|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
90-те наистина бяха много труден период за израстването на децата от наборите около '80-та и аз лично помня как постоянно нямаше какво да се яде в моето семейство, да не говорим за бензиновите опашки, режимите на тока и на водата и цялата гадост, която се случваше тогава. Сегашните подрастващи имат уникалния късмет спрямо нас да растат в сравнително задоволена обстановка. Мисля, че ние бяхме жертви на развръзката на Студената война, но да не забравяме също така и аварията в Чернобил, както и вълната от наркотици. Сега е доста по-хубаво от тогава.
| |
|
|
|
Трудните времена създават силни хора.
| |
|
|
|
В общи линии съм съгласен с теб.На мен най-добрите години ми бяха 80те, 2000те само първата половина и 2012та и 2013та.Запомни, че парите са основното гориво на живота, но имота и здравето са на първо място.Като цяло от 80те насам нашето семейство бавно и постепенно върви назад във финансово отношение.През 80те баща ми изкарваше 3000 лева на месец като частник, докато една добра заплата на секретарка беше 220 лева.Не случайно той тогава купи 2 коли, първата през 81ва, втората през 89та като втората я купи чисто нова.През 90те години баща ми изкарваше около 700 долара на месец които сега са равни на около 5000-6000 лева на месец.А онези 3000 лева от 80те сега са равни на 8000 лева на месец.През двехилядните години доходът ни падна грубо казано без да се смята средноаритметично около и под 1000 лева на месец.Втората половина и най-вече края на 2000те през 2009та двамата с баща ми останахме само на неговата пенсия 167 лева.Сега се движим някъде около 1200 и 1700 лева и остро се усеща дефицит на едни 1000 лева отгоре които да са на мое разположение за реален живот извън интернет.
Сегашните младежи имат несравнимо повече информация от нас, не мога да преценя дали са по-умни, но като цяло от 1997ма от навлизането на пазарната икономика почти никоя млада жена не търси любов, а само пари.До идването на Иван Костов на власт това не беше така, някак си имаше повече идеали.Сега това което съм чувал съвременните млади жени имат по няколко любовника които обслужват по един път в месеца срещу известна част от заплатата им и така се осигуряват.Това е трагедия за личния живот на съвременните млади мъже и те явно в момента се намират в още по-лоша обстановка отколкото ние през 90те.
Колкото до наркотиците един от най-добрите ми приятели от казармата 78ми набор направи 4 свръхдози за няколко седмици и на четвъртъта свръхдоза умря на 21ви ноември 2006та.Никого не съм предполагал, че точно той ще стане наркоман.Другия ми най-добър приятел загина на 19 години в жестока катастрофа с кола на 22ри септември 2000та.Така ми останаха само 2-3ма верни и добри приятели, останалите се оказаха предатели още през 90те когато се съюзиха с най-големия ми враг тогава.
| |
|
|
|
Според мен основните неща в живота са: Вярата, Надеждата и Любовта. Като поставям Любовта на първо място.
| |
|
|
|
Любовта носи само страдания.Вярата е много важна и преди всичко реализмът.Само той работи.
| |
|
|
|
Е, който можа, създаде... Сегашните деца растат много по-силни от тогавашните (а и не им се налага да се редят на опашки за едно кисело мляко срещу купонче), а магазините -- много по-пълни.
| |
|
|
|
Магазините много по-пълни?Имай на предвид, че външния дълг на България расте и до колкото съм осведомен вече е към 20 милиарда евро.Въпреки опитите на Борисов да прави икономика бавно, но сигурно тръгнахме по пътя на Гърция.Икономика да се помпа със заеми това го могат само американците, нас не ни очаква нищо добро.
| |
|
|
|
Ти си късметлия, че си расъл в добро и силно семейство и хубави условия, поради което си се развил (разбира се, благодарение на собствените ти усилия) до готин и умен мъжага, а оттам и възможността да се радваш на (и изобщо да имаш досег с) любовта.
Аз растях в полумизерни условия и момичетата изпитваха антипатия и неприязън към мен още от първи клас, когато Илияна ме срита ужасно силно (до разплакване) в пищяла, Вероника поведе целия клас с/у мен, Мария ме наричаше "бурена", а Христина ме отбягваше като заразноболен (какъвто всъщност бях, когато ми откриха въшки при проверка в училище). Тръгнах на училище четящ и смятащ със събиране и изваждане до 10, но пишех грозно и на диктовките все се връщах вкъщи с нашарена в червено тетрадка, а стихотворенията, които трябваше да рецитираме наизуст, никога не научавах докрай, да не говорим, че така и не се научих да правя преразказ на уроци, които всъщност даже и не четях по 3 пъти преди заспиване, каквито бяха инструкциите на учителката, защото нощно време ме беше страх от тъмното и слушах едно радиокасетофонче, което баща ми беше сглобил специално за мен да ми успокоява душата.
И до ден-днешен отдавам разбитата си психика на онзи ужасяващ престой в Пирогов, който ми причини някакъв чичко лекар в детската градина, когато пипаше слабините на децата в търсене на деца, "нуждаещи се" (абсолютно задължително) от операция против хидроцеле. Е, не само на това, но там беше посята семката на нещастието в моя безсмислен живот.
Редактирано от Nuke Dukem на 25.10.20 18:33.
| |
|
|
|
Защо живееш с тези травми от детството?
Психоложката ти не ти ли е казала да ги оставиш в миналото, където им е мястото. Защо трябва да те измъчват и сега и да ги преживяваш отново и отново. Прости им на девойките и забрави.
| |
|
|
|
Мен поне един път през 80те години целия клас ме чакаше след часовете пред училищната врата за да ме бие.В 9ти клас през септември 1993та нов клас, всички се бяха събрали пред мен и се подиграва и бъзикаха с мен.Изобщо никой тогава от тях не е подозирал за тогавашните ми бойни възможности и за агресивната ми психика.След по-малко от месец пребих един от тях, свалих го на земята със страничен юмручен удар и после го допребих.След това бих още един и тогава класът се отдръпна от мен и престанаха да се бъзикат.После насилието продължи и над други.Момичетата зовяха да се съберат всички момчета и да ме пребият, но до такава атака не се стигна.Имал съм поне 3 родителски срещи в рамките на които родителинте на целия клас се оплакват на майка ми или на баща ми от поведението ми.Как стана тази метаморфоза от отличен ученик да стана бияч и металист вероятно е от пубертета.
Пишеш, че живота ти бил безсмислен?Намери си хоби.Аз моето любимо хоби го намерих още през декември 1987ма година и това са наблюденията.Прекъсвал съм само от август 1993та до края на декември 1998ма и от средата на декември 2015та някъде до септември 2017та.Ако ми писне това хоби мога да слушам нови метъл албуми от тубата, или да чета интересни исторически материали в интернет.Винаги съм имал с какво интересно да се занимавам.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
[
