Пускам тази тема тук с огромната надежда, че ще бъде приета добре и няма да бъде очернена.
Та искам да ви попитам, вас, които сте потънали в дебрите на човешката психология, защо хората или поне повечето от тях са развили непоносимот към щастието на другите.
Имам една ужким приятелка, разказвам и нещо, споделям на кафе, все черно вижда всичко, все мрънка, все недоволна, изгубих вече желание да й споделя нещо хубаво от моят живот. Защо според вас става така.Аз лично се радвам на всеки, на най малките неща и успехи. Никога не съм изпитвала завист. Надявам се да стане добра дискусуия.

Мен ми са завижда, но все не остава време, ходим на работа, блъскаме се за насъщния, и кога и да се сетиш че днес не си завиждал, то пак няма време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо - тук никой не е затънал в "дебрите на човешката психология" реално, а е клуб като всеки друг за празни приказки. Само името му такова. В началото може и да е бил по темата, но това е било сигурно през 1999.

Второ, как пък никой никога не си призна, че и той завижда понякога или въобще има недостатъци - все другите черни, ние сме за пример. Мен пък това ме вълнува. Защо е цялото това лицемерие навсякъде. И желание непременно да се харесаме на тълпата, изтъквайки само позитивни качества.

Завистта е когато се чувстваш слаб и недостоен за щастие, а другите го имат или поне ти се струва така. Завиждащият по-скоро трябва да бъде съжаляван, а не осъждан.

Хм, зависи как го употребяваш това щастие. В първи клас учителката ни каза, че ако си имаме бананчета вкъщи (става дума за началото на 90-те, когато това беше сравнително скъп лукс), да не си ги носим в училище, понеже на някое дете може да му се дояде, пък родителите му да не могат да си ги позволят... Каза само сандвичи да си носим или да си купуваме закуски от лавката, които бяха евтини.

Пък то и бананът си е едно малко щастие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Завиждащият по-скоро трябва да бъде съжаляван, а не осъждан.

Никога не съжалявам хората.

Е те бананите си бяха лукс, както и дънките и дъвките турбо.
Тук става за следното, споделих, че ще ходя в отпуска на Балчик и като се започна една атака, какво било това Черно море, ама то било мръсно, ама то не знам какво си, съжалих, че й казах.

А и борбата със снега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък съжалих едно старо куче от квартала, понеже мръзнеше около НГ на плочките пред един магазин (всъщност просто се трепереше от студ и само чакаше да умре, понеже нито ядеше кренвиршите, нито пиеше водата, които му бях донесъл)... И сега живее вкъщи – изкъпано, нахранено и спящо по цял ден на топличко. Първата една седмица спеше денонощно, като ставаше само да лочи и да хапне малко. Явно не се спи лесно зимно време на улицата.

Ей тука е първия ден, веднага след като го прибрах вкъщи. Суперуплашено и незнаещо какво го очаква. До този момент никой от онези страшилища, които ние наричаме човеци, не го беше удостоявал с нещо повече от шут или парче хляб в най-добрия случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Душица, направил си наистина нещо хубаво. Казват, че душата на всеки добър човек, се преражда в куче и тук слагам иконка love

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми че то наистина е мръсно, а и коефициентът "нахален и арогантен простак" е доста по-висок от този по френската ривиера, да речем, но за сметка на това пък е евтино...

Аз така и не разбрах какъв е кефът от това да се ходи на море, освен за bragging rights да демонстрираш шоколадов тен, в кой скъпарски ресторант си ял или в какъв луксозен хотел сийбал или сайтаибали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен ми харесва морето, да го гледам ме успокоява, да го слушам вечер ме приспива, да плувам през деня ме разхлажда, красиво е.

Ми то тогава май по-добре да съм лош човек, да не би душата ми да се прероди в куче, понеже като гледам какъв е кучешкият шанс да ти се падне хубав живот, по-добре да си пуснеш жетончето в игралната машина за човеци.

Само че аз не вярвам в прераждането и мисля, че каквато и душа да имаш, след като си изиграеш живота, после даже не може да гледаш другите как си изиграват техния.

ПП: Наказанията и наградите са в този живот, а не чак в следващия, ми е мисълта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 06.02.20 17:00.

В прераждането не знам и аз дали да вярвам, но съм сигурна, че цялата душа, т.е. човешка енергия се слива с цялото наречено Вселена. Това, че вече не си ти, че не чувстваш така както преди нищо не значи, просто енергиите отиват дота по делеч и доста по високо.

че не чувстваш така както преди

Човек би си помислил, че – спокойно – и като умреш, пак ще чувстваш, само че не така, както докато си бил жив...

Пък то като умреш – нищо не чувстваш повече, и то завинаги. Пълна тъпотия и скука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се изразих добре. Не си ти вече , в смисъл така както си чувствал, обичал , мислел преди го няма. Но тази енергия, да я наречем без чувства отива в общото цяло, тъй като тя напуска мозъка, а както знаем всички той е командният пулт.

Но тази енергия...

Коя енергия?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е как, нашата енергия. Живеем, дишаме, тичаме, работим, обичаме, какво е това голям енергиен поток.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заведе ли го за консултация при ветеринар? Може да има нужда от някакви добавки в храната.
И аз веднъж спасих едно няколко месечно куче през зимата и го отгледах. Стана много красив, после го подарих. Но никога не съм го пускала да лежи върху леглото. За разлика от котките, които съм гледала. Но сега съм на мнение, че не е добра идея хора и животни да живеят в една стая - хората наистина стават податливи към болести, за животните не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе ти докато живееш – дишаш, тичаш, работиш, обичаш и т.н., обаче като умреш – нито ще живееш, нито ще дишаш, нито ще тичаш, нито ще работиш, нито дори ще обичаш...

Иначе да, енергията ти няма да се изгуби и ще стане част от общото цяло – в смисъл, че най-различни твари и бактерии ще ти употребят плътта като източник на енергия за техните си процеси. Ама това какво значение има, след като даже няма да можеш да мислиш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ти си го каза - завистливи хора. "Развили са непоносимост към щастието на другите" вместо да облагородят характера си и да преодолеят завистта. Сама си го написала - "ужким приятелка". И аз не мисля, че човек, който може да направи завистта постоянно свое поведение, може да бъде приятел.

Освен ако не е някакво нейно постоянно черногледство по принцип, за което тя не си дава сметка.
Ще трябва да я тестваш за добронамереност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как мислиш - ти и тялото ти едно и също ли сте?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм я водил на ветеринар още, но като цяло няма вид толкова на болно куче, колкото на старо и изнемощяло. Есента, когато само я хранех пред магазина, не бях сигурен дали ще доживее пролетта и затова я взех, поне в края на живота си да усети от Човека нещо по-хубаво от това, което е изпитвала цял живот – апатия и агресия... Да не умре сама сред Никой и Нищото, измръзнала и гладна, изоставена от всичко и от всички. Просто погледнах света през нейните очи и видях как ги затваря завинаги с поглед към слънцето и небето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 06.02.20 19:31.

Нямах предвид, че е болна, макар че и това е добре да провери лекаря. А че може да е получила някакъв дефицит на витамини, минерали или друго, нещо малко, което ако получи може много да подобри състоянието й.
Като се стопли времето, сигурно ще живне на слънчице.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По дефиниция аз съм моето тяло, то е моята физическа структура, така че да, едно и също сме. Душата не може да живее без тялото и след като то умре, може да останат само спомени от нея... В други души.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи сред какви хора попаднат и дали те се грижат за тях... Пред нашия блок имаше едно мъжко куче, Мечо, което живя поне 9-10 години пред блока, само че тук имаше кой да го храни, а останалите не го гонеха и не му залагаха примамки с отрова. Накрая почна да се тътри едва-едва (очевидно го боляха кокалите и цялото тяло) и скоро, не повече от година по-късно, умря. Сега остана една друга кучка, която живее край нашия блок от дори още повече време. Има и един черньо, който се е установил край местния трафопост, но той е по-прикрит и е тук от по-скоро.

За възрастта й съдя по състоянието на зъбите и походката. Дано това не е нейната последна зима. Чудя се какъв живот е водила досега и дали е била много игрива като малка, или съвсем скоро е научила, че ако никой не се грижи за теб, животът е суров, жесток и несправедлив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво, Нюк, че си се погрижил за кучето. Определено изглежда в пъти по-добре сега, от преди.

Няма такава дефиниция. Това тяло е дадено на теб, под твой контрол. Но така като го гледаш и чувстваш, смяташ ли, че ти си само тяло? Спомням си, как като бях малка, АЗ с учудване гледах, как расте и се променя тялото ми. Тогава е един от най-ясните моменти, в който усещаш разликата между вътрешния АЗ и тялото, което си получил.

Колкото до това, дали и какво знае, чувства и прави есенцията, която остава на човека след смъртта му, масовата култура няма данни. Някои хора може и да знаят нещо донякъде.

Аз съм забелязала, че когато човек зададе някакъв въпрос (дори за смъртта), съдбата прави така че да му отговори - дори с цената на неговата смърт. Това означава, че има познание, което продължава след нашата смърт и то е по-важно от нашия живот в момента. А това, по пътя на логиката, означава, че има живот на една част от нас след смъртта ни тук. Дали е така, трябват още данни. Пак казвам, някои хора може да са осъзнали, експериментирали или разбрали повече. Обаче е трудно да вярваме един на друг. Но непознатото е, за да се опознава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забелязал съм, че каквато и теория за живот след смъртта да си измисли (или да вярва в) някой човек, след като в края на краищата умре – всички теории отиват на пух и прах и той остава мъртъв завинаги.

В реалния живот е така. Имам предвид този, който е в нашата Вселена.

В отвъдното не знам как е. Както и къде се намира, ако изобщо го има. Говоря от чисто практически опит и 0% хипотетично.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами тук няма опасност да я сгази автомобил, да я отровят, да й отрежат лапите, да я запалят с бензин или да й метнат пиратка, не мръзне, не я гонят, храната е редовна (два пъти дневно) и качествена, за вода не се налага да търси локви, не се стига до жестокост заради каквото и да било, топло е, не я вали дъжд или сняг, не я ритат, не е шумно, а и има един батко, който я чешка по гърбинката и я масажира по бутчетата от време на време...

Старая се да й давам по-добър от уличния живот, поне краят й да не е в лишения и да не умре без да е видяла топъл дом и стопанин. На повечето от нейните другари това никога не им се позволява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисълта ми е, че тук има някакви права; например има правото да живее, да се храни, да пие вода, просто да си лежи някъде на топличко... Навън имаше правото единствено да не пречи, макар че дори и това право му отнеха в Практикер (релокираха го пред Билата, понеже явно при тях има толкова много човещина, че е само за човеци) и беше луд фъкинг късмет, че го намерих напълно случайно няколко дена по-късно, по мое мнение малко преди да умре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 06.02.20 21:09.

Как си я кръстил?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, тялото умира се и се разлага. Само това можеш да забележиш. Другото няма как и то без никакви усилия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И още едно нещо съм забелязал... Невинаги мислите и желанията се материализират, всъщност обикновено почти никога. Мисълта "аз съм само плът и после ще изчезна" е материализируема точно толкова, колкото "сега е нощ и утре слънцето ще изгрее от изток".

Та не знам кое е другото и как да го забележа. Какъвто и живот да живееш, няма прераждане... Пък и да имаше, наличието му можеше да се окаже наказание, а не награда. Да не говорим, че след няколко блн. години то вече няма да има и къде да се прероди човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе никак не съм я кръстил, обръщам се към нея с "мамина душица сладка"... Лъки е подходящо име, но е женска и не върви да я наричам така. Бе няма значение как се казва, важното е да й е комфортно и да се радва, че е там, където е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато мисля за смъртта, а тя е форма на живот както са казали, ей заради това ми е най мъчно, че няма да мога да мисля, да чувствам и да обичам. Да, това е тъжното. А енергията ми ще отиде и ще се разпръсне във Вселената. Тъжно ми е, че няма да знам какво е станало с моето поколение например. Имам предвид наследниците ни.

Имам една ужким приятелка, разказвам и нещо, споделям на кафе, все черно вижда всичко, все мрънка, все недоволна, изгубих вече желание да й споделя нещо хубаво от моят живот.
разбирам...
но не винаги приятели са ни тези, с които пием кафе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли кое ми е най болното, тя когато ми споделя за нейни проблеми, аз с цялото си сърце откликвам, с присъщият ми оптимизъм и давам кураж, излушвам я даже когато си имам мои си проблеми отделям време, а когато тя следва да ме подкрепи и да се зарадва с мен, ето какво се случва, ето , защо съм и тук и ми е приятно да си говоря с вас.

Е го на, какъв му е животът тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

приеми, че ти казва своята гледна точка, а не нещо удобно за теб
т.е. това в някаква ситуация може и да не е лошо
напр. ако искаш да вземеш решение, тя прекрасно ще ти изтъкне минусите,
ти знаеш плюсовете
и ще прецениш независимо от негативизма й
ти не забравяй коя си, какво искаш, как да се случи
тя да си говори
изслушвай, но преценката е твоя
а в един момент може да прецениш, че не е точно човек за споделяне

давала съм за пример, не 1 път тук, жозефин бекер - чернокожа танцьорка, известна с танца само по колан с банани, която казва, че понякога е по-лесно да се съблечеш пред пълна зала, отколкото само пред 1 единствен човек
в случая играем ролята на пълната зала, затова ти е лесно да споделиш
но онази жена все пак е в живота ти
ако тя не може да ти помогне, може пък ти на нея - да не бъде толкова черногледа
опитайте като някаква игра
каже ли нещо черногледо, глоба 1лв

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа честно и аз май се захванах като на инат именно от това черногледство да я лекувам. Да видиме дали ще успея.

Мислите и желанията се материализират, ще поживееш, ще стане напечено и ще се убедиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 06.02.20 22:13.

А защо спи на голите плочки, не й ли е студено или имате подово отопление?

Вашите как реагираха като я доведе в къщи?

Живяла е на воля, сънува си просторите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ей заради това ми е най мъчно, че няма да мога да мисля, да чувствам и да обичам. Да, това е тъжното...

Тъжно ми е, че няма да знам какво е станало с моето поколение например. Имам предвид наследниците...

Или това, или сме в матрица и след като умреш ти се налага на произволен принцип да изживееш нечий друг живот, който все още не се е случил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нищо, че сте различни, пак можете да се разбирате

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно, че е само наполовина пълна... След време ще отпиеш, някой друг ще отпие от нея или ще ти я катурне... И ще е нула процента пълна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тръбите за парното минават под плочките и подът е топъл, в стаята е към 24. Реагираха безсърдечно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чашата е вълшебна и се долива автоматично.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, вие не позволявате на хора да пишат прозренията си (някои от които са на хиляди години), а пишете, че няма нищо - при положение, че всички сме единодушни, че никой не знае със сигурност, какво точно е (след смъртта и въобще всичко). Това е некоректно. Ако упорствате в отрицанието (което е ваше право), най-многото, което можете да напишете е 'не знаем', а не 'няма нищо'.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 07.02.20 09:39.

Нищо в този живот не е случайно, убедена съм , че всяко събитие, случка, човек, най вече човек, идват в точният момент за да ни покажат нещо или просто за да ни научат на нещо.

Научи се да разказваш.

"Знаеш ли кое ми е най болното, тя когато ми споделя за нейни проблеми, аз с цялото си сърце откликвам, с присъщият ми оптимизъм и давам кураж, излушвам я даже когато си имам мои си проблеми отделям време, а когато тя следва да ме подкрепи и да се зарадва с мен"

Тя ти обяснява проблемите, а ти и се радваш.

Хм, това ли бе най важното, което имаше да кажеш по темата. Да не съм в гимназията,че да се уча да пиша преразкази с елементи за разсъждения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+1.

Аз и се радвам на нея като на човек, а не на проблемите й.

Я се отпусни.

Да знаеш, димке, страшно съм отпусната

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Браво на теб, Лауф съм обаче.

Оффф

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В грешка ще си, но...аз пък ще ти казвам Мила, харесва ми.

Не може така.

Не е най-важното. По-важно е да си готин и харизматичен.

Нервите ми са като четирилистни детелинки, но да си откъсваш, не е на късмет!

- Скъпа, наближава Свети Валентин.

- Предай му поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво ново със срещите на кафе
на
г-жа Светъл поглед
и
г-жа Черногледкова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите