|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|
Как мислиш - ти и тялото ти едно и също ли сте?
| |
|
|
|
Не съм я водил на ветеринар още, но като цяло няма вид толкова на болно куче, колкото на старо и изнемощяло. Есента, когато само я хранех пред магазина, не бях сигурен дали ще доживее пролетта и затова я взех, поне в края на живота си да усети от Човека нещо по-хубаво от това, което е изпитвала цял живот – апатия и агресия... Да не умре сама сред Никой и Нищото, измръзнала и гладна, изоставена от всичко и от всички. Просто погледнах света през нейните очи и видях как ги затваря завинаги с поглед към слънцето и небето.
Редактирано от Nuke Dukem на 06.02.20 19:31.
| |
|
|
|
Нямах предвид, че е болна, макар че и това е добре да провери лекаря. А че може да е получила някакъв дефицит на витамини, минерали или друго, нещо малко, което ако получи може много да подобри състоянието й.
Като се стопли времето, сигурно ще живне на слънчице.
Едва ли е много стара, като се има предвид, че кучетата и котките обикновено не оцеляват на улицата повече от 4-5 години.
| |
|
|
|
По дефиниция аз съм моето тяло, то е моята физическа структура, така че да, едно и също сме. Душата не може да живее без тялото и след като то умре, може да останат само спомени от нея... В други души.
| |
|
|
|
Зависи сред какви хора попаднат и дали те се грижат за тях... Пред нашия блок имаше едно мъжко куче, Мечо, което живя поне 9-10 години пред блока, само че тук имаше кой да го храни, а останалите не го гонеха и не му залагаха примамки с отрова. Накрая почна да се тътри едва-едва (очевидно го боляха кокалите и цялото тяло) и скоро, не повече от година по-късно, умря. Сега остана една друга кучка, която живее край нашия блок от дори още повече време. Има и един черньо, който се е установил край местния трафопост, но той е по-прикрит и е тук от по-скоро.
За възрастта й съдя по състоянието на зъбите и походката. Дано това не е нейната последна зима. Чудя се какъв живот е водила досега и дали е била много игрива като малка, или съвсем скоро е научила, че ако никой не се грижи за теб, животът е суров, жесток и несправедлив.
| |
|
|
|
Браво, Нюк, че си се погрижил за кучето. Определено изглежда в пъти по-добре сега, от преди.
| |
|
|
|
Няма такава дефиниция. Това тяло е дадено на теб, под твой контрол. Но така като го гледаш и чувстваш, смяташ ли, че ти си само тяло? Спомням си, как като бях малка, АЗ с учудване гледах, как расте и се променя тялото ми. Тогава е един от най-ясните моменти, в който усещаш разликата между вътрешния АЗ и тялото, което си получил.
Колкото до това, дали и какво знае, чувства и прави есенцията, която остава на човека след смъртта му, масовата култура няма данни. Някои хора може и да знаят нещо донякъде.
Аз съм забелязала, че когато човек зададе някакъв въпрос (дори за смъртта), съдбата прави така че да му отговори - дори с цената на неговата смърт. Това означава, че има познание, което продължава след нашата смърт и то е по-важно от нашия живот в момента. А това, по пътя на логиката, означава, че има живот на една част от нас след смъртта ни тук. Дали е така, трябват още данни. Пак казвам, някои хора може да са осъзнали, експериментирали или разбрали повече. Обаче е трудно да вярваме един на друг. Но непознатото е, за да се опознава.
Има и друг момент - желанията и мислите на хората често се материализират. Така че ако някой мисли, че е само плът и после ще изчезне, нищо чудно наистина да му се случи. Защото животът се дава и поддържа, ако искаш да го живееш. Ако нямаш желание, той обикновено си отива. (Разбира се, понякога е по-сложно - карма.) Но и природата и тялото ни не поддържат излишни, нежелани и неизползвани неща.
| |
|
|
|
Така е. Браво и от мен.
| |
|
|
|
Забелязал съм, че каквато и теория за живот след смъртта да си измисли (или да вярва в) някой човек, след като в края на краищата умре – всички теории отиват на пух и прах и той остава мъртъв завинаги.
В реалния живот е така. Имам предвид този, който е в нашата Вселена.
В отвъдното не знам как е. Както и къде се намира, ако изобщо го има. Говоря от чисто практически опит и 0% хипотетично.
| |
|
|
|
Ами тук няма опасност да я сгази автомобил, да я отровят, да й отрежат лапите, да я запалят с бензин или да й метнат пиратка, не мръзне, не я гонят, храната е редовна (два пъти дневно) и качествена, за вода не се налага да търси локви, не се стига до жестокост заради каквото и да било, топло е, не я вали дъжд или сняг, не я ритат, не е шумно, а и има един батко, който я чешка по гърбинката и я масажира по бутчетата от време на време...
Старая се да й давам по-добър от уличния живот, поне краят й да не е в лишения и да не умре без да е видяла топъл дом и стопанин. На повечето от нейните другари това никога не им се позволява.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
[