|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|
Предполагам, че си чудесен човек.
Но ти не умееш да изрзяваш адекватно емоциите си. Затова и непрекъснато се оправдаваш с емоционалността си. Ние всички сме емоционални. Както и всички обичаме музика - ама ако диджея ни пуска все едно и също парче - любимото му, което ни проглушава ушите до болка - какво ще се случи? Ще сменим диджея или в по-добрия вариант ще го пратим да повиши квалификацията и подобри уменията си.
А го правя щото ми е важно тоя свят да е хармоничен и оптимално приятен за всеки.
ПП. Сори, ама моето "виждане" е потвърдено както от опита ми, така и от древните философи- практици, и вече и от науката.
Вероятно ще ти е интересно какъв коктейл от химикали облива тялото ти при при всяка псевдо-емоция и как то се пристрастява към нея дори и да му вреди. А може и да не ти е интересно.
| |
|
|
|
Оф, то пък и Дарк е прочел едно, а е разбрал друго. Точните ми думи са "Искам и аз като тях да им казвам какво точно какво мисля без никакви последствия. Това позволено ли е?" и това е единственото, за което го питах. Ако искаш, ще ти изпратя скрийншот от бележката като доказателство за правотата на думите ми, че не съм ти искал бан.
Много те моля да сменим програмата по ефира, понеже аз нямам намерение да прекарам времето до Коледа в четене. Не ме питай повече за това открито, нека сменим темата.
| |
|
|
|
днес работих 13,5 часа, сега реанимирам
удоволствие е да чета мненията ти
| |
|
|
|
Но ти не умееш да изрзяваш адекватно емоциите си.
и пак опираме до въпроса, за кого, по кои критерии, как оценяваш това, в качеството си на каква...
Как се изразяват адекватно емоции?
Ми ако диджея не харесва музиката, която искат другите да слушат, напълно нормално е да си тръгне, не е и нужно да го гонят.
Супер, щом е потвърдено, споделяй го, аз ще го чета и ще си взимам, което е мое и близко до мен.
Затова и непрекъснато се оправдаваш с емоционалността си.
Дай пример, кога и за какво съм се оправдавала с емоционалността си, за да те разбера.
Разкажи ми за псевдо-емоциите..после ще стигнем до коктейла.
| |
|
|
|
Минало.
| |
|
|
|
Окей, разбирам, че паничката е леко мръсна (вече измита и отсега нататък ще се мие редовно), обаче как аз мога да се погрижа за това бедно и изключително създание ето така
, а някой долен лайнар – толкова безполезен или противен, че да ти възбуди моралното възмущение отвъд всякакви критични точки – може да сцепи муцуната на подобно същество, което си няма стопанин и е обречено на глад, студ, гонение, ритници, заплаха от отравяне, сгазване от автомобил и Бог знае още какви ужасии... С БРАДВА!!!
-1°C е в момента... Какво ли прави горката животинка?!
Редактирано от Nuke Dukem на 05.03.20 23:41.
| |
|
|
|
Поздрави:
| |
|
|
|
Нюк, имам един въпрос. Харесва ли ти да храниш себе си с негативизъм и агресия? Какво получаваш от това?
Обяснявам, виждаш куче, което е бито или страда, защо насочваш вниманието към тези които са го направили, а не насочваш, как може да му помогнеш и въобще можеш ли? Раните вече са факт, те искат да бъдат лекувани, но вместо да мислиш за това..ти агресираш, към тези които са го направили..защо? Как помагаш на животинката и на себе си така?
Видя ли болно или страдащо животно, първата ми мисъл е как да му помогна, вода, храна, лекар, как да направя да се почувства в момента по-добре. След това мисля, къде да го настаня или как може да се върне в природата и да е свободно. Говоря предимно за пилета..
ако е куче или котка пак е същото..
отровиха котката ми, едва оживя..но дори и не помислих да мисля, кой е хвърлил отровата..веднага реагирах с лекар, хапчета..грижа..чак след това, като се оправи, се замислих, че може да стане пак..и мислех да принтирам един текст и по стълбовете..с молба да не хвърлят отрова, защото животинките са част от семейството..и много боли!
| |
|
|
|
Днес отидох за трудовата книжка. В асансьора се засякохме с тиймлидерът Х. Мъчех се да си спомня името му. Той беше забил нос в земята, а аз държах моята брадичка високо, така че да не ни се засекат погледите. Рецепционистката (не знам как се нарича нейната длъжност, затова я наричам така) ме насочи към отдел Payroll. Щом съм бил работил тук, значи съм знаел къде се намира. Не беше трудно да го намеря. Вътре бяха по-учтиви. Казаха ми да въведа 24.12, все едно съм си взел книжката тогава. Аз се обърках, понеже днес е 5-ти март и май въведох 24.12.2020. Ако съм търсел кого да попитам дали има работа за мен в тази компания, да съм ползвал бутона за кандидатстване от техния уебсайт.
След това пътувах без билет до Малък градски театър "Зад канала" – първо с автобус 90, а после с трамвай 22 – и от канала поех пеша към метрото, за което ползвам електронна карта, понеже така билетчето ми излиза кинта и двайсет, отдъхнал, че не ме глобиха петдесетачка + сваляне от рейса. Прибрах се вкъщи и този уикенд трябва да им пиша, а даже и не знам какво.
| |
|
|
|
Харесва ли ти да храниш себе си с негативизъм и агресия? Какво получаваш от това?
Не, но аз също съм способен на агресия и това, което си мисля, е какво бих причинил на този "човек", ако не беше престъпление (това, което бих му причинил). Получавам още повече омраза към обстановката, в която живея. Искам да нахраня НЕГО със собственото му лекарство!
защо насочваш вниманието към тези които са го направили, а не насочваш, как може да му помогнеш и въобще можеш ли? Раните вече са факт, те искат да бъдат лекувани, но вместо да мислиш за това..ти агресираш, към тези които са го направили..защо? Как помагаш на животинката и на себе си така?
Защото мразя това зло и мечтая за възмездие и отплата – да го изкореня подробно и щателно. Аз фактически не можех да помогна на тази жертва по никакъв начин. Прибирах се със скутерчето и го забелязах. Спрях, опитах се да го примамя за снимка и задържане, така че да е край мен, когато дойдат от организацията, обаче то избяга в страх и не искаше да има нищо общо с тези същества наречени "човеци". Не можех да си зарежа тротинетката и да хукна да го гоня, защото щях да загубя и кучето, и скутера, а и щеше да е нелепо да го преследвам из квартала. Именно защото не можех да му помогна, си тръгнах огорчен.
Вода? Не носех със себе си. Храна? Също. Лекар? А как да го хвана? Единственото, което можех да направя, за да се почувства по-добре, беше да го освободя от присъствието си, то искаше от мен точно това. Те го гонят отвсякъде само като му видят гротесктно издутата кървава муцуна.
Тук "хората" са чудовища, а не хора. Колкото по-голямо зло причинят на някое живо същество, толкова по-голям престиж получават от микрообществото, което обитават. Такива индивиди трябва да бъдат преследвани и да се чувстват постоянно – 24/7/365 – престъпници, които ги грози затвор и възможно най-сурово обществено порицание!
А онези други чудовища, които са изтласкали насила стареца с астма, за когото писаха по новинарските сайтове – трябва да ги осъдят на една година затвор за хулиганство, пък жената, която ги е насъскала, на две години 25% поправителен труд за склоняване към престъпление... Ако последното изобщо фигурира в НК!
ПП: Извинявай, че ти напълних дирската поща с известия, но съм шокиран от това, което видях, и ми е трудно да събера мислите си и да ги изразя кохерентно и .
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
