този път мнението ти е лаишко, нормално е за човек неживял, не грижел се и не обичал куче или харесвал такова от разстояние
общо взето Нюк ти е отговорил на всичките въпроси, няма смисъл да го повтарям
от години живея в къща с две едри кучета, вратата на домът ми към двора е постоянно отворена в топлите сезони и двете кучета имат свободния избор да решат къде да пребивават и знаеш ли ... не, не стоя сами навън да се забавляват на шир, следват нас и търсят присъствието ни, където сме ние и те там, ние вътре и те вътре, ние сме вън и те са вън, дори в момента домът ми е бъркотия, нанасяне, шумотевица, ремонти няма къде да стъпиш, едва си стигат до леглата, а те пак вътре само и само да са до нас въпреки просторния, чист, слънчев и спокоен двор ... техен избор, който сам по себе си говори достатъчно по въпроса, всичко друго е ала -бала, сори
апропо, до сега куче лаещо при човешко отсъствие без причина, ядящо обувки мебели, кабели и т.н. съм нямала
всичко опира до адекватна грижа и обич, Липари, не до вън -вътре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кучешкото щастие и как то влияе на личното ни щастие е обект на един предълъг постинг, който нямам време и муза да напиша точно сега. Може би, по-нататък ще споделя лични наблюдения и заключения.

Акцентът на темата ми беше друг и разгеле, че се включи.
Имам конкретен въпрос към тебе:

Обитаваш апартамент заедно с други хора - родители, роднини. Личното ти пространство е твоята стая, извън нея има общи помещения и други хора, с които ги ползвате и поддържате солидарно. Когато повече от един споделят един покрив, неизбежно се установяват правила, необходими са компромиси между "моето желание" и желанието на другите, тъй, щото неприятности, търкания и конфликти да бъдат сведени до минимум. Идееалната цел е - всички съжители да се чувстват еднакво комфортно и да няма дори един ощетен в полза на другите.

Конкретен въпрос: как домашните ти възприемат твоето желание да отглеждаш куче в общия ви дом?

- споделят безграничната ти любов към кучета?
- правят компромис заради тебе?
- примиряват се, приспособяват се в името на домашния мир?

А ако един човек непонасящ животни / по изсмукани от пръстите причини/ живее с човек, който обожава животни и много би искал да има такова в къщи, но е принуден да отстъпи на хейтъра?

По ми се ще да обсъдим обсесиите на педантичните чистофайници. Щото за мен хора, които са вманиачени по парцала и метлата са определено с проблем по клубната тематика...

А ако един човек непонасящ животни / по изсмукани от пръстите причини/ живее с човек, който обожава животни и много би искал да има такова в къщи, но е принуден да отстъпи на хейтъра?

съжителството дори между родители и деца, е дует, танц, общо хорово изпълнение - или се получава хармония, щото всеки изпълнява неговата си партия, а не щото всеки пее, каквото си ще. туй, че някой не поняся животни според тебе по изсмукани от пръстите причини, не е причината поради която някой не понася животни в къщи.

Аз много, ама много обичам животни. Но ако живея под един покрив с тебе и ти ми натрапиш косматото си куче или любимата змия - смятай, че хвърчиш по стълбите, барабар с кучето и змията. Дето после ще ги търся и храня на улицата, и къщи ще им строя - но не и в моя дом.

Ако изобщо имаш хабер от животни, следва за знаеш, че абсолютно всяко от тях си има и на живот и смърт пази своята лична територия. Тя е неприкосновена. Съвсем същото е с хомосапиенсите, живеещи в ограничено пространство по двама-трима или на купчини.

Искаш животно - изнасяй се сама с него. В противен случай си насилник по отношение на "хейтъра-съквартирант".

Аз я разхождам, аз я храня, аз я поя. Това куче го исках аз и когато го взимахме, условието беше аз да се грижа за нея. Понякога майка ми излиза с нея или баща ми по изключение, но само ако проявят желание за това. Душока е част от семейството и те са привързани към нея и я обичат. Случвало се е да се стига до компромис, ако е направила някоя пакост, но проявяваме търпимост и сме я приели като един от нас.

Например като малка се е напишквала вкъщи. Да, знам, звучи гнусно, но това е живо същество, а не плюшена играчка. В такива случаи парцалът съм го хващал аз. Желанието ми да отглеждам куче в техния дом отдавна не се обсъжда. Кучето е тук и грижите просто трябва да се положат. Недопустимо е да се пренебрегне и да се забрави за нейните нужди. По-скоро е комбинация от трите, в смисъл, че споделят любовта и са се приспособили към нея. Тя много ги обича и всеки път, когато се върнат от работа, се радва като на войник, завърнал се от фронта. Грижата по нея възприемам по същия начин, както възприемам това да измия съдовете, да пусна пералнята, да изпрахосмукирам и да измия пода.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вий причинявате ли го това на близките си?

Не, защото всичките ми близки имат кучета и ако се налагало, всички сме отглеждали за по малко кучето на някого. Виж, ако ме попитат дали мога да гледам нечия котка, не знам, по-скоро бих ходила да я храня, поя и да й чистя, там, където живее.

Но едро куче не бих гледала в апартамент.

Навремето един приятел ме измами и убеди да взема един прекрасник - смеска между каракачанка и още нещо, а аз живеех в малък апартамент. Докато беше малък - добре, но после... Стана към 50 кг, искаше да тича по 20, 30 км на ден, искаше да пази, та решеше ли, че някой е от "стадото", недай боже да се отдели от него... Имаше страховит глас и изяждаше всичко опасно наред, докато ме нямаше за малко у дома - от щори до самобръсначки. Нямаше как да скрия и заключа всичко, на задните си крака ставаше висок колкото мен.
Иначе добър и гальовен като коте.
С огромно прискърбие го дадох на хора живеещи в провинцията с огромен терен на разположение.

Оттогава насам не се поддавам не емоции при избор на домашен любимец.
Ето сега взехме един минишпиц дама. Към три килограма е на 8 месеца. Беше малко обездвижена и дебелшка, но след седмица у нас и редовно извеждане, взе да се вталява. Вече не се и страхува от целия свят. Обаче си е куче за вътре, това навън няма да оцелее.

Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.

Да разбирам, че родителите ти споделят твоята любов към животните и с радост са приветствали идеята да си вземеТЕ куче?

Споделят я, но не искаха да го взимаме, тъй като хората преживяват тежко загубата на домашен любимец. Обещах, че ще се грижа за него и тъй като можем да си го позволим от финансова гледна точка, го взехме. Беше последното куче от кучилото, 150 лв. Майката е изложбено куче от Германия, а бащата е от полицейски развъдник.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Nuke Dukem на 29.11.19 15:12.

Майката е изложбено куче от Германия, а бащата е от полицейски развъдник.


И това ми ти овчарско куче от сой да го държиш ти в една тясна стая!!!
Вместо да развява уши на воля - тъгъдък-тъгъдък през поляните и да гони овци и зайци?

За бой си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но ако живея под един покрив с тебе и ти ми натрапиш косматото си куче или любимата змия - смятай, че хвърчиш по стълбите, барабар с кучето и змията. Дето после ще ги търся и храня на улицата, и къщи ще им строя - но не и в моя дом.
така ли наричаш бъдещета снаха?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите