близък човек да ти натрапи домашно животно в къщи, когато никак не обичаш, желаеш това, но търпиш ужасни несгоди заради близкия човек. И си нещастен.

Темата е инспирирана от съседката по апартамент - най-печената, добричка и любвеобилна баба, която и двете внучки тормозят да им гледа кученцата - просто й ги тръсват.
Жената отгоре на всичко - освен, че маниак-чистофайница, ами и алергична към животински космаци.

Вий причинявате ли го това на близките си?

Не.
Освен това, да речем с котка мога да съжителствам криво-ляво, но с куче - но фуцкинг вей!

Бившата снаха много държеше да "гледа" кучета... останалите ги извеждахме щото на нея "не и стигаше" времето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

замислих се над префинените форми на домашно насилие - да изнудваш близки или съквартиранти да изтърпяват твоите мании, маскирани под обвинението - ако не съдействаш/търпиш, си жесток и безсърдечен.

Да бе ше ви споделям аз, да не сте ми братовчеди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Принципно смятам, че всички, които гледат кучета в блок са садисти, особено големи кучета.
Нямаш ли двор, не си добър стопанин. Гледаш да си начешес своята краста, а не толкова, че е грижа за животното.
ПРиродата е създала живите твари такива, каквито трябва да са. Някои си правят къщички, други дупки, трети предават "домовете" си от поколение на поколение.
Кои сме ние, че ще затваряме куче между 4 стени? И за котката важи, но тя е по-домашно животно, да речем, че става.

Аз не бих мъчила животно у дома, нито бих подарила, нито бих дала да го гледат.

Децата ми, като всички деца, искаха и куче, и котка. Обясних, че това са животни, които обичат свободата. разбраха ме. Имахме декоративни папагали, хамстери, костенурка, която беше ранена и прибрахме да гледаме. Хамстерите са били поне 10-ина. Не наведнъж, поред. Тяната продължителност на живот не е голяма.

Къща с двор е друго нещо. Там може всичко, защото са животните са свободни.
Гледала съм куче при мама, но имахме двор. Имахме и котета. Но бяха свободни в двора, а в същото време бяха част от семейството ни.
А, и сега имаме там куче и коте.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде ги намирате пък тия добрички роднини вий?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На капак на всичко ми подари дакел за един рожден ден (това преди около 30 и кусур години)... ама с него се сприятелихме, обучих го лично на домашни порядки и ред в ходенето навън, разбирахме се с една дума. Липсва ми много и никое друго куче няма да гледам до края на живота си - щото това беше уникално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на мен що някой не ми тръсне кученце, как па не

Утре шма мъчат. Два кубика и польвина хоросан,- шофьорът,- ама втория диференциал ни ми работи, и само да има малко трева, и до там и ти го изсипвам.

Ми ся ! И чета за бидони. И ми влетя рап парче в главата, тя проветрива.


И ти ся !
И ния като жювеем в фургони,
ти ся ше ни гърбиш със скъпи бидони ?
Ъхъ ! Ъхъ !

Или на север, или на юг,
твоят ЗИЛ е пълен боклук!

Не идвам за макарони,
зениците шириш ми с твоите бидони.

Ти нямаш визия ! ти нямаш гъс !
но бидоните ти единствени са в тоз околовръст !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Glastar на 28.11.19 17:30.

нужно е да умееш да казваш не - ненаучен урок на симпатичната жена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами къде - в съседния апартамент, дето сме с обща стена.
Едното - пинчер, това лае като изоглавено, чак в къщи не можем да си чуем приказката, как не оглушава тая жена, не знам. Пък новата придобивка пак е едно дребно, то кротичко, обаче с дъъълга козина и опашка на кравайче, прилича на глухарче - като топка със стърчащи косми от центъра към периферията.

Внучките не са отдавна деца, ами големи хаймани - дойдат на гости на баба, тръснат хайваните - и по кръчми и дискотеки, после цял ден спанак. И горката жена - кучегледачка. Като иска да види внуче, гледа и куче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, да - едро куче в хапартамент е жив садизъм.
Но има и друг вид садизъм - в една съседска къща с много малък двор, а за да е пълен кучешкия кеф, допреграден, така че кучовците имат само няколко кв. м циментова площадка и стълби на разположение, живеят две - наричам ги пеещите кучета, защото правят невероятен дует животинките: едното държи исото, лае ниско и дебело, а другото вие трели като оперна примадона. Едното е хъски, другото некъв космат грамадан. И горкото хъски понякога се изхитрява да избяга и търчи като диво магаре из градинките около блока. Пък другото никога не съм го виждала навън, как им дава сърце да го държат като затворник горкия мурджо, не знам.

Иначе, правят чуден дует, ама да не живееш в къщата, щото точно под прозорците.

като човек, който цял живот живее с кучета в къща и в апартамент, едно ще ти кажа Ружке: за кучето по-важно нещо от близкия контакт и присъствие на стопанина му няма, тия ти приказки за свобода и мъчение в тесни пространства и али - бали са измишльотини за пред другите, за това че не понасяте близко съжителство с домашно животно
с една добра двигателна хигиена - няма абсолютно никакъв проблем за едро животно да обитава апартамент, то е щастливо когато е до стопанина си, а не изоставено самотно на двора на "свобода"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лиска, като изключим алергията, повечето хора първоначално отказваши помощ за гледане на животно, в крайна сметка свикват с него, привързват се и дори им липсва, когато истинските стопани си го вземат.

Мъчението всъщност е за животинката, когато е откъсната от стопаните си и особено ако е някъде, където не усеща любов и грижа.

То не е само да го нахраниш и изведеш на разходка...

На баба глезанките

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе, куче да оставиш на някого не е голямо престъпление
ние така се сдобихме със спайк, като синът ни не можеше да се грижи
ама теб, ако те оставят някъде, без намордник, както хапеш...
не зная, не зная

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никакъв шанс. Туй, че на някой, който не понася животни в къщи, случайно ще вземе да му залипсва животно, го набиват в главите отявлените животнолюбци на горките потърпевши. Емоционално изнудване му се вика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма абсолютно никакъв проблем за едро животно да обитава апартамент, то е щастливо когато е до стопанина си, а не изоставено самотно на двора на "свобода"

Ти виждала ли си "изоставено самотно" в двор?
Щото около мен много къщи с дворове и тук-ам кучета в тях, а във вилна зона - почти във всяка обитаема къща си имат куче на двора. Всеки ден ги тледам колко са "изоставени и самотни", горките, живи да ги ожалиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моето куче не лае, докато е само и не дъвче нищо, само веднъж нагриза една кожена чанта като малка, когато й растяха постоянните зъби.

Свикнала е с ежедневните звуци, които издават съседите и лае единствено, когато в коридора се случва нещо необикновено, примерно ако някой мъкне хладилник или минават да отчитат електромерите. Лае жестоко и ме стряска, но веднага щом отмине тупурдията, млъква, и това се случва изключително рядко. Просто териториален инстинкт, който го имат и дворните кучета. През деня си има цял 80 кв.м. апартамент на разположение и й оставям да слуша

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

този път мнението ти е лаишко, нормално е за човек неживял, не грижел се и не обичал куче или харесвал такова от разстояние
общо взето Нюк ти е отговорил на всичките въпроси, няма смисъл да го повтарям
от години живея в къща с две едри кучета, вратата на домът ми към двора е постоянно отворена в топлите сезони и двете кучета имат свободния избор да решат къде да пребивават и знаеш ли ... не, не стоя сами навън да се забавляват на шир, следват нас и търсят присъствието ни, където сме ние и те там, ние вътре и те вътре, ние сме вън и те са вън, дори в момента домът ми е бъркотия, нанасяне, шумотевица, ремонти няма къде да стъпиш, едва си стигат до леглата, а те пак вътре само и само да са до нас въпреки просторния, чист, слънчев и спокоен двор ... техен избор, който сам по себе си говори достатъчно по въпроса, всичко друго е ала -бала, сори
апропо, до сега куче лаещо при човешко отсъствие без причина, ядящо обувки мебели, кабели и т.н. съм нямала
всичко опира до адекватна грижа и обич, Липари, не до вън -вътре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кучешкото щастие и как то влияе на личното ни щастие е обект на един предълъг постинг, който нямам време и муза да напиша точно сега. Може би, по-нататък ще споделя лични наблюдения и заключения.

Акцентът на темата ми беше друг и разгеле, че се включи.
Имам конкретен въпрос към тебе:

Обитаваш апартамент заедно с други хора - родители, роднини. Личното ти пространство е твоята стая, извън нея има общи помещения и други хора, с които ги ползвате и поддържате солидарно. Когато повече от един споделят един покрив, неизбежно се установяват правила, необходими са компромиси между "моето желание" и желанието на другите, тъй, щото неприятности, търкания и конфликти да бъдат сведени до минимум. Идееалната цел е - всички съжители да се чувстват еднакво комфортно и да няма дори един ощетен в полза на другите.

Конкретен въпрос: как домашните ти възприемат твоето желание да отглеждаш куче в общия ви дом?

- споделят безграничната ти любов към кучета?
- правят компромис заради тебе?
- примиряват се, приспособяват се в името на домашния мир?

А ако един човек непонасящ животни / по изсмукани от пръстите причини/ живее с човек, който обожава животни и много би искал да има такова в къщи, но е принуден да отстъпи на хейтъра?

По ми се ще да обсъдим обсесиите на педантичните чистофайници. Щото за мен хора, които са вманиачени по парцала и метлата са определено с проблем по клубната тематика...

А ако един човек непонасящ животни / по изсмукани от пръстите причини/ живее с човек, който обожава животни и много би искал да има такова в къщи, но е принуден да отстъпи на хейтъра?

съжителството дори между родители и деца, е дует, танц, общо хорово изпълнение - или се получава хармония, щото всеки изпълнява неговата си партия, а не щото всеки пее, каквото си ще. туй, че някой не поняся животни според тебе по изсмукани от пръстите причини, не е причината поради която някой не понася животни в къщи.

Аз много, ама много обичам животни. Но ако живея под един покрив с тебе и ти ми натрапиш косматото си куче или любимата змия - смятай, че хвърчиш по стълбите, барабар с кучето и змията. Дето после ще ги търся и храня на улицата, и къщи ще им строя - но не и в моя дом.

Ако изобщо имаш хабер от животни, следва за знаеш, че абсолютно всяко от тях си има и на живот и смърт пази своята лична територия. Тя е неприкосновена. Съвсем същото е с хомосапиенсите, живеещи в ограничено пространство по двама-трима или на купчини.

Искаш животно - изнасяй се сама с него. В противен случай си насилник по отношение на "хейтъра-съквартирант".

Аз я разхождам, аз я храня, аз я поя. Това куче го исках аз и когато го взимахме, условието беше аз да се грижа за нея. Понякога майка ми излиза с нея или баща ми по изключение, но само ако проявят желание за това. Душока е част от семейството и те са привързани към нея и я обичат. Случвало се е да се стига до компромис, ако е направила някоя пакост, но проявяваме търпимост и сме я приели като един от нас.

Например като малка се е напишквала вкъщи. Да, знам, звучи гнусно, но това е живо същество, а не плюшена играчка. В такива случаи парцалът съм го хващал аз. Желанието ми да отглеждам куче в техния дом отдавна не се обсъжда. Кучето е тук и грижите просто трябва да се положат. Недопустимо е да се пренебрегне и да се забрави за нейните нужди. По-скоро е комбинация от трите, в смисъл, че споделят любовта и са се приспособили към нея. Тя много ги обича и всеки път, когато се върнат от работа, се радва като на войник, завърнал се от фронта. Грижата по нея възприемам по същия начин, както възприемам това да измия съдовете, да пусна пералнята, да изпрахосмукирам и да измия пода.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вий причинявате ли го това на близките си?

Не, защото всичките ми близки имат кучета и ако се налагало, всички сме отглеждали за по малко кучето на някого. Виж, ако ме попитат дали мога да гледам нечия котка, не знам, по-скоро бих ходила да я храня, поя и да й чистя, там, където живее.

Но едро куче не бих гледала в апартамент.

Навремето един приятел ме измами и убеди да взема един прекрасник - смеска между каракачанка и още нещо, а аз живеех в малък апартамент. Докато беше малък - добре, но после... Стана към 50 кг, искаше да тича по 20, 30 км на ден, искаше да пази, та решеше ли, че някой е от "стадото", недай боже да се отдели от него... Имаше страховит глас и изяждаше всичко опасно наред, докато ме нямаше за малко у дома - от щори до самобръсначки. Нямаше как да скрия и заключа всичко, на задните си крака ставаше висок колкото мен.
Иначе добър и гальовен като коте.
С огромно прискърбие го дадох на хора живеещи в провинцията с огромен терен на разположение.

Оттогава насам не се поддавам не емоции при избор на домашен любимец.
Ето сега взехме един минишпиц дама. Към три килограма е на 8 месеца. Беше малко обездвижена и дебелшка, но след седмица у нас и редовно извеждане, взе да се вталява. Вече не се и страхува от целия свят. Обаче си е куче за вътре, това навън няма да оцелее.

Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.

Да разбирам, че родителите ти споделят твоята любов към животните и с радост са приветствали идеята да си вземеТЕ куче?

Споделят я, но не искаха да го взимаме, тъй като хората преживяват тежко загубата на домашен любимец. Обещах, че ще се грижа за него и тъй като можем да си го позволим от финансова гледна точка, го взехме. Беше последното куче от кучилото, 150 лв. Майката е изложбено куче от Германия, а бащата е от полицейски развъдник.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 29.11.19 15:12.

Майката е изложбено куче от Германия, а бащата е от полицейски развъдник.


И това ми ти овчарско куче от сой да го държиш ти в една тясна стая!!!
Вместо да развява уши на воля - тъгъдък-тъгъдък през поляните и да гони овци и зайци?

За бой си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но ако живея под един покрив с тебе и ти ми натрапиш косматото си куче или любимата змия - смятай, че хвърчиш по стълбите, барабар с кучето и змията. Дето после ще ги търся и храня на улицата, и къщи ще им строя - но не и в моя дом.
така ли наричаш бъдещета снаха?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да й дам това, но днес развява ушите с гумената топка и като цяло се радва на комфортен живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има весели смешки, има блудкави смешки.
не ти е силен период.

На теб кисел ли ти е?
Какво е компромис в 1 дом - да позволиш великодушно всички да се съобразяват само и единство с твоите желания?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами препратката от змията към снахата не беше от най-сполучливите, отгоре на всичко ни в клин, ни в ръкав.
Представи си, има хора, които си гледат питони и се кълнат, че са много безобидни животинки - с туй съм съгласна, щото съм гушкала питон - и други хора с ужасна фобия или поне потрес от влечуги. Както има и хора, наистина непонасящи кучета и котки. Или поне непонасящи ги в дома си - алергични, гнусливи и т.н.

Та постингът със змията беше в отговор на този въпрос на Сара:

А ако един човек непонасящ животни / по изсмукани от пръстите причини/ живее с човек, който обожава животни и много би искал да има такова в къщи, но е принуден да отстъпи на хейтъра?

Човекът, непонасящ животни, си бил смукал от пръстите причини за това - никаква емпатия към него. Отгоре на всичко, бил хейтър - значи хем си измисля някаква непоносимост към животни, хем хейти зоолюбителя докато отстъпи, бря!

Та - урок по компромиси: естествено зоолюбителят ще се съобрази с непоносимостта на другия към хайвани и гадинки и ще си се отдава на любовта към животните извън дома, както намери за добре. Няма нито една основателна причина да натрапи животно и с това да постави другия в положение на вечно изнервен и раздразнен човек, за да си угоди на кефа. Аз дори изобщо не бих навлизала в анализи и спорове - ама какви са ти причините да не искаш животно в къщи, ама това не са сериозни причини, ама ще свикнеш, ама не ме ли обичаш, че не си съгласен аз да съм щастлива... натиснат ли ме с такива евтини манипулации - фърчат.

Майка ми е пораснала в къща с голям двор, винаги са имали куче, котка, без да се брои другата домашна гад. Но не понася животно в къщи, гнуслива е. Изпробвала съм я с котки и кученца, направо я втриса. В момента вече живее у дома, найш кога ще прибера отново котка - точно никога. Пък сме изгледали купища котки у дома с Липарски. Той пък не обича кучета. Не, че ги мрази, просто не ще домашно куче. Врънках, мрънках, кучетата го обичат, все му се лепят, но не обича да контакува с тях непрекъснато. И големият ми мерак от дете да си имам куче сега си го начесвам с хорските кучета. Тъй ги разбирам аз компромисите, пък ако някой е на друго мнение - фърчи от дома ми и толкоз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дълъг текст, а нещо самокритично ? вписахме се, както винаги, като притурка към изданието, както винаги. Прости, провокатори, от тва живеем, паразитираме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Glastar на 30.11.19 20:35.

Ква баба си бее...ний откога се каним да те ебем, ти баба ще излезеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

The more you try to be special, the more you get hurt.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ква баба си бее...ний откога се каним да те ебем, ти баба ще излезеш.


Мъ ти само се ориентирай към геронтофилия, чадо, и ща кача на черешата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите