|
Чуй сега историята на мойте бели джинси от ситно кадифе.
Ами джинси нямаше. В гедерето ми бяха подарили едни, ма тва като малък.
В един момент някъде видях топ бяло кадифе. Купих си метраж и на шивач.
Тоя ши,ши, и ги уши. И аз зех да ги носа, бели джинси бяла блуза, и забележи - жълти обувки. Ами такива имаше.
Нося аз тез джинси,година, две, три...... обаче захаби се бялото.
Една тенджера на котлона, анилиново багрило- бордо и варя и бъркам.
И о ! чудо, чисто нови джинси бордо. И с едно черно кожено яке, и сигурно съм бил вървежен, но го не разбрах, щото нали съм скромен.
Носа, аз, носа джинси бордо, носа година, две, три. Нещо се протриха между краката, ма аз имам шевна машина, тигели, насам, натам, станаха бетон, носаа...продължавам да носа.... Ама ми омръзнаха ! И вада кофата ! Тоя път черни, то назад не знае боята.
Чисто нови, твърдички стават след боята. И почвам да носа аз черни джинси, а по магазините упорито още няма джинси от кадифе, и може би сме само трима в тоя район на балканите.
Носа, карам си мотора с тях, той бордо, ма май го боядисах син първия, но пък купих втори, червен, и все със джинсите, носа...носаа...година, две, три.......
После ги дадох на сестрата, тя пък колко ги носи, носи...носии...носи......цяла вечност ги носи тя. И пак се протриха, пак кърпих, и пак почна ги носи . Най накрая и омръзнаха. В тоя период събрахме стари дрехи и на пазара в Димитровград, по лев, по два, по пет, всякви стари дрехи.
И след двайсет години, карам си колата ,и един циганин прав на каруца държи стремената и вика диййй ! И гледам и не вярвам на очите си ! С ония джинси! моите ! Не мога да ги сбъркам аз, и се просълзих, скачам от колата, тичам, настигам го, мятам се в каруцата и почвам да го прегръщам. Като се изплаши тоя, като скочи от каруцата, а доле река, сипей, коня се изправи на задни гуми, цвили тревожно, аз паднах от каруцата, циганина бяга към реката. Крещя ! Не ! Недей ! Ще ги намокриш ! сакън !
|
[