|
(Тук започват гъзовете и облаците в съотношение 17:32).
1. Толкова ни е все в гъзa, че вече ни е през кура.
2. Жабче подскача в хладната утрин подир дъха си.
3. Нещата мълчат различно. Проговорят ли, казват едно и също.
4. Подписва щефът новия указ и сладко попръдва.
5. Сред брезите - мокър гарван - огледало за луната.
6. Щурец - до глезени в мъглицата нагазил.
7. Къде е тръгнал този скитник? Така и си отмина - само цвета на шапката му помня.
8. Двеста путки в Парламента новата луна гласуват, с по един тампон в гъзa.
9. Извор в полето! Първата глътка е бог, втората е тъгата.
10. Имало указ да го преместим в другия крачол.
11. Олеле майко, заклещи си шефът яйцето в пъпа на Пена!
12. Внимавай щурче, престарял е баща ми, ще го препънеш!
13. На вратите на рая табелка с надпис: "Не чукай! Чукам!"
14. Кос под дъждеца, кални крачета, шапка от капка.
15. Откъде си, премръзнала птицо, та ме гледаш с очите на мама?
16. Раче сгушено на дъното се взира в юлската луна.
17. Пролет е, гледай, по мустака на шефа - косъм от путка!
18. Не казвай на врабеца, че лети. Ще падне!
19. Пеперуда се блъсна в камбаната. Никой не чува.
20. Каква е тази участ бе народе, какъвто и байряк да се развее, дръжката му ти е все в гъзa!
21. Какъв изящен стил. Заслушва се кълвачът. Тояжка на слепец.
22. Не можеш едновременно да кажеш: "Аз съм!" и "Свободен съм!"
23. Чу ли, плюшеното мече каза ТАТКО на сирачето!
24. Нали е Президенство, госпожа, та и салфетките за дупе са с герба на България!
25. Толкова съм уморен! Мъчих се да убедя детето, че цветята не говорят.
26. Взира се Буда: И в този живот - нищо.
27. Зимно слънце, спи врабецът леко смръщен от лъчите.
28. Разцъфтяват тополите, в Парламента - нежен дъх на пръдня.
29. Който взема, казва - Бог е с мен! Който дава, казва - Бог е в мен.
30. Коя е думата, която Бог не знае? - Бог.
31. Мокро жабче се притиска в хълбока на мъглата.
32. Седемнайсет бодигарда, с пръст на спусъка се вслушват в задника на Президента.
33. Прелетя мушица и отнесе малко прах от планината.
34. Как да позная душата? - С душата си.
35. Притихва славеят за миг, дълбоко вдишва тишината.
36. Седемнадесет мушици край върлата си играят на дъждец.
37. Мирис на облак. Птиците чакат с отворени човки.
38. Браво бе куре, как смогна с тази заплата да хванеш трипер!
39. Възседнеш ли бъчвата, възседнал си и Потопа.
40. След всяка капка на дъжда - различна тишина.
41. Не докосвай пространствата между думите, за да има къде да се движат звездите.
42. На оръжия братя - въведен е данък чикия!
43. Вместо да следваш плача на камбаните, следвай смеха на децата.
44. Една пича въшка се почесва по пичката.
45. Отвъд стените - дъжд. Дъжд отвъд дъжда.
46. Хегел е чела, а не ще да го духа - брей че мръсница.
47. Да те ебa или да - това е въпросът!
48. Ти, който търсиш своя път, до тази шапка приседни - тук пътят сам ще те намери.
49. Храст крайпътен, който ми прошепна: Ако сам със себе си говориш, не говориш с недостоен спътник.
(Тук гъзовете и облаците завършват в съотношение 17:32, за да отстъпи място на послеслов, тъждествен на рецепта за инкрустация на бисери в лайно.)...
НАВА И ВУЛГАРНОСТТА КАТО ПЪРВО ОСВОБОЖДЕНИЕ Поезията нава сякаш най-добре съвпада с динамиката на времето. Хората са напрегнати, подлудени - нямат сили да четат дебели книги, нито имат пари да си ги купят. Това, което могат да вземат от изкуствата, те искат да го получат с един поглед. Нава постига целта с един звук, един образ, едно действие, едно вдишване и издишване. Какво значи да се постигне нава? Да направиш вдишване и издишване едновременно. Но поради самата си краткост, нава поезията изисква огромни пространства от вътрешна тишина. Само така може да се реализира медитативната си енергия. Нужно е предварително очистване на съзнанието от непосилните напластявания на деня. Вулгарността е добър способ за това. С една псувня, българинът смъква от плещите си цели векове. Той не е така добродушно ироничен в псувните, какъвто например е турчинът, нито така бъбриво пъстър, като сърбинът. Но той може да бъде зловещо сугестивен. Да вземем само начина, по който един будкаджия се справи със своя конкурент и политически опонент: - "Да ти сера в гъзa!". Ако читателят успее да си представи как на практика би станало това, картините на Бош или Дали ще му се сторят залъгалки за малки дечица. Или да вземем историята за оня българин, който от ядене на развалена храна получил такова разстройство, че трябвало в "Пирогов" да му преливат лaйна. Но да навлезем в дълбоката философия, за да видим, че ако индусът постига истината чрез съзерцание на пъпа си, българинът е отместил гледната точка съвсем малко по-надолу - "Питай си хyя!". Интересно защо се говори за някакви въпроси, "що никой век не разреши": - Какъв е смисълът? Какво е Бог? Как Бог сътвори света? Защо живеем? Накъде да вървим? - Питай си хyя. Е, да, всичко това е отвратително, разбира се, и аз не се съмнявам, че извисените нашенски интелектуалци пърдят така да се каже, тайно от себе си. Мнозина се възмущават, че вулгарното навлезе в поезията. Те го отдават на маниерничене, на изчерпване или на лошо възпитание. Възможно е. Но нека не се забравя и това, че екзистенциалната аксиома на българина съдържа едно "ще ми пръднат на кура", което не би могло да се каже по никакъв друг начин. Вулгарното е ефикасен взривен механизъм за първично очистване. Добрата псувня избистря мисълта с един замах. Именно тя може да осигури онези няколко мига тишина след взрива, в която да прозвучи истинската нава.
Иван Методиев
|
[