|
Тема
|
 Хълцам
|
|
| Автор |
Zirzi () |
| Публикувано | 18.09.20 22:59 |
|
|
Кой ли ме спомина, важното е че виртуал днес малко.
С приятелско сем. се събрахме, и изненада жената служила в Архангелск и аз да не знам, как страно се преплитат съдбите.
Поговорихме за старото добро време когато чест достойнство означаваха нещо.
Страно нещо е живота.
И като се прибрах верното приятелче, радост за него.
Утре ще варим ракия.
|
|
|
|
|
Какво е това на дъската
|
|
|
|
|
някви свински бузи, купешки пушени, като флейки, харесаха ми.
|
|
|
|
|
И това не знам какво е. Няма ли друго име
|
|
|
|
|
Бузи, пушени, свински, май това е името им, ама са готини за сефте опитвам, харесаха ми.
И си лягам, при това сам, щот главата не ме слуша, и си знам кога да врътна кранчето, щото мъж.
ай лекичка.
|
|
|
|
|
този защо ни показва някакви мизерни маси в мизенри кухни?
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|
|
|
|
|
Вкусни изглеждат, затова питам. Ама не съм виждала такива бузи. Вид бекон ли е. Едва ли
|
|
|
|
|
За да впечатли гаджето си сигурно
|
|
|
|
|
що бе, виж кво сладко куче
|
|
|
|
|
Страхотна снимка, тая с гледката към града.
|
|
|
|
|
Страхотна снимка, тая с гледката към града.
И на мен ми хареса, освен това мръвката в трети квадрант не изглежда никак зле. А и кучето е готино, харесва ми догито. Изглежда благодарно и много комфортно в обятията на своят господар или собственик, ако го е регистрирал (съжалявам, обаче не знам дали това е случаят).
|
|
|
|
|
Щот си дебил! нали така пише в сингатурата ти.
Съжалих те, когато искаме го можем, вчера селски моабет, нали си селянка, все ще ме разбереш.
Туй ми е кухнята, селската
Покажи твоята, градската.
Ако искаш сега се хвани че снимките от миналата година, пак ще те наврем ти знаеш къде.<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Zirzi на 19.09.20 05:07.</EM></FONT></P>Редактирано от Zirzi на 19.09.20 05:22.
|
|
|
|
|
Нещо такова.
|
|
|
|
|
Кое е това гадже?
|
|
|
|
|
Поканата още важи.
има и по хубави гледки.
Редактирано от Zirzi на 19.09.20 05:30.
|
|
|
|
|
При мен господари и собственици няма, и никога няма да има, спи до мен догито, храни се с мен, заедно излизаме навън, само самичко навън не го пускам щото вълците ще му видят сметката.
|
|
|
|
|
...само самичко навън не го пускам щото вълците ще му видят сметката.
Хм, мъдро. При нас вълците са двукраки и ходят в овчи кожи.
|
|
|
|
|
Провери някой път, може да ти хареса.
ПП: Ако искаш, мога да ти напиша рецептата на български (за твое удобство) и после ти би могъл да си сготвиш твои съвсем свои свински гърди а ла Нюк някой ден.
Редактирано от Nuke Dukem на 19.09.20 08:12.
|
|
|
|
|
Напиши я, ако може плз.
|
|
|
|
|
Видимо не е личната ти кухня
Кой би сложил 2 такива печки в дома си
|
|
|
|
|
Който готви големи количества за повече хора
|
|
|
|
|
после ни показа чиста кухня, доволна ли си?
|
|
|
|
|
Вярвай си
|
|
|
|
|
Примерно ако имаш 20 човека домочадие и гости, и трябва да поднесеш едновременно различни топли ястия
|
|
|
|
|
В момента живея и готвя в тази кухня, ама да им затворя устите ще им снимам скоро в апартамента ми в града, нека гледат и се учат, мъж как подържа.
|
|
|
|
|
Сам натрапваш снимки от физическата ти среда и местообитание.
|
|
|
|
|
И ти сама се натрапваш при положение че не си желана.
Взаимно е.
|
|
|
|
|
Защо ти е толкова важно да се показваш и доказваш
Хапартаменти не ми се гледат. Искам залези, природни красоти, романтика.
|
|
|
|
|
На кой да се доказвам, на ник ли дето ни съм го виждал, ни ме интерисува, няма доказване, може би фукане, знам ли.
|
|
|
|
|
пп. Нямам теб предвид.
|
|
|
|
|
Ако имаше насочени към теб желания и интерес, щяха да присъстват въпроси и молби да онагледява
Но точно без такива натрапваш света си.
|
|
|
|
|
Кво прави брюнетката до теб, другото кво беше, нещо за фрешче май.
Изчезни.
Виртуални нежности не раздавам нито търся.
|
|
|
|
|
Ами щом няма на кого да се доказваш, не се ядосвай, че някой не бил ти харесал снимките.
На мен ми харесаха повечето снимки: изгледа към града, кучето, избата-кухня-ако я беше изчистил и подредил, преди да я снимаш, кухнята с двете печки, мъглата над селото . Две от които са уникални природни картини.
Въобще харесват ми, с едно пожелание-повече се усмихвай на снимките, прекалено си сериозен.
Редактирано от vida1929 на 19.09.20 13:13.
|
|
|
|
|
Ти написа, че пиеш фреш до фонтаните. Доколкото помня беше някакъв следобеден час, което ме наведе на асоциацията, че по това време там е пълно с разхождащи се двойки - предположих, че не си сам и зададох шеговит въпрос Че бясно те ревнувала шоколада, нямах представа. Както и по онова време, че сте си някакви. Някъде даже отричахте, че се познавате на живо
За нежностите е ясно - 1 реални на 3г , за останалите - бой
Бесней си
|
|
|
|
|
Ей ся.
|
|
|
|
|
Кое да изчистя? Не можах да разбера кое.
Редактирано от Zirzi на 19.09.20 16:35.
|
|
|
|
|
пп. Ако имаш предвид тази кухня да изчистя преди да снимам.
Първо това не е кухня, това е един навес в задния двор, чужд навес, не е мой.
Второ аз чужди навеси не мога да чистя без да ме помолят за това.
И трето, приятелите си не ги деля по състояние, чисто ли мръсно ли, богати или бедни, важното е да са хора.
Между другото така наречената кухня - навес е собственост на сем. пенсионери, той на 73 тя не знам на колко е.
|
|
|
|
|
Пишеш: "С приятелско сем. се събрахме, и изненада жената служила в Архангелск и аз да не знам, как страно се преплитат съдбите.
Поговорихме за старото добро време...."
после снимките на масата с мръвките, салатата, ти, въпросното помещение.
Логично човек си мисли, че въпросното помещение е кухнята, в която са приготвени салата, мръвките...вижда се мивка, тенжера, печка покрита с черен найлон и отгоре затворена с капак, твоята или на семейството, с което си на мохабет.
Предположих, че е кухнята ти. Откъде да се сетя, че не било кухня, било навес, пък и навесът не бил твой.
Честно, не бих показала нещо такова, което е неестестично, разхвърляно, неприветливо.
|
|
|
|
|
Да жената е от Архангелск, дълги години омъжена за приятеля ми, знаех че е рускиня щото още говори диалект руски но не знаех че е от Архангелск, а аз от същия имам лични спомени.
Това е накратко,
Е защо да не покажеш, това е като да отидеш в планината на разходка, чудесна панорама ама чупена мръсна маса и пейка която не се вписва в пейзажа, и да търсиш красива пейка и маса за да ги покажеш.
Аз не се срамувам да показвам, мога на всяка пейка без значение каква е да седна.
|
|
|
|
|
Даа, много е хубаво горе в планината :)
|
|
|
|
|
Ти можеш да покажеш и да разкажеш , но щом Лиса, която е художник и естет, пита ЗАЩО си го показал, значи нещо не е наред.
Може да е твое емоционално преживяване, но ако не го разкажеш логично и ясно, няма кой да се занимава да го разгадава и раздешифрира какво си показал, какво си искал да кажеш и пр.
Да разгледаме снимките.
Сн.1. Нарязано месо, салата от домати, които плуват в олио, четири вилици,2-3 чашки с алкохол, от което става ясно, че трима или четирима човека пият и замезват, но може и да не стане ясно, ако не си дедектив като Лъчезара и не забелязваш подробностите в общата картина.
Сн.2. пак същото
Сн.3. ти със скръбна физиономия, все едно са ти потънали гемиите
Сн.4. обсъждания вече навес, ти сниман в гръб правиш нещо, неясно какво
и последните две снимки-прекрасни, но бед никаква връзка със сюжета
Ако е мохабет-къде са хората и кое е нещото, с което ще хванеш вниманието на четящите, интригата???
Разбираш ли какво се опитвам да ти обясня?
|
|
|
|
|
1 - квото ми сложат такова.
3 - на 5 ракии как да изглеждам?
4 - не съм обаче аз сниман в гръб, сниман е 73 годишния.
Тва за броя вилици, май три бяха и ена лъжица в началото дето разбъркахме салатата, а колкото че е плувнала в олио, знаеш ли къв кеф е препечена филийка и да топиш от време на време и да хапваш.
|
|
|
|
|
Караш ли пил?
|
|
|
|
|
знаеш ли къв кеф е препечена филийка и да топиш от време на време и да хапваш.
Да, знам, но няма да се снимам и да изтипосам снимката в дира, където четят всякакви хора, част от които ще реагират с недоумение.
|
|
|
|
|
Не.
|
|
|
|
|
Изтипосвам я и хич не ми пука, видя кои реагираха. сериозните не реагираха.
|
|
|
|
|
добре, това имах да ти кажа по темата и повече няма да я критикувам, защото имаш и сполучливи хрумвания, които ми бяха интересни
|
|
|
|
|
Е що, когато се критикува човек вижда грешките си.
|
|
|
|
|
Отбива се съсед у вас, каниш го да пиете и да си приказвате, той вади телефона, наплющява снимки на софрата /нищо особено/ и на интериора ти /съвсем нищо особено/, тръгва си и качва снимките от твоя дом в интернет по разни форуми - защо?
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|
|
|
|
|
При хълцане, поемаш дълбоко въздух и задържаш колкото можеш.Действа, но не винаги. Вторитият вариант е някой да те стресне. Това съм го прилагала. Това действа.Веднагически другият спира да хълца.
|
|
|
|
|
......-защо?
Не знам. Не би ми хрумнало да показвам чужди домове, без знанието и съгласието на собственика, без значение дали интериорът е нещо особено-това последното е въпрос на вкус и съвсем друга тема.
Всеки дом е недосегаема лична собственост, без покана не можеш да влизаш,нито да снимаш. Да не говорим, че за всеки човек неговия дом е интимно пространство, на никой няма да му е приятно да го изтипосат по форуми.
В тази тема авторът е искал да сподели свое преживяване. Вероятно ще вземе предвид нашите забележки и мнения.
Аз пък не разбрах, че е бил на гости. Помислих, че това е неговия дом, маса, ядене.
|
|
|
|
|
Ами тогава имаха суперсвежи пресни свински гърди на щанда за месо в Билла и взех един пакет – огромен процент сланина, може би около 50%, адски свежи.
Обратно вкъщи изцедих лимон и половина със цедка за лимон и изсипах сока в една стъклена купа от йенско стъкло, която е в комплект с капак от същия материал. Добавих соев сос и уорчестърски сос на око, по около 4-5 тръскания от шишенцата, но ти би могла да ползваш супена лъжица, ако мериш така – мисля, че по една супена лъжица от соевия сос и уорчестърския сос би било достатъчно, но ти би трябвало да позволиш на твоя вкус да те води. Към това добавих супена лъжица кафява захар и едно пълно гребване с тази лъжица в бурканче с някаква френска горчица, в която имаше разни зрънца. Не мога да ти кажа марката, но, доколкото помня, на бурканчето пишеше whole grain mustard. Смелих много чер пипер отгоре с мелничката, насолих на око (около чаена лъжичка) и добавих балсамов оцет, може би една супена лъжица. Самите пържоли овалях една по една в маринатата и ги наредих в купата, след което ги захлупих ги поставих на най-долния рафт в хладилника, за да се мариноват на студено за едно пълно денонощие.
На другия ден вечерта включих фурната на 200 градуса с вентилатор (ако нямаш такава функция, не е необходима изобщо) и наредих шестте пържолки в намаслена с олио правоъгълна тава, която също има капак (друга тава със същата форма, но е малко по-плитка). Настъргах щедро чер пипер директно върху пържолите и ги наръсих щателно с няколко щипки розмарин. Обърнах ги, повторих тази процедура, добавих отгоре маринатата и покрих с другата тавичка.
Междувременно фурната беше загряла и ги поставих на средния жлеб да се пекат за около малко под един час. Това беше най-критически важната част от сготвянето, да нацеля точното време. Настроих таймера на 60 минути и мисля, че на 50-тата или на 55-тата вече ги бях извадил – ориентирах се по миризмата. Не можах да повярвам на очите си колко добре изглеждаха и реших да ползвам момента, за да направя клипче. Без да губя никакво време, наредих 2 готови пържоли в тази голяма чиния от клипчето и се заех да покажа колко лесно се режат с вилицата.
Бяха толкова вкусни, че едва успях да запазя 2 пържолки за другия ден, когато бяха стегнали и не можеха да се режат толкова лесно, но бяха не по-малко апетитни. Никога не бях ял толкова вкусни пържоли преди това.
Имай наум обаче, че е въпрос на вкус и някои хора може да не харесат вкуса на оцета и розмарина, но аз лично бях зашеметен от това как възхитително се разтапяха в устата, ужасно вкусни.
Тавите (ужасно мръсни с черна гняс от изгорялата захар в маринатата) измих старателно с кухненска тел и веро ( и сметнах цената на цялото ястие – приблизително 18 лв. Накрая заключих, че си е заслужавало усилията.
|
|
|
|
|
Хълцах доста онази вечер, по стар бабешки обичай трицифрено число ли имена ли не пробвах ама не спрях да хълцам.
Благодаря! Ако ми се случи пак, ще послушам съвета ти.
|
|
|
|
|
Да беше я написал половин час по рано, отиде месото на шашлъци и на скарата.
|
|
|
|
|
Много благодаря! Ще го направя задължително.
|
|
|
|
|
Чета ви с Лиса и ви се чудя на акъл. Някой споделил нещо, качил снимки..двете "естетки-тетки", как се не спряхте..
Ама то мизерия, ама то масата не била, ама то как може да се качват снимки..и двете не сте били там, няма и да бъдете..какъв точно ви е проблема та се бъркате?
От такива като вас, човек да не смее да сподели нещо или да качи..баси критикарките..
айде сега и двете ви чакам със снимки от Версай..
|
|
|
|
|
Ако ти беше снимал футката, когато й е бил на гости и беше споделил снимки, нямаше да се заяждам, ама неква мизерна маса - ко да му харесвам на туй споделяне.
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|
|
|
|
|
А някой да те кара да го харесваш..или да споделиш "мизерната" маса?
твоите ли крака едва се измиваха от калта в селото?..или като опънеш селската маса е с копринена бяла покривка и сребърни ножове и вилици..а кристалните чаши направо ехтят при наздраве..
що се правите на дръж ми шапката..
|
|
|
|
|
не квичи.
който пуска теми, ще си чете коментарите.
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|
|
|
|
|
Т.е. да живеят другите, щото Алиса не пуска теми, а чрез техните тя се изявява като тетка-естетка..
|
|
|
|
|
темите са за това - читателите им да се изживяват в тях.
кефи ме - изживявам се.
не ме кефи - изживявам се.
а ти какво си се лепнала като моладругарката да размахваш пръст на критиците?
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|
|
|
|
|
т.е. като паразитче...на чуждо да е..
миии имам си пръст размахвам го..даже два си имам...
|
|
|
|
|
При наличие на желание, в някоя точка в бъдещето би могъл да си сготвиш свински гърди а ла Нюк, ако искаш, можеш и т.н. – рецептата е там.
Аз пък имах сафрид с картофена салата и миди с шопска на омачкана и получиста покривка за вечеря:
Както и покривката да би могла да излежда (това не ме интересува), манджата беше питателна (за мен; ако за някой друг клубар не изглежда да е била такава – това също не ме интересува).
С други думи по-добре късно, отколкото никога, което е когато можеше да я бях написал.
Когато си купувах нов телефон през 2016-та, избрах флагшип модела за годината, Samsung Galaxy S7 edge, и се консултирах с моя приятел от квартала, който ми каза, че хората в Интернет го плюели вкупом.
– Плюят го, защото го нямат – каза моят баща.
Та така. Мен не ме интересува дали плюеш* на факта, че съм написал рецептата половин час по-късно от тогава, когато на теб ти е било удобно. Не ме интересува и че хората плюят/хейтят масово по модела на моя телефон в Интернет. Нищо от това не ме интересува. Аз свински гърди а ла Нюк ядох и телефонче Samsung бла-бла си имам, а оттам нататък – нека поплювковците да си поплюват.
*или риташ (тоест хвърляш къчове, както е от моята гледна точка) – както го наричахте този тип поведение преди
|
|
|
|
|
ти в момента в собствена тема ли дращиш?
тъпа гъска.
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|
|
|
|
|
Добър апетит! Само внимавай с оцета, понеже, повтарям, на някои хора (например на баща ми) не им харесва. Сготви ги според твоя/вашия вкус. Заключението е, че суперсвежи свински гърди след мариноване и опичане в затворен съд (за да се задържа влагата около тях) могат да бъдат много вкусни непосредствено след сготвяне.
|
|
|
|
|
дали?
|
|
|
|
|
/*или риташ (тоест хвърляш къчове, както е от моята гледна точка) – както го наричахте този тип поведение преди/
Дойдохме си на думата - *или риташ (тоест хвърляш къчове, както е от моята гледна точка) – както го наричахте този тип поведение преди
Виртуал, тва е, единия казва едно другия разбира друго и колкото по бълзо осъзнаеш че виртуалния свят е шибано място толкова по добре.
пп. покривката си е супер, днес ще мина да си взема гърди св. ще я пробвам рецептата ти.
А примера за телефона ти, то винаги е така, чуждото по хубаво.
|
|
|
|
|
Другия път в марината сложи малко пушен червен пипер и пробвай.
Редактирано от Zirzi на 21.09.20 06:15.
|
|
|
|
|
Ти на кому хуя търсиш в моята тема? Бабички не ебем!
|
|
|
|
|
Т.нар. виртуал е част от реалността и този факт го прави не по-малко реален от реалността. Да, не е цялата част от нея, но, както виждаш, заема все по-важна част от ежедневието на съвременния човек.
Можеш да си поръчваш стоки по Интернет (да даваш пари срещу нещо), да научаваш нещо ново, да предаваш (transmit-ваш, а не betray-ваш) нещо ново (например, че някъде се е случило някакво бедствие и там хората имат нужда от нещо конкретно, което иначе не биха получили, ако никой не знаеше за тяхното бедстване) да поддържаш връзка с твоите близки, дори да работиш (т.е. да получаваш пари срещу нещо), да си търсиш работа и да се забавляваш.
Ползите от т.нар. виртуал за навигацията например са безценни, защото по Интернет можеш да си поръчаш самолетни билети, да видиш къде е летището, в колко трябва да си там, къде ще пристигнеш и в колко, накъде ще продължиш после, как (с какво транспортно с-во), срещу колко пари, какво ще правиш там, кого ще срещнеш, какво ще се иска от теб и т.н., тоест да предварително да извършиш подробен план на каквото трябва да направиш пре фактум, а не да отидеш там и да се чувстваш като в небрано ноемврийско лозе.
Всичко това и още много други неща би могъл да направиш в онова, което ти и много други като теб наричате презрително "виртуал" (стига да знаете къде да търсите и да владеете езика, на който тези неща са написани), а всъщност плюете по нещо, което ползвате.
В мнението по-горе съм допуснал 2 граматически грешки и за да изглежда добре, в него човек би трябвало да чете
...и се консултирах с моят приятел от квартала, който ми каза
в някоя точка от бъдещето
но в общи линии нещата стоят така.
Разбира се, можеш да бъдеш също така и измамен по Интернет, както и дори да те примамят на място, където да те убият (има и такива случаи), но това може да се случи и по обикновен стационарен домашен телефон, при който входящо-изходящият поток от сигнали, който представлява вашия разговор, тече по кабел -- зависи с кого общуваш, как и доколко се доверяваш на непознати (аз лично не се доверявам изобща и дори веднъж заплаших една непозната бабичка с полиция, понеже ме тормозеше по телефона, докато бях в сесия в университета; трябва да е била бабичката на някой провинциален тарикат с амбиции да успее по мръсния начин).
|
|
|
|
|
Звучи добре, ще пробвам. Не е лошо да се добави и малко чесън на прах или дори по-добре, ситно нарязан или счукан в дървен хаван с чукало (което е по-труден и по-безопасен начин за дезинтегриране на скилидките -- в този случай до пихтия с фина консистенция -- от ситното им нарязване, което по същество представлява фрагментиране на скилидите).
|
|
|
|
|
Вслушай се в съвета на твоя български брат -- ако не стане чрез задържане на въздуха (понякога трябва да държиш почти до замайване), пробвай да изпиеш на екс една чаша студена вода (напр. 250 мл), тоест да я източиш на дребни глътки. Колкото по-дребни глътки, толкова по-добре. Това е най-щадящият и ефикасен начин, и е за предпочитане, ако е приложим (тоест ако имаш чиста питейна вода край себе си по време на хълцащия период). Може да имаш да пиеш до 4-5 такива чаши, за да сломиш хълцанията.
|
|
|
|
|
Благодаря!
Днес ми е щастлив ден.
Мерак, няма да се спи.
|
|
|
|
|
Моля, няма защо, ти би направил същото за мен.
Днес ми е щастлив ден.
Якото Сузуки!
Запален съм да придобия необходимата категория за управлението на такива машини догодина и кой знае, може би някой ден моето аз ще се яхне на подобен кон също.
Е, кой модел е? С колко киловата се перчи? Максималната й скорост е очевидно е над 240.
Аз съм фен на Хаябусата. На баща ми съм му казал да прави-струва, обаче да остане един мотор място в гаража.
|
|
|
|
|
Suzuki gsr 600
Ай че ме бъзикат, в Чепеларе сме и вечеряме а трябва да решим ще спим ли някъде или ще продължим към Смолян.
|
|
|
|
|
.нар. виртуал е част от реалността и този факт го прави не по-малко реален от реалността. Да, не е цялата част от нея, но, както виждаш, заема все по-важна част от ежедневието на съвременния човек.
не..взима по-голямата част от ежедневието на Нюк, не на съвременния човек. Точно сега около мен има хора с много пари..ама много, нито един от тях не съм видяла с телефон да цъка..или да се занимава с виртуал.
Информацията не е знание..а е просто инфо. купуването на стоки по нета си е чиста проба предоверяване и мързел.
абсолютно презрително го наричам..виртуал! с чиста съвест.
за съжаление да..всички неудачници са в нета..я за измами, я за изявяват несъществуващото си аз, я се правят на Големи... и високи..
а живота, истинският живот, там където нещата наистина се случват.. е реала..
ама ти си прекалено слаб, за да си реален, по ти е добре да се криеш зад монитора..тук можеш да пускаш задачки-закачки..а в реала ще ти се изсмеят..
|
|
|
|
|
Някакви комплекси те гонят. Защо на Нюк някой да му се смее в реала за задачките-закачки?!
Пълен умствен недоимък е да презираш виртуала. Колко удачно го използва всеки е съвсем друга работа.
Пазаруването по интернет е за улеснение, а не е "чиста проба предоверяване и мързел". Има си грамотни начини, по които това пазаруване се прави.
Информацията в някаква своя част е знание, както и знанието, донякъде включва получаването на информация. Тези две понятия естествено не се припокриват.
Твоята омраза към книгите и предаваните знания от предишните поколения е смущаваща, но това ти го казвам от около 10 години. Това никога не е довело до добро. С което не защитавам другата крайност - разбира се, че човек трябва да предпочита своя свеж поглед върху нещата и че всичко трябва да мине през собствен филтър. Разбира се, че има глупави, дори увреждащи книги, теории, спектакли, филми ... Разбира се, че винаги има грешка в наследената наука, но това е и шанса да стигнем по-напред.
Но ако винаги започвахме от пълната нула и трябваше всяко поколение да открива топлата вода и всичко останало отначало, щяхме още да сме в пещерите.
Редактирано от Luchezara на 21.09.20 20:40.
|
|
|
|
|
това сериозно ли го написа за мен..
на какво основание?
не че имам против, просто ми стана интересно..
аз да мразя книгите???..
знаеш ли..сега намирам едно предимство във виртуала...да чета каква съм, какво обичам, какво правя и то от хора, които дори и нямат понятие за мен, дори не знаят как пия кафето си..а се ръководят от тълкувани думички...
На бас..след години или виртуала няма да го има или нас няма да ни има..говоря за човеците....тази глобализация ще избие нанякъде..
А за Нюк помисли..ако събере 10 човека и им даде листчета със задачка закачка..кой би му обърнал внимание..говоря за реала..
дооста време ми отне за да разбера заблудите във виртуала, но го направих по трудният начин..този, който носи опит и се помни
не нападам Нюк, просто като стане от монитора, ще е на 60г., а тогава всичко вече е късно..ама живота си е негов..
а на мен ми е ясно, че виртуала е идеалното място да се издигаш в собствените си очи, ама твърде фалшив и лъжлив начин..
дъвката за ума става все по-голяма и по-ненаситна..докато накрая балона се спука..и осъзнаеш колко ценно време си изгубила да изразяваш себе си..виртуално!
само да кажа, че не ми се спори..това си е мое осъзнаване и мнение, споделям го...никого не ангажирам с него..а и няма значение за никого...
желая ви лека нощ..
|
|
|
|
|
Е, значи мразиш наследеното знание от човечеството преди нас. Поне имам ясен спомен за това, а и ти го пишеш непрекъснато.
Задачки закачки има в много вестници и брошури и те си имат не малко фенове, които обичат умствената гимнастика.
Малко хора смятат да се реализират виртуално, това е просто вид по-бърза и мощна комуникация.
Че може да се губи време - да, но това се знае и повтаря от всички. Но хората умеят да си губят времето и извън интернет, въпрос на избор.
|
|
|
|
|
Ау, 0-100 за под 4 сек...
Да си го караш с кеф и най-вече мъдро.
|
|
|
|
|
Моме, на тебе кога ти остава време за истински живот, като не си спряла да дращиш в дира - ежедневно и преизобилно?
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|
|
|
|
|
– броят на потребителите на Интернет. Останалите живеят в бедните райони на Африка и Индия.
Това по отношение на не..взима по-голямата част от ежедневието на Нюк, не на съвременния човек..
Що се отнася до абсолютно презрително го наричам бла-бла – пак казвам: плюеш по това, което ползваш. Аз също го ползвам, но не плюя по него. Интересува ли ме, че плюеш по него – не. Интересува ли те, че аз не плюя по него – не. В общи линии ти казвам – говориш пълни глупости.
Относно задачките-закачки – като не можеш да решиш даден проблем, поне овладей агресията си, породена от този факт. Аз лично съм тръгнал от 1+1, също както теб, но в един момент ти си се отклонила към групата на "аз бях дотук, повече не мога" и повече никога не си се върнала обратно на пътя.
Тоест колкото и да се гневиш, че по време на "задачките-закачки" не можеше една стъпка от решението да намериш – задачите бяха решени и който се опитваше да вникне, разбра. Очевидно ти все още не си. Е, решенията са там – не съм оставил нито една нерешена задача. А дали ти някога ще оцениш тяхното решение – това зависи само от теб. Отново и отново ти казвам (това ти го повтарям от години насам всеки път, когато започнеш да се пенявиш срещу ми), не ме интересува нито на йота, нито на кварка – какво мислиш за мен и какъв безполезен боклук ще излезе изпод твоите ръце по моите ръце.
И пак ти казвам – първо си изчисти правописа, а после започни да ми го размахваш пред лицето.
...купуването на стоки по нета си е чиста проба предоверяване и мързел.
Ми ху'у, ай купи си фенер като моя "от магазина" – доставиха ми го вкъщи.
Едно време работех във фирма за геодезически инструменти. Всяка седмица идваше един бус стока – основно нивелири и триноги, но също така и джипиеси и сонари. Как мислиш, че ставаше тази поръчка – чрез комуникация с японци и американци... Всяка седмица хващаме джета до Япония и се връщаме обратно в родината, нарамили нивелири и триноги, а после същото до САЩ, връщайки се с джипиеси и сонари под ръка?!
Не, разбира се! Чрез кореспонденция по Интернет.
ПП: Айде и за теб с твоето любимо лятно вино и ми се махай от главата. Ходи да си развиваш теориите някъде другаде, точно в Интернет не вървят.
ППП: Намерила една кокошка просо и започнала да го кълве. Кълве, кълве – па кат' се наяла, го заплюла. Минал се ден, пак огладняла. Отишла при просото и пак – кълве, кълве, па кат' се наяла...
Та и ти така.
Редактирано от Nuke Dukem на 21.09.20 22:59.
|
|
|
|
|
ааа време си имам за всичко вече.. та дори и за "преобилното" дращене в дира..
|
|
|
|
|
Нищо не мразя..пестя си енергията от такива силни емоции като мразене..
мъдростта е като нещо го преживееш и го осъзнаеш..преживяванията ти те правят мъдра..не отричам информацията от книжките, но ако ти не знаеш какво е дадено нещо, не си го изпитала, колкото и да четеш за него, ти го блъскаш в нещо познато и подобно..но не и в същността му..
Едно време хората са нямали нет, нямали са и коли, телефони, живота им е бил труден, за това са преживявали трудностите и за това са били мъдри..при днешният лесен живот пред тв-то и компа чакай ти мъдрост..
никой не отчита фактор време..а той е в основата на всичко..времето е всичко, ..ама не часовете и минутите..за друго време говоря..времето в човешкият живот.
мъдростта не е свързана с глобализацията и разказването и като народно творчество..
Редактирано от ShokoLada на 22.09.20 08:52.
|
|
|
|
|
погледни се бе...засегнах една твоя зависимост и ти ако можеш ще ме смачкаш, само и само да я защитаваш..а аз дори не я нападам..
ай сега ще ти дам задачка.....опитай се да си представиш Нюк без нет и виртуал...интернета е нещо придобито, а това значи, че във всеки момент може да изчезне..но какъв ще е живота на Нюк, като нета го е направил слаб и зависим..заради лесният живот който му предлага.
А другото не ми се коментира..имаш свободата да си ме представяш каквато искаш..претенции нямам.
|
|
|
|
|
ааа забравих да ти благодаря за песничката... наистина я харесвам..
|
|
|
|
|
мъдростта не е свързана с глобализацията и разказването и като народно творчество..
Мнооого сложно, мнооого, като литературните критици.
По простичко от мен : мъдростта е свързана отношението към другите хора. Ако имаш всички факти и дадености да обидиш някого и не го правиш, значи имаш вече мъничко мъдрост. Ти, Нюк, аз... всички пишем тук. Защо смяташ, че той е зависим от интернета, че в реала няма какво да покаже, а ти си по-различна?
|
|
|
|
|
Какво е обидата?
и не, не е свързано с отношението към хора, а към живота..към всичко в този свят, дори и към буболечките...тревичките и т.н.
Зависимостта, каквато и да е, е лична..а разликата между мен и Нюк, поне това което виждам е, че той се осланя в много голяма степен на нета. Прочети го какво ми е написал. Почти всичко прави през нета, за лесен начин на живот.
Писането тук е най-малкият проблем..защото ако няма нет, да, ще ми липсвате всички вие, но мога и без това..
тук съм защото съм от години тук..и търся хората..т.е. виртуалното общуване с хора, познати от години..
не се вписах дори и във фейса..като социален елемент..
а и в повечето пъти..аз кривя през моята призма..мен не ме интересува че някой ме нарекъл еди как си..а защо, какво вижда за да го каже..
ама и това което пиша е излишно..защото никой не е длъжен да ме разбира..просто споделям мое виждане
пп явно хората толкова са свикнали да се бранят от думички, да се чувстват нападнати, да поемат и раздават вина..и всичко се приема толкова лично и драматично, че започнах да се чудя аз от този свят ли съм..
|
|
|
|
|
"всичко се приема толкова лично и драматично, че започнах да се чудя аз от този свят ли съм.."
Интересно, ако някой ти напише постинг като твоя към Нюк, ти как ще го приемеш?
Доста скоро тук се плюхте и обиждахте достатъчно и аз помня, че ти го "приемаше лично и драматично".
Опитваш се да изкривяваш действителността. Но не всеки можеш да излъжеш или омотаеш. И тук е риска за теб, защото останалите ще имат трезва оценка.
Основният принцип е 'всеки може да прави, каквото иска, стига да не вреди на другите.'
|
|
|
|
|
Само другите нямат ... според теб.
|
|
|
|
|
Коя действителност?
погледнете какво носите в главите си..вас все някой ви обижда, омотава, лъже..
та коя действителност..мисълта ти че аз лъжа и омотавам..или това каква съм?
да, имаше периоди, когато влизах н ненужни и тъпи битки..когато отвръщах със същото..но минаха..
И "мамчета" спрете да браните Нюк, така му кривите представата за жени..никой не го е нападал..дадох му посока, ако иска поглежда, а ако не подминава
а сега слънчев и усмихнат ден пожелавам..
отивам на кафе и после разни задачки..и така..
|
|
|
|
|
виж ся..ако си решила да се заяждаш..мини на друг ник..щото иначе ще се почувстваш пренебрегната, излъгана в очакванията си и страдаща..
.
|
|
|
|
|
Глупачка. Не мога да повярвам, че си чак толкова тъпа.
|
|
|
|
|
още една възвишена и събудена избуши..
поработи над вярата си и повярвай..толкова съм тъпа...
ти против ли имаш..
чао ви!
|
|
|
|
|
Бъркаш ме със себе си. Пак и отново.
Чао ти.
|
|
|
|
|
мен не ме интересува че някой ме нарекъл еди как си..а защо, какво вижда за да го каже..
Напротив, интересува те, защото водиш епични битки с хората, че ни си това, а онова. И...ако не те интересува, че те е нарекъл, а те интересува защо те е нарекъл, това пак показва, че всъщност те интересува.
Птички, тревички.... ехо, Земя вика Мелмак
Защо се чудиш, дали си от този свят? Аз не се чудя, не съм от този свят. Дойдох тук за някой и друг миг, наречен тук години. С всеки изминал ден се доближавам до времето, в което ще си прибера у дома. Ама дотогава гледам да не си оставям показалеца на ръката самотен.
|
|
|
|
|
Омаловажаваме реалността на виртуална за да свалим теглото на глупостите които сме натворили в същия тоя виртуал.
|
|
|
|
|
добре..вярвай си..
|
|
|
|
|
Епични битки..ъъъ
с кого бе..
ми разбира се че ме интересува защо..причината..
ааа не може без птички и тревички..
е и моята ръчичка си е пълна..с пет пръстчета..и никое не е самотно
|
|
|
|
|
Това сериозно ли го написа? Мъж на 50 години?
Не, няма омаловажаване има разбиране кое какво е, и какво носи..за нищо в моят живот не съжалявам, защото всяко нещо се е случвало точно с тази цел, да се види кое какво е и какво носи като преживяване..за да можеш да имаш избор, да продължиш или да спреш..
Няма от какво да се срамувам в живота си или да го крия..
а би ли споделил какви са глупостите творени във виртуала...: ))) защото нещо намеци долавям и ми стават интересни..
какво знаеш ти..ама знаеш, не си измисляш, за нечии виртуал..
|
|
|
|
|
Мен ме остави*. По-важното е, че ти си вярваш.
______
* знам, че не можеш, но го написах заради худижествената форма на поста.
Стил, да го е@а.
|
|
|
|
|
like
|
|
|
|
|
И ти казваш, че не се впрягаш?! Че аз не виждам тук човек, който да се впряга от постингите на другите повече от теб.
|
|
|
|
|
Просто отбелязвам истината.
|
|
|
|
|
Ауми..ти от мен ли се интересуваш...: )))
добре, прочетох че съм глупчка и тъпа..и?
|
|
|
|
|
прочетено.
|
|
|
|
|
Чия истина бе..
ужким си мъдра, чела, ужким си носителка на мъдростта от вековете..коя истина?
ей за това ме е яд, че като рекламирате нещо и го пропагандирате, поне го осъзнайте..
та коя истина?
а то ми е ясно че ще ми се накачурите всичките да ми обяснявате каква съм, от какво да се срамувам, каква вина имам, кое омаловажавам...: ))) и да ми разправяте за Истината..
имаш ли идея колко се забавлявам в момента... и колко неща научавам..
|
|
|
|
|
Писа "чао ви", и аз ти отоговорих "чао ти",
макар за знаех, че ще довтасаш след час най-много.
Написах го така, от уважение, от учтивост.
|
|
|
|
|
Лайк я...
не очаквах друго...
|
|
|
|
|
миии изпих си кафето..ии сега съм тук..харесва ми да общувам с вас..
наистина е забавно..
а после ще има пак чао..и така..
о нее..не се чувствай длъжна с нищо към мен..
|
|
|
|
|
В отговор на:
о нее..не се чувствай длъжна с нищо към мен..
Защо реши, че се чувствам с нещо дръжна към теб?
Пиша само и единствено от дълг към себе си.
|
|
|
|
|
О, да, разбира се, "какво е това истина"?
|
|
|
|
|
Написах го така, от уважение, от учтивост
|
|
|
|
|
Да. И наистина ми е интересно да ми отговориш.
какво за теб е истина?
|
|
|
|
|
Нали няма да се скриеш като мишка, а ще ми отговориш?
|
|
|
|
|
Това сериозно ли го написа?
Как ще е сериозно, та това е виртуал!
|
|
|
|
|
е то беше ясно, че така ще отговориш..браво на момчето!
ама чакай, че ми показа нова посока, за която не бях се замисляла...какви глупости могат да се творят във виртуала, та чак да се срамуваш от тях.. или да ги криеш..
виртуала винаги съм го приемала като ограничено място за общуване..ама явно май не е така..
ще помисля...
виж как човек се научава и една думичка от друг, може да го замисли...
|
|
|
|
|
Абе напълнили сте ми темата с отпадък бе!
Кво ме ебе виртуал, кой кво казал, кой как разбрал, ебаси и склерозиралите маймуни, оправяйте се.
Ай разкарайте ми се от темата, ако има кво да казвате за триенето на спомени, ако ли не, пътя да ви няма.
Откачалки!
Домашно!
|
|
|
|
|
Тва можеше с две три изречения да го кажеш (опишеш) ама да искаш обяснявай се.
|
|
|
|
|
Глупости творим както тук, така и в реала. По-важното е след време като се прочетем да установим, че сме се променили. Ако мъже към по-добро
|
|
|
|
|
не ме интересува че някой ме нарекъл еди как си..а защо, какво вижда за да го каже
разбира се че ме интересува защо..причината.
Последно : интересува ли те или не? Каква е разликата между това да те интересува как те нарекъл някой и защо те е нарекъл така?
|
|
|
|
|
какво за теб е истина?
Моят отговор : това е субективност, която е споделена от повечето хора.
Да се огледаме наоколо.
|
|
|
|
|
това е споделена от повече хора субективност
А само сподели, че хълцаш. Представи какво ще стане като споделиш, че си се насрал
Я пусни виртуален дневник по часове и минути кога какво правиш. Ще бъде интересно да знаем важните ти дела
|
|
|
|
|
Така можем да си говорим безкрайно в стила на тъпаци с претенции:
"Дефинирай - субективност."
"Дефинирай - хора."
"Дефинирай - споделено."
И така с всяка нова дума, докато разбереш, че влизаш в режим на обяснения с енергийни вампири и разговаряш с тъпи идиоти. Упражнение за 16 годишни.
|
|
|
|
|
Асеновград, Бачковси манастир по свещичка за здраве и безавариен път, Чепеларе, глад, къде ли, ми Конакът, добре готвят, кратък съвет къде да се спи, продължаваме за Смолян, хотел Смолян, вечерта дискотека, спане, на другата заран не помня името му ама на пъпа на Смолян кафе и закуска, кратък съвет, през Кърджали ли или през Антонивановци и Кричим прибирането, реши се през Антон ивановци, обартно към Пампорово, Широка лъка, студ в дере е, спряхме по за кафе и да хапнем бобец, пак път излязохме на новия път над язовира каскади са, пътя предразполага с над 100км в час широк е, отбивка, Михалково, отбихме се да видим тая вода михалковската, обратно вече сме на стената на Антонивановци, тунел, нанадолнище, вече сме в Кричим, кафе и газ, Йоаким груево, домати да щеш, продават се на пътя на сергии, газ Пловдив, центъра, кафе и планове за другия уикенд, и кой от къде е, аз в Асеновград, после на вилата.
Тва е виртуалния ми дневник за два дена.
|
|
|
|
|
Да. Хората затова си водят и дневници. Да следиш прогреса си към по-добро, как си променял вярванията си във времето, така че животът ти да се изпълва с все повече смисъл, е мотивиращо. Да се въртиш във все един и същ кръг, е загуба на жизнена енергия.
|
|
|
|
|
добре..а сега ми кажи кое е истината..
портокал..аз не обичам портокали защото са ми кисели-истина, но ако някой ми обели и пробвам, че не е толкова кисел, мога и да хапна няколко парченца-изключение, но аз обичам портокаловият сок с мед..пак истина.
каква е истината за портокала?
а да не говорим, че ако тръгнем да спорим с теб, какво е портокала..т.е. всеки да си отстоява истината, ще стане мазало..
|
|
|
|
|
да..
пак са две различни неща..на бас, че ако аз сега те нарека "глупачка" ти няма да се впечатлиш на това глупачка, а ще ти е интересно защо те наричам така..т.е. какво глупаво виждам в мнение, разсъждение..и т.н.
|
|
|
|
|
Хайде, етикетчето е написано и сложено..
|
|
|
|
|
Топ 10
|
|
|
|
|
Когато някой използва стандартни манипулации, това е почти неизбежно.
|
|
|
|
|
съвпадък ..и душевен оргазъм а?
|
|
|
|
|
Ааа аз нямам против да си седя с етикетчето каква съм..и да отида в "долапа" при другите етикетчета, ама ти губиш..
|
|
|
|
|
Отново стандартна манипулация. Само такива ли знаеш?
|
|
|
|
|
Ми като да попаднеш в някоя кръчма и след опиянчени да срещнеш трезв поглед.
Скоро ми забраняваше да отговарям на твои постинг. Не ти е по силите да спреш да бълваш глупости. Просто вата доста, а си тръгнала да съдиш Нюк, вместо да вземеш капка поне от неговата само критичност.
|
|
|
|
|
Тя не разбира от една дума. На нея трябва да й се обяснява двуразово на 5 часови лекции и практически упражнения в авангардни високотехнологични лабораторни условия (преди обяд – лекция, а следобед – упражнение) в продължение на 7 години, и в края на краищата да защити докторска степен на темата "Защо не е добра идея да злоупотребявам, оскърбявам, обиждам, ругая, малтретирам, ругая и/или каквото и да е зловредно поведение би могъл да се сетиш – Нюк" в един целодневен 12 часов теоретично-практически изпит (от 5:30 до 11:30 теоретичната част и после от 12:30 до 18:30 – практичната), след представяне на ръкописна дисертация в точно 666 страници, в която да се описва защо аджеба това не би трябвало да се прави.
Тоест трябва да й се обяснява едва ли не като на малоумен имбецил, че огънят се ползва само за някаква конкретна цел (напр., за да се стопляне на помещение или за сготвяне на някаква гозба), а не за игра.
Следващото оръжие в арсенала на психопатичния й характер е да развие нещо в стил "Всеки път, когато намекваш, че си играя с огъня, си играеш с огъня" и така до безкрай.
Пи*ка й се приискало да мери! Да си мерят там пиците и да не ме занимават повече с техните глупости. Аеееее, писнА ми. Гледам го сега и тоя, свободният, нещо ми се ежи – а'е ей, алооу, , я се осъзнай малко 'е!
|
|
|
|
|
Виж, просто се хванах за оня пост твоя, нищо повече, нямах предвид написаното от теб към шоколада!
Прави ми впечатление че много пишеш, демек дълго и изчерпателно, като можеш с две изречения да кажеш пак същото. Просто на мен ми прави впечатление, на другите не знам.
Но ти си знаеш най добре, сещаш се човек трудно се променя, иначе не ми пречиш с дългото писане.
А вие си мерете пишки, хич и не ви чета, ваша си работа.
|
|
|
|
|
ааа забравих да ти благодаря за песничката... наистина я харесвам..
Моля, пак заповядай, добре си дошла. Ти би направила същото за мен. Аз харесвам , тя ми е любимата. Защо не ме поздравиш някой път с нея?
|
|
|
|
|
Прави ми впечатление че много пишеш, демек дълго и изчерпателно, като можеш с две изречения да кажеш пак същото.
Образно казано, това се получава винаги, когато общувам с човек, който (при каквито и да биха били обстоятелства – например веднъж в живота или в седмицата; на произволен принцип; когато чуе еди какво си; види, че правя еди що си; разбере, че възнамерявам да направя еди нещо си; и т.н., обхващаме всички възможни случаи) когато и да му кажа 1 + 1, той или тя започва да го преобразува до 2 - 0, 3 - 1, 4 - 2, 5 - 3, 6 - 4, 7 - 5 (някои го оплитат до примерно половината сума на числата 666 - 333 - 111 - 100 - 10 + 1, разни още по-сложни изрази или дори се осмеляват да се отнасят с мен все едно съм казал 3, а не 2) и т.н., и после трябва да му/й обяснявам за всяко едно такова контрапродуктивно действие, че имам предвид именно 2, а не 2 - 0, 3 - 1, 4 - 2, 5 - 3, 6 - 4, 7 - 5 и т.н. – разбираш какво имам предвид.
Някои наричат това поведение проклетия, други му казват ненормалност, трети – безсмислица, четвърти – нонсенс, пети – безумие и т.н... Мен не ме интересува как би било наречено. Единственото, което ме интересува е когато кажа 1 + 1, да не се държат с мен все едно съм казал някое от гореспоменатите "развития" на 1 + 1, а все едно имам предвид 2.
Редактирано от Nuke Dukem на 23.09.20 03:25.
|
|
|
|
|
Ти си знаеш.
|
|
|
|
|
каква е истината за портокала?
Ако 10 човека ядем един и същ портокал и на 6 ни е сладък, а на четири е кисел, значи портокала е по-скоро сладък. Ако на 8 е сладък, на 2 е кисел, значи е сладък.
|
|
|
|
|
ти няма да се впечатлиш на това глупачка, а ще ти е интересно защо те наричам така..т.е. какво глупаво виждам в мнение, разсъждение..и т.н.
Едно и също е, интересуваш се, вълнува те. дали причината, все тая, хабиш енергия да се чудиш за нещо, на което не можеш да си отговориш.
Няма глупаво разсъждение, има познания, въз основа на които си правиш свои изводи.
Изобщо не ме вълнува какво глупаво виждаш в мои разсъждения. Ако твоите познания са различни от моите, това е нормално. Можем да спорим, можем да разсъждаваме заедно по темата, но да си задавам въпроси от сорта на "защо той така мисли за мен"... и то животът ще ми мине в такива питанки, пък той кратък
|
|
|
|
|
И фермани да ми пишеш, излишно е. Не се хаби.
|
|
|
|
|
Ти израсна ли в очите си, чрез моята глуповатост?
Да съдя? Нито съм съдия, нито Бог.
|
|
|
|
|
Манипулации? Цел?
|
|
|
|
|
Т.е. истината за тези двама, на които е кисел е, че е сладък?
|
|
|
|
|
От интерес до вълнение разликата е оттук до небето. Да, обичам да задавам въпроси, но не към всеки.
|
|
|
|
|
Т.е. истината за тези двама, на които е кисел е, че е сладък?
Истината за онези, които виждат червеното, а не за далтонистите. А те би трябвало да приемат тезата на болшинството. Или ако човек е кьорав, приема истината на зрящите.
Както и да е, щом до сега не се разбрахме, няма смисъл.
Все някой трябва да спре, ето аз спирам.
|
|
|
|
|
Разбрах те от раз, на попитах за другите двама. Те трябва да приемат груповото и общественото мнение за истина, ама това е лъжа, защото за тях е кисел. Разговорът ни тръгна от това, какво е истината и според кого.
Незрящият се доверява на един, но има друга сетивност, която му носи информация.
За мен истината е друга, т.е. тя се гради само на факти. Това е портокал и това е истина, а какъв е портокала - кисел, сладък, със семки, твърда или мека кора, обичам ли го и т.н. са субективните оценки на човека, т.е. индивидуални, там не може да има обща истина, защото всеки ще вижда различие.
Така е и при хората. За едни съм една, за други друга, за трети трета, всеки вижда това, което иска да види или което носи в себе си. А човекът е един, но всеки има своята "истина" за него. И 10 човека да виждат едно и също, пак не е истина, защото винаги ще има други двама, за които това е "лъжа".
За това попитах Лъчазара, коя истина и според кого.
|
|
[
