Аз не твърдя нищо за всички хора, както виждаш, става въпрос за проценти, и дори разликите са по-скоро нюанси, и изобщо нещата са много по-сложни.

И по принцип, единичен инцидент без драстични, преобръщащи напълно живото последици, почти не повлиява начина на мислене и светоусещане.

Религиозност и християнство/принадлежност към някакъв вид църква, не са еднозначни.

Да си вярваш, най-общо казано, означава, да приемаш, че съществува някаква по-висша и по-могъща сила/воля/справедливост от човешката. Пък дали ще е Исус, Мохамед, Буда, Ошо или Гошо, е въпрос на късмет и стечение на обстоятелства.

Имам чувството че си размишлявала дълги години на тема религия. Нямам какво да добавя към написаното от теб. Аз обикновено витая в други сфери..

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

Вяра и религиозност не се припокриват.

Религиозността предполага самоопределяне като принадлежащ към конкретна религия или религиозна деноминация. Във всяка религия или религиозно-философско учение /като дзен-будизма, например/, дефинирането и изповядването на определени морално-етични норми е основополагащо. Не съществува религия без морално-етичен кодекс, да го наречем. Дори и най-примитивните /от наша гледна точка/ религии се самодефинират чрез възприемане на определени правила и забрани. Които ние най-общо наричаме "морал". Спазвайки ги или поне приемайки ги за правилни, човек удовлетворява личната си потребност от принадлежност към определена общност. А различията между морално-етичните кодекси, дори и да са минимални и несъществени, разграничават тази общност от останалите.

Когато някой заяви "аз съм християнин/мюсюлманин/юдаист/будист/хиндуист...", автоматично приемаме, че той е припознал като най-добър за себе си и следва съответния морално-етичен кодекс на посочената религия - Библията, Тората, Корана и т.н. При будистите, например, възгледите за Бог са доста неясни /Буда е просветлен, не божество/, но учението носи всички белези на религия именно заради морално-етичния кодекс, който последователите приемат да следват.

Да си вярваш, най-общо казано, означава, да приемаш, че съществува някаква по-висша и по-могъща сила/воля/справедливост от човешката.

Мда, "вярвам, че има там някъде една всемогъща висша сила, която ни управлява" - ма какъв е твоят морал, човече, какви правила на поведение следваш, защо точно такива, а не онакива, от кого си ги възприел? Вярата в някаква висша сила сама по себе си е недостатъчна, за да ти създаде убеждението, че си морален и имаш добри ценности.

Повечето учени нобелови лауреати вярват в Бог. Дори има книга с изказванията им по темата.
Не знам, как се вмества това в твоите убеждения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да де ама има нюанси в семантиката на израза "Вярва в Бог" и това за което Алиса говореше.. Всъщност израза "Вярва в Бог" носи със себе си минимална информация. Уточненията в какво и как точно вярва са тези които са от значение. На мен би ми интересно какъв би бил отговора на разните му там носители на научни награди по другия въпрос 'Дали мнозинството от моралните хора вярват в Бог?' т.е. 'Дали има тясна връзка между Бог и Морал'. Много бих се учудил ако повечето научни работници (наградени или не) отоговорят с Да. Всъщност аз твърдя че няма логика човек да се занимава с наука и да отговори на втория въпрос с Да.

Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.

Редактирано от lsrael Thornstein на 31.07.20 18:45.

Повечето учени нобелови лауреати вярват в Бог. Дори има книга с изказванията им по темата.

сюрьозну?
и в книжката пише, че повечето вярват в бог?

Нобелови лауреати в областта природни науки 1901 - 2019г.:

физика - 215
химия - 164
физиология или медицина - 218

Общо - 597. Повечето /50% +1/ са 299 човека.

И има книжка, в която към всяко от поне 300 имена на учени-нобелисти недвусмислено са приложени техни лични самопризнания, че вярват в Бог?

Може ли списъкът с имената и изказванията на всичките 299 души?

Ами потърси, има такава книга - за нобелистите и Бог. Може и аз да я потърся, имах я някъде в огромната ми база данни от книги. Ако я мерна, ще ти я изпратя.

Моите впечатления са, че мнозинството от неморалните хора не вярват в Бог - ако трябва да трансформирам твоето изречение. Разбира се, сред атеистите има много на брой морални хора, както и сред фанатиците има много неморални. Самият Бог, според писанията, избира и възнаграждава хората според делата им, а не според декларации, санове и др. Щом Бог ни е дал правото на избор, значи не само ще го понесе, но и му харесва.
За мен, от много години, въпросът е друг. Не бих искала да пропусна тази могъща и позитивна необятност, която се отваря пред човек, когато има вяра (в Бог и по принцип - те се сливат в своята градивност), уважава и служи на Бога и добрите идеи. Защото Бог също се влияе от идеята за доброто, което може да се види още в първите страници на Библията, когато се описва сътворението на света.

Това, което притеснява хората обикновено са техните ограничени мисли и представи, а не Бог, мирозданието или каквото е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 31.07.20 22:24.

Ето малко цитати на велики човешки умове за Бога. За тези хора не може да кажеш, че са малко образовани или им липсва аналитично мислене. Обърни внимание на изказването на Макс Борн.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да де ама има нюанси в семантиката на израза "Вярва в Бог" и това за което Алиса говореше..

Да, много внимавай да не употребиш някъде публично популярните изрази "Бог да ни е на помощ" или "слава Богу", че току-виж ти излязло име на вярващ в Бог.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите