В така наречената "реалност" всеки живее в своя виртуален свят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Начините за справяне, са друга тема на разговор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвай се, че ти е дадена "пропаст". Бездната е възможността за промяна. Някои смъртта ги взема ненадейно - те нямат възможност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

трябва да си благодарен ...

тва "трябва да си благодарен" е като дървено желязо - благодарен е положителна емоция, която се изпитва спонтанно, като й нахлузиш едно трябва отпред и я пресичаш в зародиш - все едно да кажеш сега трябва да си ядосан, аре ядосвай се, или трябва да ти е смешно, що не се смееш ... ми тези неща не стават с трябва, то е спонтанно, или го има или го няма, можеш да закараш коня до реката, но не можеш го накара да пие ако не му се пие

Две ръце вдигам в подкрепа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като почна да разяснявам на хората как работи съзнание/умът и ме разлюбват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти си всичко, което е човешко, какво опознаваш? ... Та с две думи..какво опознаваш в себе си? Какво не знаеш, та го опознаваш..

Bсеки се ражда уникален, а обществото го натиква в униформа и го лъже че е обикновен, незначителен и заменим.

Tи си уникален и друг като тебе няма във Вселената, затова си длъжен да изразяваш своята уникалност, обаче как ще я изразяваш, ако вярваш на лъжата че си като всеки друг човек ... затова и се налага да се опознаеш, да разбереш кое точно е твоето автентично аз и кое са преструвките на персоната.

14 декември 2019 г. в 20:52 ч.
Ariadna

Страхът от болката е най- мощния двигател към самотата.
Ускорява от нула до двеста за секунда.
При такава скорост сетивата ти буквално изчезват. Ставаш маршрут.
Само че, къде изобщо отиваш, не се знае.
Скоро забравяш дори от къде изобщо си тръгнал. Било е някаква точка А на съществуването ти, а сега пътуваш към точка Б ... пак на съществуването ти.
За пейзажни гледки дори не говоря.
Не можеш да ги видиш.
Нито да ги усетиш.
Нали помниш - болка! Така, че - газ !
Спирачките не работят.
Твърде те е страх дори да опиташ да ги натиснеш. Така че, приемаш ги за повредени по презумция.
Буквално прелиташ през дните си.
Сливат се нощи и дни, а ти само натискаш газта с все сили. И с все страх.
В насрещното лети човек.
Със същата скорост на страха.
И той познава болката.
Счупената кост е нищо. Би счупил всички.
Познава онази, другата болка.
Дето го кара да ускорява от нула до двеста за секунда.
И неговата спирачка не работи.
И той не гледа встрани.
Пътя е една лента.
Никой не отстъпва.
Животът е решил, че няма да позволи да се разминете.
Но нито ти, нито той, не смъква крак от газта.
Твърде бягате от себе си, за да спрете...

Няма спирачен път.
Има разни тенекии навсякъде.
Звукът е оглушителен.
Катастрофата - неизбежна.
Някой се удари в теб, или ти в него.
Все тая.
Между отломките се стичат страхове.
Толкова наситени, че им трябва само искра.
Но искра няма.
Страхът е твърде студен, за да гори.
А любовта остана твърде назад.
Плачеш ли?
Така си тръгва страхът.
А сега бягай!
Когато той си тръгне винаги идва любовта.
Дай ръка, ще бягаме заедно,
на "едно, две, три...обичам те! "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

можеш да закараш коня до реката, но не можеш го накара да пие ако не му се пие

можеш, като му пресолиш храната

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е,точно с мен това няма как да се случи! Изпитано е във времето!