Гадно мие. Животът няма никакъв смисъл

няма да ги изброявам, но ми бяхте страхотна подкрепа! Благодаря ви!!!

всички в повечето случаи действаме несъзнателно, не знаем защо постъпваме по един или друг начин
когато разберем, че следваме някакъв заучен модел, който не винаги е ефективен, винаги можем да изберем друга стратегия за справяне с дразнителя

трябва да си благодарен, че имаш все още възможност да се радваш на нещата, които си постигнал
погледни живота си в момента, той е следствие на действията ти в миналото
ако искаш бъдещето ти да е по-различно, промени настоящето, веднага
съжалявам за брат ти, моите съболезнования, дано да е имал щастлив живот

навсякъде, в реала, създавам впечатление на студен човек. доста болка ми се събра в този скапан живот!
Много ми липсва! Много!

Не говорех за избор, а за опознаване на себе си. Начините за справяне, са друга тема на разговор.

цени живота, blue jewel, цени всяка минута, цени себе си, енергията си, тялото си, душата си
даваш ли им каквото копнеят? или искаш само от другите да се погрижат за теб
опитвай различни неща, греши, не се страхувай да падаш, не се страхувай от болката
ако не се получи, стани, вземи си поуките и опитай по друг начин

Мда.
"Съзнание" е дума, която се използва за описание на субективното усещане за инстинкти и спомени, разгръщащи се с времето в един организъм. И е дума заместител за начина, по който оперира сложният жив организъм. Само че сложният жив организъм през по-голямата част от времето оперира несъзнателно.

LuciferMorningStar

"не се страхувай от болката "- как става това?- като тя те бута в пропаст, от която се молиш за смъртта да те изкара от нея?

Всъщност, ако искаш да си дадеш възможност за една по-различна съдба, по-правилно е да се откажеш от притежанието някои опитности. Защото те си въртят един и същ омагьосан кръг.

LuciferMorningStar

Абсолютно! Ей за тва много си те обичам теб!

В така наречената "реалност" всеки живее в своя виртуален свят.

LuciferMorningStar

Начините за справяне, са друга тема на разговор.



Шоко, опознаваш себе си като разбереш какво и защо те ядосва, разгневява, омерзява, дразни, натъжава, радва...
какво ти липсва, какво искаш и търсиш, как да го постигнеш, правила ли си го пради или трябва да научиш нещо ново
ако ти се е получавало преди, защо сега не става
как постигаш нещата, с агресия, съблазняване или молба за помощ
ако си мислиш, че знаеш всичко, нищо ново няма да научиш

Радвай се, че ти е дадена "пропаст". Бездната е възможността за промяна. Някои смъртта ги взема ненадейно - те нямат възможност.

LuciferMorningStar

трябва да си благодарен ...

тва "трябва да си благодарен" е като дървено желязо - благодарен е положителна емоция, която се изпитва спонтанно, като й нахлузиш едно трябва отпред и я пресичаш в зародиш - все едно да кажеш сега трябва да си ядосан, аре ядосвай се, или трябва да ти е смешно, що не се смееш ... ми тези неща не стават с трябва, то е спонтанно, или го има или го няма, можеш да закараш коня до реката, но не можеш го накара да пие ако не му се пие

Две ръце вдигам в подкрепа.

LuciferMorningStar

Като почна да разяснявам на хората как работи съзнание/умът и ме разлюбват

LuciferMorningStar

Ти си всичко, което е човешко, какво опознаваш? ... Та с две думи..какво опознаваш в себе си? Какво не знаеш, та го опознаваш..

Bсеки се ражда уникален, а обществото го натиква в униформа и го лъже че е обикновен, незначителен и заменим.

Tи си уникален и друг като тебе няма във Вселената, затова си длъжен да изразяваш своята уникалност, обаче как ще я изразяваш, ако вярваш на лъжата че си като всеки друг човек ... затова и се налага да се опознаеш, да разбереш кое точно е твоето автентично аз и кое са преструвките на персоната.

14 декември 2019 г. в 20:52 ч.
Ariadna

Страхът от болката е най- мощния двигател към самотата.
Ускорява от нула до двеста за секунда.
При такава скорост сетивата ти буквално изчезват. Ставаш маршрут.
Само че, къде изобщо отиваш, не се знае.
Скоро забравяш дори от къде изобщо си тръгнал. Било е някаква точка А на съществуването ти, а сега пътуваш към точка Б ... пак на съществуването ти.
За пейзажни гледки дори не говоря.
Не можеш да ги видиш.
Нито да ги усетиш.
Нали помниш - болка! Така, че - газ !
Спирачките не работят.
Твърде те е страх дори да опиташ да ги натиснеш. Така че, приемаш ги за повредени по презумция.
Буквално прелиташ през дните си.
Сливат се нощи и дни, а ти само натискаш газта с все сили. И с все страх.
В насрещното лети човек.
Със същата скорост на страха.
И той познава болката.
Счупената кост е нищо. Би счупил всички.
Познава онази, другата болка.
Дето го кара да ускорява от нула до двеста за секунда.
И неговата спирачка не работи.
И той не гледа встрани.
Пътя е една лента.
Никой не отстъпва.
Животът е решил, че няма да позволи да се разминете.
Но нито ти, нито той, не смъква крак от газта.
Твърде бягате от себе си, за да спрете...

Няма спирачен път.
Има разни тенекии навсякъде.
Звукът е оглушителен.
Катастрофата - неизбежна.
Някой се удари в теб, или ти в него.
Все тая.
Между отломките се стичат страхове.
Толкова наситени, че им трябва само искра.
Но искра няма.
Страхът е твърде студен, за да гори.
А любовта остана твърде назад.
Плачеш ли?
Така си тръгва страхът.
А сега бягай!
Когато той си тръгне винаги идва любовта.
Дай ръка, ще бягаме заедно,
на "едно, две, три...обичам те! "

можеш да закараш коня до реката, но не можеш го накара да пие ако не му се пие

можеш, като му пресолиш храната

е,точно с мен това няма как да се случи! Изпитано е във времето!