чупя крак - точно където свършва ски-обувката - и двете кости... а студът си беше студ взех да замръзвам... болка в началото нямаше - ендорфини, адреналин и квото друго да се сетиш ме държеше буден и в съзнание - ама студът започна много да ме хапе а аз си лежа беззащитен на пистата... Добре, че мина скиор и ме видя - спря се - попита как съм - аз му казвам че май съм си счупил крака и замръзвам бавно... та се спусна този незнаен човек и викна спасителите... около 30-40 мин. съм мръзнал бавно - съвършено беззащитен и почти в хипотермия докато дойде спасител със лежанка, вързана за него... та ме прибра на топло долу при спасителите дето ме почерпиха с топъл чай, прегледаха ме и ме обездвижиха и ме спуснаха с кабинка до долу, дето ме чакаше линейка и така 3 месеца гипс - после още около толкова раздвижване на атрофиралите мускули и т.н. - ама аз все пак бях на писта... не ми се мисли в твоя случай дето си бил извън... аз по онова време нямах мобилен телефон - още не бяха масови та и да исках не можех да се обадя на никой. Естествено - после, когато се оправих се качих - благодарих лично и почерпих преизобилно спасителите с огромна благодарност.

Закъсването през зимата в планината е много дзверски опасно - през лятото - иди-дойди - все някак може да се оцелее, ама през зимата е дзверско.

О, ти си имал тежък инцидент, но може би не чак толкова опасен, ако приемем, че си бил на пистата, където минават много хора... Макар че със счупен крак, ако не те види никой, замръзването горе в такава обстановка, каквато описваш, ти е в кърпа вързано още същата вечер. В моя случай нямаше травми, обаче действително животецът ми висеше на косъм. Зимата е по-гадно, понеже е по-хлъзгаво, по-студено, а и понякога снегът може да е коварно нестабилен, пък като закъсаш, в лютия студ не можеш да оцелееш задълго. Лятно време сигурно щях да успея да се изкача сам нагоре по чукарите, обаче на хлъзгаво и с онези огромни обувки за сноуборд – абсурд. А пък падне ли нощта – може и да не я изкараш.

Но то беше хубаво времето, нямаше някакви виелици, и аз мисля, че дори и да не ме бяха открили преди залез, пак щяха да продължат да ме издирват. Познават местността като дланите си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

През зимата измръзването, когато си контузен е много бързо и лесно... и ако никой не може да реагира навреме и да те измъкне от затруднената ситуация смъртта чука на врата доста бързо. Мен лично ме втресе адски много (още помня онова усещане за истински студ... то те вкочанява отвътре) - абе направо си замръвах бързо. Аз пусках в мой почивен ден, но делничен (тогава работех по график - няма делник, няма празник - когато ти се падне почивка - почиваш - без значение, събота-неделя, празник, делник и т.н.) и почти нямаше скиори - добре че беше този Човек та да извика Спасителите иначе си бях заминал - я ме види някой там я ще е твърде късно.

Аха, разбирам. Голям късмет си извадил с този човек. То и принципно на Стената май няма много скиори (да не говорим в делничен ден), там май не беше такъв тесен ръкав като на Лалето и като нищо може да те пропуснат като километричен знак. Пък и как им е обяснил къде точно те е видял... Това също не е лесно. Предполагам, че са го метнали на моторна шейна да ги упътва накъде да карат. А и както го описваш, това трябва да е било много тежка фрактура. На фибулата и на тибията, така ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно. Ами виждах в далечината романският лифт отдясно, ама едва ли те са ме виждали толкова ясно, пък и беше почти празен. Абе малко народ имаше горе. Стената е доста широка и опасности дебнат дето се вика на всяка крачка.

Яка фрактура и на двете кости - дето им викаш ти по медицинско му фибулата и фабулата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ужас. А как третираха фрактурите, с пирони и планки ли са фиксирали костите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какъв улей? Заклещил се между скалите?

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

намерих ти поста който дава отговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите