Архетипната психология / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Следващият ден беше волна програма. Помотахме се из стъргалото на Буенос Айрес - изглежда кожената индустрия процъвтяваше - продаваха се твърде много кожени неща - сдобих се с кожено сако баш по мярка. Харесах си го от първия път. Още го ползвам и не е мръднало. Кръчмета, това-онова и дойде моментът дето да напуснем този град и да се отправим съм Игуасу. Беше с вътрешен полет. В близост от водопадите имаше град, носещш същото име - Фоз де Игуасу насред необятна джунгла. На следващия ден беше самото посещение на водопадите - в множествено число, щото от където се сетиш тече вода. Огромна река, която се излива в бездната. Тътенът се чуваше отдалеч. Откараха ни до водопадите - по програма имахме най-напред макуку тур. С лодка с мощни двигатели ни мушнаха почти под водопада. Всички естествено станахме вир-вода, но ни бяха предупредили и фотоапаратите и мобилни телефони бяха предварително поставени в дебели найлонови торби а ние имахме предвид, че ще бъдем мокри до кости и се бяхме облекли подобаващо. Голяма работа е това. Откъдето се сетиш течеше вода... и това беше само през сухия сезон. През дъждовния всичко се прекратяваше, щото водата отнася къде каквото може и носи дънери, камъни и каквото се сетиш. Страхотна водна стихия. Горе почти до самите ръбове на водопадите имаше изградени метални пътеки - всяка година водата ги отнася и после, заради туризма ги възстановяват. Огледахме от всички възможни точки, снимахме в изобилие. Водопадът целогодишно поддържа 7 дъги. Жегата и влагата си беше факт все пак бяхме насред джунглата, но пръските вода, дето бяха наоколо имаха разхладителен ефект. На следващия ден обиколихме водопада и от бразилска страна. Еднакво впечатляващ. След цялата трамбовка около водопадите ни закараха като истински тамагочита в хотел с басейн баш насред джунглата - естествено, поради жегата всичките се топнахме вътре. О разкош, о, хладина, о, красота. Заспахме със звуците на джунглата... то беше такава природна музика, то беше разкош. Следващия ден имахме опции да посетим местен зоопарк и да вземем тур с хеликоптер (допълнително платен - около 100 евро - пък и вече съм позабравил това-онова) и да полетим над самите водопади - възползвахме се и от двете. Хеликоптерния тур си заслужаваше парите. Полетяхме над джунглата и хелито зависна над водопадите за преизобилно снимане. Беше бая вълнуващо. А Зоопарка ме впечатли с една девойка дето по алеите - носеше 4-5 змии в ръката си - явно ги местеше от едно място на друго. Питах я дали са отровни и тя отговори отрицателно и погалих едната от тях по главата. Имаше тукани, папагали, крокита, змии, фламинго и много други знайни и незнайни животинки. Беше интересно място. На завършек минахме през рекламен магазин на самият зоопарк и си купихме фланелки с логото на зоо-то от многограмажен памук. Брат ми още си носи неговата... моята съвсем избеля и я хвърлих преди две-три години.
На следващия ден взехме вътрешен полет до Рио де Жанейро. Водопадите като всяко природно нещо силно ме впечатлиха... това ми се запечати някак в съзнанието - мястото си заслужаваше наистина.