|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
Определено. И мога наистина само да Благодаря! Е имала съм и много трудни моменти, но вярвам, че човек израства в болката си.
Може би и за това понякога така ти се карам, за да те заболи и да помислиш, нищо че аз ставам гадна и тъпа.
| |
|
|
|
Като спомена болка, току-що излязох от остър пристъп на трисмус (trismus, lockjaw, не знам как се нарича на български).
То е някакъв ужасен спазъм на челюстните мускули, само че не на затварящите челюстта такива, а на онези, които я отварят и надолу и настрани. В момента все още съм в релапс (спазмите не са приключили), но ме поотпусна.
Това може да е симптом на тенанус -- състояние, което се причинява от бактерията Clostridium tetani. Не знам дали съм бактерионосител на тези ужасни бактерии, но веднага щом се върна в СФ, ще искам от личната лекарка да ми бият ваксина.
Това ми се случва може би вече за 4-ти път досега в моя живот и трябва да потърся незабавно лекарско внимание. Чувството е все едно някой е пъхнал лост в дясната става на моята челюст и се опитва да я изкърти.
| |
|
|
|
От думата "всякаква"..защото и те явно като теб, си мислят за спане с мъж на приятелка..
хаха. за този пример ли се хвана?
изпитваш У-ЖАС някой да не помисли, че си способна на това?
Мъ много си лесна за провокиране.
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
| |
|
|
|
хубаво е и това
| |
|
|
|
Лисо, прекалено си умна, за да се правиш на глупава..
Ако аз изпадах в ужас, нямаше да продължавам да твърдя, че съм всякаква, но вярно някои неща в човешкото мислене ме провокират.
| |
|
|
|
ПП: След това, което преживях снощи (най-неописуемо ужасната физическа болка, която някога съм изпитвал) -- твоето "каране" изглежда като погалване с перце...
По едно време се появи реална опасност да се задуша в собствената си слюнка или да получа инфаркт/инсулт от изтощение. Ревах като заклано прасе, като заклан звяр... Не го пожелавам дори на най-големия си враг. Ако има ад на Земята, това преживявяне беше един кръг от него. Срам ме е да изляза навън, знаейки какво са чули съседите, и слава Богу, че никой от тях не се обади на тел. 112, защото сигурно щяха да ме арестуват.
Когато се върна в София, първото нещо, което ще направя, ще бъде да се поинтересувам дали има ваксина Д-Т-П (дифтерит-тетанус-пертусис) и колко струва, и ако има, ще започна да се подлагам на нея редовно (напр. на всеки 2 години или колкото време тя предпазва).
Пазете си здравето.
Иначе не си нито гадна, нито тъпа. Както казах преди, ти си щастлив човек. Недоразуменията, които сме имали през годините, са просто една капка в океана на фона на реалната беда, която може да сполети даден индивид. Бъди здрава.
| |
|
|
|
Нюк, болката е част от живота.. независимо дали е физическа или "душевна" и за съжаление тя е лично преживяване. Трябва сам да я преживееш.
Още от малко "учих" това хлапето ми, че каквото и да направи, тя ще трябва да "плати цената" , аз и да искам не мога, няма как да взема нейната болка, дори и физическа.
Така, че минало, не го мисли, преживя го. Търпение и това ще мине. Съчувствам, но не мога да помогна.
а колкото до "недоразуменията"..ми не..не са, никога и никъде не съм казвала че съм перфектна...или че трябва да съм еди каква си..и такава искам да ме виждате..та всичко е оки...
Редактирано от ShokoLada на 04.10.20 11:28.
| |
|
|
|
Научила си я добре. Благодаря ти, че сподели това. Не бях отразявал досега върху този факт, че всеки сам трябва да "плати цената" на своя живот.
Както ти каза -- минало; не е за мислене.
Бъди здрава.
| |
|
|
|
Има поговорка: "Ревнува не този, който обича, а който иска да бъде обичан."
| |
|
|
|
До скоро мислех и аз така, ама не е. Ревнивият не позволява да бъде обичан. Неговото съзнание не е отворено за обич, а за някакъв страх, за някаква илюзия, че е лъган, че е мамен, че има други..знам ли, но не позволява да бъде обичан. А да не говорим, че няма как да обича така.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
[