|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|
Това ми хареса. Лаконично...
Но наистина, ако от едната страна е безсрамник, от другата друг, дето срам не му пречи или няма, като не го разбира като издънка а даване на шанс, може да зацикли положението и издънките да не са изненада, както някъде горе имаше мнения в тази посока
| |
|
|
|
не казвам да не продължиш да даваш шансове, колкото си искаш
приемаш, че е това, което показва - безотговорен, мързелив, крадлив, лъжлив, скандалджия...
и срамът е за теб, защото продължаваш да допускаш, че нещо различно ще ти покаже
| |
|
|
|
Аз си одобрявам данните, не потвърждават съждението ти обаче
| |
|
|
|
Добре, но не допускаш ли, че човекът също може да е разочарован от теб? Защото както той има недостатъци, така и ти. Освен това общуването е като равенство.Каквото има от едната страна на равенството, това има и от другата.
| |
|
|
|
...снощи вдигнах 75 км/ч със скутерчето.
| |
|
|
|
Голям ти е зорът да говориш за недостатъците... Току го споменаваш.
Нали горе потвърдих, че ги имам. Прочети няколко пъти, ако ти доставя удоволствие.
Но темата е не кой какъв е, до какъв момент човек има праг и е склонен да повери нещо, което по-скоро ще се претупа отколкото свърши. И което дори не ти е в интерес да го направиш, но имаш все пак някакви вътрешни подбуди...
| |
|
|
|
Еха... Пази се!
| |
|
|
|
А ти не допускаш ли, че не е зле да виждаш достатъци, потенциал вместо само недостатъци и да нямаш вяра в никого, да отписваш хората, като видиш само лоши черти...
| |
|
|
|
Щом не ти разбирам темата, няма да пиша по нея, ок
| |
|
|
|
То аз, ако я разбирах, нямаше да я пусна
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[