|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Компромиси
|
|
Автор |
Quelle (старо куче) |
Публикувано | 27.11.19 20:57 |
|
докъде може да стигне човек и има ли изобщо предел?
Туй от един безкомпромисен човек, дето напоследък само компромиси прави . Ше се позная ли накрая и къф е смисълът ебахти?!
| |
|
Има предел
От различно естество са. Кога заради себе си. Кога заради друг... Правим ги.
Но до момента, до който не си позволил да те обезличат-да се обезличиш...имат предел.
И в двата случая си носиш последствията. Само избираш кои ще ти тежат по- малко.
Да го наречем особеност на характера
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
Кил дем ол.
| |
|
Няма предел, може да стигне по-ниско от дъното.
Днес направих компромис със себе си. Позволих на моя колежка, ветеран на позицията, да завърши кореспонденция с клиент от мое име по такъв начин, че той накрая пожела служебния ми номер и написа, че ще се обърне към по-висшестоящите с оплакване от обслужването поради отношението, което е срещнал в лицето на отдела "обслужване на клиенти".
Какъв е случаят?
Купил си по интернет артикули, които куриерът е доставил до врата, обаче човекът като излязъл да си вземе пакета, не намерил нищо. Подал оплакване до нас и започнал процес по възстановяване на сумата, която е платил с кредитната си карта, което отнема между 10 и 14 работни дни.
Е, да де, ама клиентът винаги е прав! Чакал е доставката и накрая – нищо, а на всичкото отгоре и сега трябва да чака 2 седмици, за да му се върнат парите.
Положението е ясно – някой му е откраднал колетчето преди той да успее да си го вземе.
Обаче от чисто търговска гледна точка резултатът е, че банковата сметка на компанията олеква със сумата на неговата поръчка, а той не си получава стоката и получава допълнително сол в раната от обиденото отношение, с което бива третиран. Това автоматически обръща статуса му от потенциален бъдещ купувач на човек, който повече никога няма да иска и да чуе за моето име, ако не и за името на фирмата въобще. Съответно хората от неговия кръг познати вероятно също ще се замислят дали биха си поръчали от нас.
Така не се прави бизнес. Това не са здравословни работни взаимоотношения. Основната цел в търговията е задоволяването на клиента.
Според мен правилното в този случай беше да му изпратим поръчката отново изцяло за сметка на компанията и дори да му предложим код за отстъпка при следващо пазаруване.
Защо? Крайната потребителска цена на тези артикули надвишава производсвената цена неколкократно. Изпращането на поръчка дубликат няма на струва повече, отколкото той е превел за нейното получаване. По този начин компанията щеше все пак да излезе на приход от обслужването на този господин, като освен това отстъпката за бъдеща поръчка щеше да си осигури потенциална възможност за допълнителен приход, ако той след време реши да я оползотвори. Освен това щеше да остане доволен, че въпреки затрудненията в получаването на своята стока, сме му влезли в положението и дори сме му предложили рабат в замяна на неговото търпение. Да не говорим, че предстоят празници и той може да е искал да направи подарък на някого с неговата покупка.
Вместо това от цялото взаимодействие той не получава нищо и на всичкото отгоре остава гневен от начина, по който са се отнесли с него.
Естествено, попарката ще я сърбам аз, тъй като това отношение беше демонстрирано от мое име. Близко е до акъла какво ще се случи с моя милост – в най-добрия случай ще изкарам до първа заплатка и после ще има подновяване на договора през крив макарон. При всички случаи утре сутринта шефката ще ме смъмри и вероятно ще ме накара да му напиша един дълъг извинителен имейл, и да му направя повторно изпращане на поръчката. Отсега ми е ясно какво ще стане – ще ме викнат в отдел човешки ресурси и ще ми кажат "За съжаление ние решихме да не подновяваме договора засега. Ако имаме нужда от теб, можем да ти се обадим отново, нали?".
| |
|
Щом не си виновен, защо трябва да го отнасяш? Кажи, че това е направено от колежката ти ветеран, защото ти си искал да се учиш, как се прави. Всеки да си носи отговорността. Може би колежката ти нарочно е обучена така, може би това е политика на фирмата.
Във всеки случай най-добре не давай на колегите ти да правят подобни неща. Никога не знаеш, каква е истинската им мотивация.
И горе главата - ти се учиш.
| |
|
Не мога да си измия ръцете с нея. Тя не е длъжна да върши моята работа и не може да обслужва и моите клиенти. Аз мога да я питам какво да кажа на клиента, но отговорността за начинът, по който е бил обслужен от мое име си я нося само и единствено аз. Просто трябваше да проявя инициативата и да му изпратя стоката отново като начин да запазя парите в банковата сметка на фирмата и евентуално него, като потенциален бъдещ клиент. Целта на кореспонденцията е да приключи със задоволен купувач. Така да се каже, трябва да се deliver-не.
| |
|
Сакам дестрой!
| |
|
Чуба! Е чу та! Туска чай мани!
Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.
| |
|
животът не е перфектен и затва винаги ще има компромиси, шот никога не можe да постигнеш идеала, естествено, има хора дето очакват животът да се нагоди и адаптира по тях, но ние тук не сме от тях, как сийке, и затва постоянно правим компромиси
или казано по-кратко, идеално никога няма да намериш, затва ако си умен, се задоволяваш с достатъчно доброто
| |
Тема
|
Re: Компромиси
[re: Quelle]
|
|
Автор |
Deern (Познат) |
Публикувано | 28.11.19 09:34 |
|
Обикновенно правя компромиси с това, което естетически ми харесва повече и това което функционално е по-разумния вариант.
Или пък- ето идвам на работа и тук пълна авария, извънредно положение, още не съм пила кафе. Спасих света, сега чатя с теб и после отивам да сърбам кофии това е компромис.
| |
Тема
|
Re: Компромиси
[re: Quelle]
|
|
Автор |
Glastar (шейх на халифат) |
Публикувано | 28.11.19 16:32 |
|
Майката си ибалу ! Гледах за множествената Вселена. Вариантите били един Гугол- най безкрайното число, и в толкоз вариации, че някъде наистина имаш двойник.
Ибаси ! тоя те намери, те врънка за пари назаем, или нещо да одиш да му помагаш, да му работиш, и жена ти мое си помисли да ебе, а то и само мисъл да е дразни.
| |
|
Да го наречем особеност на характера
Характера зависи от скоростта.
Не може всичко да зависи от скоростта, да тече бавно или да спре, а характера не.
Тичаш ли в делника, задача след задача, ти се губиш от фокуса на другите, тия гадове, тоз коректор който си го има за добро или за лошо.
Хърбърт Уелс,- " Невидимият" ,- дори да не си невидим, пъргав ли си, - силуетът ти става мараня, - една прозрачна мътна същност,- няма те един вид, да те питат, да ти кажат клюка, да изкопчат от теб информация за клюка, ти искат нещо, ти изчислът данъците, ти връчат нещо. Не могат те стигнат, ти бързаш, в друго време си, паралелно.
Оказва се, че Битието се прожектира пред наблюдателя само накъдет погледне, и само с скоростта на светлината, щото квантите там.......и дължината на Планк нещо си.
Та, движа се бързо, не че го искам, напротив искам да спЪ , обаче поток ме е завлякал, и съм в скорост, и характера ми е размазан, не че нямам характер, ми е размазан, неустановен , но сто на сто е отвратителен.
| |
|
Просто трябваше да проявя инициативата и да му изпратя стоката отново като начин да запазя парите в банковата сметка на фирмата и евентуално него, като потенциален бъдещ клиент.
Само ако предварително си бил инструктиран да действаш така, но не си спазил инструкциите. В случай, че не си получил недвусмислени нареждания как да действаш, ако клиент се оплаче, че не си е получил стоката, а именно - да я изпратиш отново за сметка на фирмата, то не носиш вина за това, че си отказал да му връщаш парите или да пращаш отново стока.
Няма да те изгонят, споко. И по-тежки случаи на бесни клиенти на някой новак, дето не им угодил на момента е имало.
| |
|
>докъде може да стигне човек и има ли изобщо предел?
Предел според мен е единствено възрастта. Ако можех да избирам бих живял до 10000 години а не само до 80..
Choose life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|