|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Аз, ако започна да се оплаквам, може да не спра. Ако започна да се хваля и да се радвам на живота, също може да не спра да грея. Така, че нито похвали, нито оплаквания. Ако имам нещо - към шефа ГОРЕ: и благодарности и проблеми.
Понякога споделям само с определени хора, животът ме е научил така. Само по този начин успявам да сърфирам по житейския океан. След като съм се изяснила със себе си (което е най-трудно), питам и се интересувам от това, което ми трябва. После пак. Крачка след крачка, светофар след светофар, извод след извод. Докъдето стигнем, все ще е добре.
Така че, всичко е ОК и се подобрява. Ще се оправим.
| |
|
Докато работех, търсеха постоянно нови служители, даже имаше бонуси, ако refer-неш някой приятел и го одобрят.
Грешки... Два клиента изгубих, и в двата случая, понеже едва им разбирах какво казват. Една бабичка, дето искаше да подари джапанки на внука си, и един задник от Канада, който ми говореше като на абориген. Също така и това, че постоянно питах колегите и тиймлидера какво се прави в различните сигуации и къде се клика в служебния софтуер.
| |
|
Хм, а може би не са това грешките. Няма начин човек, който се учи, да не пита и да не изпусне някой клиент.
| |
|
Стараех се да пазя доброто име на фирмата, обаче явно това не е било достатъчно. Първата седмица по график трябваше да съм на телефон, но мен толкова ме беше страх, че пренебрегнах графика и се пусках само на чат, което е по-лесното. Към края вече не ми пукаше от телефона и знаех за почти всичко какво се прави, но въпреки това ме викнаха да си подпиша прекратяването на договора. Очевидно не съм покрил изискванията за редовна работа, а съм бил резерва само за коледния час пик. Започнах бавно, но в края на краищата вече бях започнал да покривам норматива от 60 интеракции за 8 часа.
| |
|
Айде сега, да не тръгна и аз да се карам С въпросната дама нямаме грам прилика, нито имам очила,нито пиърсинг, нито толкова дълга коса Намирам една прилика- цвета на косата, рам си уцелил
| |
|
Шоки, за какво добро те арестуваха теб сега
| |
|
Стрелям в мрака, че преди 20 години си приличала г/д на това пиленце:
Ти не беше ли онази дама, която всяка събота и неделя тичаше на стадиона? О, неразумна Спатийке, поради що се срамиш да пуснеш анонимизирана своя снимка от твоите най-красиви години!
| |
|
Нищо, не се притеснявай. Следващият път ще е по-добре, с каквото и да се захванеш. Това ти беше първа работа от много време насам, може би са усетили напрежението в теб. Жалко, че не си ценят кадрите.
| |
|
Сега ми е криво за друго, че тази вечер, на път към магазина за репички, се засякох с единствената съседка, която харесвам, обаче се разделихме много бързо и без да я попитам за Фейсбук или да й предложа "да разходим кучетата"...
Видях в далечината нейното кученце, а нея я нямаше и си помислих, че го е изгубила, та започнах да му свиря с уста, да не би да хукне нанякъде. То ме подмина и застана до входната врата на блока. Тръгнах към него да му отключа, поне да седи във входа (не знам на кой етаж и в кой апт живее тя), но изведнъж тя изплува от мрака. Отнякъде отекна гръм на пиратка.
– Оф, помислих си, че кученцето ти се е загубило.
– А, не, то просто се страхува от гърмежите и бърза да се прибере.
– А, добре, значи всичко е наред. Лека.
– Лека.
Това беше първият разговор, който съм провеждал с нея някога. При други обстоятелства щях да си говоря цял час с нея, обаче отношенията ни са чисто съседски и ми стана неудобно, понеже не исках да й губя времето.
И сега какво? Да кисна утре в 9 вечерта зад блока с моето куче и да се надявам, че може да се засечем отново ли? Толкова хубаво момиче, но е поне 10 години по-млада от мен.
| |
|
Не само в събота и неделя, а и през седмицата. Не тичам, ами ходя
Нямам регистрация в снимка бг, съответно няма снимка :))))) Фейсбук тоже :))
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|