Преди малко, както си се придвижвам пеша до офиса и ме приближава полицай в униформа на охранителна полиция и ми задава въпрос:
- Защо ме следиш?
Поглеждам го неразбиращо:
- Имате грешка.
- Не, вие от сутринта ме следите и искам да знам защо.
- Объркали сте се, не ви следя.

След още няколко безсмислени разменени реплики си тръгна убеден, че го следя. Страното е, че не поиска да се легитимирам чрез документ за самоличност. И изглеждаше притеснен. Може да е бил "гузен негонен бяга".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Град Добрич, центъра, чакам си ключа пред ключарско ателие. По едно време някаква жена се появява и започва да разговаря със себе си за мафия, политици и разни такива неща. В началото си помислих, че говори с някого по хендс фрий, обаче не.

Изведнъж се появява някакъв шишкав властен чичко с вид на търговец, на който му плашат клиентите, и се обръща към жената:

- Милена, аз казах ли ти да се махаш оттука! Тръгвай, че ей сега ще взема сопата!

Мисля си как се намираме на обществено място и този я заплашва да я бие, и започвам да въртя в ума си разни сценарии как да реагирам. Да му се скарам ли, че е незаконно така да заплашва жената? Да го заплаша ли с полиция? В крайна сметка прецених, че за мен най-добре е да вляза в ателието и да чакам там, тъй като не исках да се забърквам в неща, които не касаят мен, а и исках да се изолирам от грозната сцена отвън доколкото това беше възможно.

Сядам вътре и наблюдавам през прозореца как този вече държи метла с дълга дървена дръжка в ръцете си и я прогонва.

Малко по-късно се прибирам вече с новия ключ в джоба си и виждам същата жена как си приказва някакви неща на площада един-два блока по-надолу.

Минава някакъв и ухилен до уши й казва с подигравателен тон и победоносен поглед:

- Милена, яж краставици!
- Аз ям само чай, хляб и вино.

Продължих си към вкъщи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Без да съм спец по психиатрия, това ми звучи като параноя или шизофрения.
Такива хора не трябва да бъдат подигравани или презирани, мисля си.

Мога да ви кажа аз как полудях последния един месец. Кандидатствах за нова работа след като не бях го правила от години. Викнаха ме на две интервюта, на първото се справих, на второто се издъних. През цялото време - в течение на месец - не бях на себе си от нерви. Как се справих на първото интервю дори не знам. Четох уж, подготвях се, но бях кълбо от нерви и днес се обадиха, че ме reject-ват. Нещото, което най-"обичам" и от което най ме беше страх през цялото време.

Сега съм пак в изходна позиция... със същото самочувствие на нищо незнаещ и неможещ човек, далеч от новите технологии, които искат навсякъде.
Но поне напрежението малко от малко започва да спада. Още някой друг ден и щях да съм за психиатрия. То не беше паника, кошмари нощем, обмисляне и премисляне на всички възможни варианти и изходи, съмнение дали трябва или не трябва да си сменям работата... безумие някакво... може би затова и не се подготвих достатъчно добре за второто интервю...

Редактирано от blue jewel на 04.09.20 14:47.

Пред нас, точно под терасата ми поставиха кафемашина. И понеже аз май съм най-заинтересованата да има чистота, от време на време се налага да изхвърлям разни боклуци. Сложила съм даже едно чисто кашонче, за отпадъците.
Днес минавам и гледам на прозореца на избата ми стоят изоставени чаша кафе и запалка. Машинално ги хвърлям в кашончето, но в тоя миг разярен мъж почва да ми крещи:
-Каква работа имаш да ми изхвърляш кафето мааа.
Аз му казвам смутена:
-О, извинявайте господине, не знаех, че е ваше.
Той обаче бесен продължава да ми крещи, че бил отишъл само за половин час да си купи цигари и затова си оставил кафето. Представете си за половин час какъв бълвоч ще стане кафето, но пак се извинявам и му казвам:
-Веднага ще ви пусна едно ново кафе- и слагам стотинките-Кажете, моля, как го желаете.
Той обаче се раздразва от прекалено мазния ми тон и си тръгва без кафето.

Панически пристъп или проява на мания за преследване. Ако такова поведение стане ежедневен феномен и продължи повече от няколко месеца, мисля, че диагнозата (параноидна шизофрения) е налице, не помня точно какъв беше критерият. Такива хора не само не бива да бъдат подигравани, но и не трябва да носят оръжие, както и пагон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А може и наистина некой да го е следил.

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

Паническият пристъп няма нищо общо с манията за преследване. Както писах по-горе - параноя или шизофрения (с повърхностните ми познания).
Болните от шизофрения си въобразяват, че някой ги следи, влиза в главата им и им чете мислите и какво ли не още. Да не дава Господ, дето се вика.

На мен за едно ми е много тъпо - че никой не се отнася към психично болните с разбиране. Доколкото виждам, и тази тема в пусната с цел осъждане или нещо от сорта. Няма значение дали е мания, депресия, ПР, БАР, шизофрения... винаги носиш стигма, трябва да се пазиш да не те разберат и усетят, защото в противен случай губиш контакти, отношения с колеги, приятели, възможности за работа, гаджета... абе всичко. А това са болести като всички други. Не е нещо за осъждане, не е за подигравка. И винаги имаш нужда от човешко рамо, на което да се опреш, особено в такива трудни моменти. А вместо това - студенина и отхвърляне от всички.

Редактирано от blue jewel на 04.09.20 17:06.

и тази тема е пусната с цел осъждане

Не можем да знаем какво цели Експат с тази тема, но дотук не виждам никакво осъждане.
Но, иначе-да, в този клуб има тон на осъждане и наистина стигмата над психично болните тегне,както се казва, с дамоклев меч.

Редактирано от vida1929 на 04.09.20 18:42.

hahahaha

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите