Замислил съм се за този проблем - имам роднина която е доста вьзрастна и от 8 години е с напреднала форма на деменция. Не може да каже две думи на кръст през последните 8 години, не може да си спомни нищо а я виждам че се опитва - мъчи се да каже нещо и не може. Много я обичах като беше млада (беше ми като майка като бех малък) и според мен не е честно да я оставят в това състояние цели 8 години. Братовчедка ми се узори с гледането и и дори започна да пие. Като гледам цялото това мъчене през тези 8 години беше лууз-лууз ситуация - всички загубиха. Честно казано ако някой ден стигна до нейното състояние ще инструтирам жена ми или децата ми да не се занимават с мен и да ми дадат нещо за бърз край. Никой, който не е извършил престъпления срещу човечеството не за служава да де се мъчи така. Вие какво мислите?

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

Майка ми лека й пръст беше с диагноза дементен синдром. Грижих се за нея около 4 години. В последния й ден ме помоли да не ходя на работа а да остана с нея... Тогава нямах идея защо ама се обадих на брата и му казах каква е работата и че няма да отида на работа. Издъхна след няколко гърча в около 9-10 часа сутринта в ръцете ми. Тази тема е много тежка.

Аз не бих могъл при никаква ситуация да убия или да навредя на собствената си майка или на някой близък човек - ако някой друг може да сложи край на живота или да навреди на собствената си майка или на близък човек - моите съболезнования за този човек.

Аз в подобна ситуация може би бих поискал същото, но се съмнявам близките да ми го дадат. Ако аз не намирам сила и смелост да сложа край на живота си защо да го искам от най-близките си? Що за човек ще съм ако поискам от най близките да станат убииици... това би говорило лошо за самият мен и аз самият бих изпаднал в конфликт със себе си. Висш егоизъм ако щещ го наречи. Не морализаторстувам не осъждам който и да е. Просто не бих искал да бъда на мястото на този дето слага край на живота на близък човек. Затова моите съболезнования към именно този човек.

Против съм. Кучето, което приютих миналата зима, щеше да е умряло още на сутринта след онази нощ, когато го взех. Или от студ, или някой щеше да се обади на общината, за да "си свършат работата".

Една година по-късно все още е живичко и здраво, и се радва на живота. Давам му разни деликатесчета и гледам да навакса колкото се може повече спрямо това, което животът на улицата не му е дал.

Та мисълта ми е, че докато едно същество е живо, все може да се радва на нещо. Или поне така ми се иска да е.

Не съм сигурен дали би било правилно за онези обаче, които живеят в непоносима физическа болка – при условие, че това е тяхното желание. Но ако става дума за обикновена деменция, при която болест, доколкото ми е известно, хората не изпитват физическа болка – струва ми се, че такова "решение" би било твърде радикално. Мисля, че всеки ден от живота на човек е някаква форма на божи дар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти конкретно би ли могъл, дори в най-смелите си помисли да сложиш край на живота на близък човек?

За инфо. И аз докато гледах собствената си майка да умира бавно - и аз пиех доста. Не е лесна гледка за преглъщане, сменях памперси, застилах легло с найлон под чаршафа и всеки божи ден преди да тръгна на работа сменях всичко това и я къпех. Стараех се да поддържам изрядна хигиена, перях, чистех и т.н. Тегава работа, но при условие, че тя ме е посрещнала на този свят с толкова любов заслужаваше всичко това, което аз давах от собствения си живот. Ставах в 4 часа всеки ден, за да мога в 6 да тръгна за работа... Пътят ми до София беше 2 часа с обществен транспорт - връщането също беше толкова - на всичкото това започнах да карам шофьорски курсове, да уча листовки и т.н. . Да бъда отговорен за нейния живот, когато тя ми е дала живот - вярно - беше си голямо изпитание - ама пак бих го сторил, без значение какво ще ми коства това.

Това е труден въпрос. От една страна напълно разбирам доводите ти, от друга страна имам позната с родено бебе със сърдечен проблем.

Знаеха за тази опасност още по време на бременноста, но са решили да запазят бебето.

Откакто се е родило е в болница и надеждите са единствено напредък на технологиите след 10 г.

Има болести, с които човек може да живее, но не мога да преценя кои от тях са в категорията “помощ за суицид”.

Това е трудно и за медицинските лица, затова темата е толкова оспорвана.

Другото е че често болните не са в състояние да решават, а решенията на близките са с привкус на “удобно ми е, не ми е удобно”.

Дайте някакви линкове за деменция, защото аз не мога да разбера защо чак евтаназия. Има много по-тежки болести на третата възраст с непоносими болки, когато инжектират морфин и накротици, за да се преживеят болките, но сенилна деменция и евтаназия, извинявам се за невежеството.
Грижа се, по-точно помагам на 90 годишната ми леля и 81 годишен баща. Леля много забравя, смесва хора и минали събития, създава огромни недоразумения. Но ние сме запознати с тези психологически особености на възрастта и ги имаме предвид. Внушава си, въобразява си разни неща, страда от дълбоки заблуждения. Понякога не може да си спомни името на някой, от къде го познава. Предполагам, че ще става все по-зле. Последно си беше внушила, че мъжът ми има дете от друга жена и го е оставил в приют .
За баща ми,колко е изглупял да не говорим. Пък и тежък характер. Урсуз човек.
Въобще много проблеми с тях. Но малкото време, когато са добре, когато са с акъла си и са в настроение- ми дава човешка топлина, от която не бих се лишила за нищо на света.
Най-голямата цел и ценност е живота. Най-голямото постижение на човек е живота. Да ви питам, защо ние хората никога не говорим за живота? Защо говорим за всичко друго, но не говорим за живота ? Защо говорим за клюки, за мода, за пари, за болести, за имоти, за всичко друго, но не и за живота като такъв? Замисляли ли сте се?

Редактирано от vida1929 на 23.10.20 20:57.

> доколкото ми е известно, хората не изпитват физическа болка
не е вярно това; сигурно си спомняш Робин Уилиамс.. Изпитват непоносима болка и още как. осовбодения пич има опит от първа ръка с това. Не могат да я комуникират защото тези в напреднала степен са изгубили способността си да говорят. Има проблясъци които с напредването на болестта стават все по-редки и все по-кратки. Във един от последните си такива проблясъци роднината ми успяла да свърже изречение - "Не можеш да си представиш как боли".

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

Редактирано от lsrael Thornstein на 23.10.20 22:59.

За Сенилната деменция има лечение и лекарства. За болката -също. Можем да се борим със старостта.
За евтаназията -да дадат право на избор на възрастните и болните, е моето мнение.