|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
|
|
|
да чуя вашите разсъждения, предположения или познания за нещо, с което често се сблъсквам, днес отново.
Става дума за негативните, често направо агресивни реакции на някои хора на красивото, на позитивното. ЗАЩО, да му се не види, хубавото и доброто ги дразни?
Как да общувам с такива хора, когато ми се налага? Винаги съм добронамерена и говоря възпитано и с уважение, такива това ги докарва до бяс.
Днес ревах, обадих се на сина ми и той каза: "Абе майко, знаеш, че има такива хора и си личат от малки. На плажа едни деца строят замъци, а други минават и ги ритват с крак."
Да, знам - едните са съзидатели, творци, другите са разрушители, но много ми е трудно да приема това и чисто практически искам да постигна работещ начин да общувам с такива, когато е неизбежно. МОГА да бъда невероятна простачка, грубиянка, ама няма да съм аз и ще се разстроя още повече. Като казах, че го мога, имах предвид, че би било само роля. Лошото е, че трудно ще изляза от нея и ще се чувствам зле.
Наблюдавала съм такива реакции и тук, даже това е основната причина да спра да пиша, освен дето от 7 месеца имам инцидентно нет.
Не гледайте как изглежда, разберете какво ЕРедактирано от crazymonkey-126377 на 31.05.20 15:36.
| |
|
|
|
да се оплача. Имам огромен проблем. Преди малко станах да си взема сладолед и сега ме мързи да стана да го върна. А това е голяма кутия следолед, не е кво да е, ще се разтопи. Което налага да го ям и да го ям, което въобще не влизаше в първоначалните ми планове. Това ме разстройва. А като си представя как ще ми порасне гъза, ако го изям целия тоя сладолед и няма да мога да си вляза в дрехите, просто ми се плаче и ми идва да умра
Кажете ми защо ме мързи да стана сега?!
| |
|
|
|
ли да се извиня?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Ся трябва се кача да пердаша, ма ме мързи.
| |
|
|
|
И твойта ней лесна, се сий работа
| |
|
|
|
Трябва да станеш по-дебелокожа. Агресия, дето не те касае я игнорираш (щото не мош оправи света), агресия, дето те касае, ако не можеш да я игнорираш, я парираш по някакъв начин. Може с контра-агресия, може със сарказъм, може с презрение. Импровизираш. Аз съм агресивна по природа и обикновено скачам на бой.
Хората са кофти животни по принцип, не търси доброто в човечеството, няма да го намериш. Всеки идва на тая земя да се мъчи и да си учи уроците.
| |
|
|
|
Как да общувам с такива хора, когато ми се налага?
| |
|
|
|
ЗАЩО, да му се не види, хубавото и доброто ги дразни?
Ти ли отвори прозорчето на мазето та да има къде да спят котките? Не се дразна, бесен съм
| |
|
|
|
Красивото за един може да е грозно за друг — това е в реда на нещата и не знам какво те възмущава.
Ако някой днес нарисува с тебешир улицата и тротоара пред къщи, въобще няма да му се зарадвам, колкото и “красиво” да му се вижда.
Вярвам ти че можеш да бъдеш “невероятна простачка, грубиянка” щом не можеш да кажеш: “Ох, на Вас явно Ви се харесва нещо много по-специално от картина с ваза с цветя”
| |
|
|
|
В човека се преплита и какво ли не, позтивно, негативно, цинизъм, непукизъм и какво ли още не... Ако негативното се потиска - то не е задълго и често избива на повърхността. Ако приемеш, че всеки човек има пълното право да е какъвто е (и винаги има съответните причини, по-често в детството, когато се формира личността) - знам ли - може и да ти е по-лесно. А пък ако не се опитваш да ги променяш (дори и подсъзнателно), т.е. да нямаш очаквания към тях - може да ти стане още по-леко.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
| 
|
|
