Моята тема, за моите проблеми.

Така е, всеки в някакъв момент се срива, не е важно как и колко пъти си се сринал, важното е как си се изправил след това - то май всъщност това е и целта на сриването, за да можеш да се изправиш след това по-силен от преди срива.

Преди години мой близък тогава човек, страдащ от клинична депресия ме попита как съм се справила с един нелек период в живота ми. Хвана се за отговора ми като за някаква мантра, няма да забравя, а той беше просто: "Алтернативата не ми хареса.".

Още се чуваме от време на време и все ми напомня този отговор, което е полезно, защото човек е склонен да забравя лошото, да свиква бързо с хубавото и да забравя да цени това, което има.

Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.

Постни твоите обувки, не се оправдавай

п.п. Аз нямам роби, та да е "мъжа ми", даже "съпруга ми" не е, защото не сме бракувани. Сега разшири ли ти се мирогледа?

Понякога една добра превенция като - планиране на всичко, върши чудесна работа

Това е като плуването, не става с отпускане, а с организация на евентуалностите, на околните хора, които могат да те дръпнат над водата ако загубиш ориентир.

Тая кауза да осинови дете или да приютиш куче не е достатъчна, след като човека няма план.

Жалко когато единствената възможност е да го разтръскват, разбудят, да се осъзнае - до тогава кой знае какво се е забъркало около него

Понякога една добра превенция като - планиране на всичко, върши чудесна работа

Теб те знаем, ти си можеща и знаеща.

Но в реалния живот нещата не стоят така. Там умират партньори, хора се разболяват тежко, губи се имущество за нула време, оставаш без работа, идва поредната криза, сменят се правителства, политици измислят скапани закони, случват се природни бедствия и т.н., и всичко това твоята превенция не може да го спаси.

Но ей тук имаш право: околните хора, които могат да те дръпнат над водата ако загубиш ориентир.

Когато се чувстваш безсилен и на предела, тогава трябва умееш да поискаш помощ и да я приемеш, така е. Особено, ако имаш отговорности към други хора. И не става дума за финансова помощ, но и това не е изключено понякога.
За подобни действия обаче е нужен трезв и прагматичен разум, а когато не е, става доста по-сложно.

Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.

Твоя мироглед, да ни пази Йоан Кукузел от него.

Пък, моите обувки, ти можеш само да ги сънуваш Но, и това не можеш. Сакатото си е сакато

Госпожо, моля ви, ако имате да ми казвате нещо, обърнете се към мен.
Тук темата е публична и следователно съм ви пред очите.
Ако пък желаете, има и лични бележки.
Но да хвърляте така в 3 л. някакви ваши съждения относно моята особа, някак си не ми е по критериите на групата тук. Не ми е приятно и се чувствам некомфортно, разбирате ли.
Моля ви учтиво за трети път, ако не се лъжа.

......................................................

Като се смяташ за несаката,* постни цървулите тук да се удивим аз имам доста чифта обувки, ще намеря някои в тон с твоя, бъди сигурна

И аз ви знам че сте хаоти, ама да не можеш няколко застраховки, пълномощни и добра околна среда да организираш, значи нещо не си научил в тоя живот. Пък и няколко монети в буркана често вършат работа.

Госпожо, моля ви, ако имате да ми казвате нещо, обърнете се към мен.

Няма да спре.
Надени бронежилетка за подобни хора и ситуации.
Изходът е да се имунизираш срещу неважни за теб мнения.

Сега спирам, ще погледна по-късно и ще пиша само, ако ти искаш да продължиш диалог.
Хубав ден! И след най-грозната буря изгрява слънце.

Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.

Няма да спре.
Хм. Ясно.

Когато имаш време, ще се радвам да ми пишеш.

......................................................

Пиша по принцип, не се засягай. Както си забелязала доста от нещата не касаят теб, други може да си ги лепнеш в to do листата.

Да, разбира се.

......................................................

Синът от 3 години живее отделно и самостоятелно.
Отдавна си е изял стандартния пакет мърморене на главата,
аз да не съм малоумна да третирам пълнолетен като бебе.

Аз ще ти напиша това, което един приятел казваше навремето (сега е известен артист, водещ на предаване "Стани богат"). Когато бяхме студенти го попитах: "Как се бориш с депресията?" Той ми отговори: "С лицеви опори." Не очаквах такъв отговор, но съм го запомнила, защото той беше много интелигентно момче. И до ден днешен, когато емоциите и излишните преживявания започнат да надделяват, започвам да спортувам (да правя упражнения). Всеки ден. Влизаш във форма, изтрезняваш. Тялото започва да говори и да се държи нормално.

Освен това винаги гледам да съм сред природата и да чувам гласа й, за мен това е много важно. Там е равновесието, познанието и живота.

Също напълно съзнателно сменям случайните негативни мисли с положителни. После си представям радостта и хубавите емоции, които ще изпитам при успеха (това затвърждава визуализацията) и нещата обикновено се случват точно по този начин. (Това е по книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко")

Разбира се, според мен, човек трябва да направи списък с конкретните си проблеми и да ги разрешава един по един. Сега в света на интернет има много алтернативи за всичко.


Песни о Паскале

"Криво ми е, че съм никоя. Просто се сринах по социалната стълбица на дъното. "

Ами ти може да си министър или депутат, с голяма пенсия накрая и пак да си никой. Социалната стълбица, йерархия и пари не дават стойност. Ако не беше така светците в пещерите, каква стойност имат?

Стойността си я даваш ти сама - какво добро ще направиш, как ще осмислиш живота си ... Пак ще напиша - сега в света на интернет възможностите са много големи - може сам да си бъдеш шеф (и изведнъж да хвръкнеш нагоре в социалната стълбица ), може да се организират и съгласуват много неща.


Песни о Паскале

Мисля какво да отговаря и на двата ти постинга. Прочетох ги много внимателно няколко пъти. (Както и на всички писали по-горе до самото начало на темата.)

......................................................

Да си самотен родител е трудно, независимо дали биологичен или не, във втория случай може би по-трудно, не знам. Няма ли мъже около теб? Приятели? Защо си толкова сама? Нямаш ли нужда от контакт, от удоволствие за теб само? Родителството няма нужда да се превръща в саможертва.

Имам нужда от контакт, но не успявам да намеря. Но то на младите години не съм успяла, че сега ли? Откакто се помня, все рева че съм самотна и без партньор. Къде ли и какво ли не опитвах. По сайтове, запознанства чрез познати - не и не. Не, няма мъже около мен, в смисъл роднини, които да ми помогнат.

......................................................

не и не

Какво значи туй? Не знаеш как да контактуваш? Външността няма значение, за всеки влак си има пътници. И не питам за партньор, туй е сериозен етикет. Питам те за любовници-приятели. Хора, с които делите приятни, зареждащи моменти.

И как нямаш роднини? Каза, че семейството ти е било сплотено, няма начин да нямаш по-далечна рода.