|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема
|
За мекотата
|
|
Автор |
Quelle (старо куче) |
Публикувано | 19.06.20 14:55 |
|
в отношенията.
Аз, както е известно на някои, съм крива, кисела и агресивна в по-голяма част от времето си и дъртизмът никак не омекотява тия черти. Обаче, понеже бачкам в мултикултурна среда, си давам сметка, че туй не е само характер. Туй е и резултат от националната ми принадлежност и манталитет. Изглежда, че отгоре на острия ми характер, аз съм научена да съм крива, остра и агресивна, щото туй се е толерирало в обществото, където съм расла. В сегашната ми работа ми се налага грижливо да крия кривунделщината си, щото никой няма да ме изтърпи и секунда. Ама съм твърде дърта да се променям по същество.
И си мисля. Какво, ако растеш в среда, която не ти позволява да се оформиш като кисел кривундел? Сигурно ставаш нещо друго
Ето, влизам и излизам от срещи тия дни и забелязвам колко са меки скандинавците например. Потъваш в тях кат в памук, без съпротива. Обаче, не съм вчерашна, да си въобразявам, че понеже им е меко поведението, са безхарактерни или нещо. Просто са меки като поведение.
Много по-приятно е да контактуваш с меки хора, само дето се чувстваш едно непривично да не можеш да изпсуваш и да удариш с чепика по масата
| |
|
Хубава тема повдигаш, според мен, мекотата в отношенията е резултат от процеса на социализация. Колкото по - отдавна социализиран е един народ, толкова по-фин в междуличностните отношения.
За България е ясно - до преди 100-тина години, хората не са зависели много един от друг. Имаш си нива, гледаш животни, тъчеш си платове - реално всяко семейство си е произвеждало почти всичко необходимо. И да се изпокараш с комшиите. -голям праз. И даже по- добре да си серт, че да не им хрумне да те ебават, да те крадат и т.н. Но това е неприложимо в наши дни.
Редактирано от aiumi на 19.06.20 17:08.
| |
|
Бъркаш мекотата със спокойствието. Ти не си крива, просто си взела този начин на поведение, нещо като маска предполагам. Човек е всякакъв, но е кофти като се определи, като някакъв. : )
Средата се променя, а ти защо не се променяш?
| |
|
Какво значи меко поведение: възпитано, толерантно, изслушващо, дъжащо на добрият диалог? Ако да, съгласна съм.
Само не показвай подобни качества пред някое българско говедо, те разбират само от токче в кратуната.
| |
|
Дали?
И това токче в кратуната какво ти носи..порастваш в собствените си очи..или?
ще ти споделя нещо на Дамянов, по принцип ми е прекалено черноглед и много драматичен, но това ми е любимо и си го чета често..
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи …
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Защо? Защото никога не е поискал да е стоплен..
| |
|
Ох, чети си, шоко, дамянов, заддамянов, не ме вълнува.
“Cada libro, cada tomo que ves, tiene alma. El alma de quien lo escribiо, y el alma de quienes lo leyeron y vivieron y sonaron con el.”
La Sombra del Viento
El escritor Carlos Ruiz Zafon ha fallecido hoy, 19 de junio de 2020, a los 55 anos, en su residencia de Los Angeles, Estados Unidos, a causa de un cancer.
Seguiremos sonando con todos sus libros y con cada palabra que escribio.
Te recordaremos siempre, Carlos
RIP, Карлос.
ПС. Всички ударения и специални букви в теста по-горе, са премахнати от мен, поради особеностите на платформата тук.
| |
|
Принципно аз съм мек в отношенията с хората. Не обичам да налагам някакво его, сила или нещо от този род - правил съм го - но много рядко... последните години дори не помня да съм го правил... Неслучайно досега не съм те обидил дори веднъж - просто отговарям според случая сдържано и с известно количество хумор. От друга страна не обичам да се пробват да ме манипулират, да ми влизат с бутонките в личното и да ми казват какво да правя или други подобни. Знам, че не те кефя, ама и аз не се напиням... Не те мразя, не съм ти гневен, не съм и безразличен към теб и не ти се сърдя за нищо, защото не очаквам и нищо не искам от теб - просто не разбирам защо си груба напоследък доста често.
| |
|
Между другото поздравления за хубавата тема.
| |
|
Само не показвай подобни качества пред някое българско говедо, те разбират само от токче в кратуната.
Теб ли визираш?!
| |
|
верно ли, ебаси !!! ми той наборче бе ...
така и не можах да го дочета навремето, много поетичен ми идваше на моменти, ама беше много добър тоз вятър ...
уфффффффффф, язък
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|