Моята тема, за моите проблеми.

Розмари..включи се в тези закачки..усмихни се..пошегувай се..

аз не разбрах темата, извинявай

ти нали работиш, а Шоки казва, че лежала, къде ти е депресията, в какво се изразява

Вероятно децата ти са големи вече, но сега това са подаръците.

Едно, сега е на 22. И като беше малък това бяха подаръците.
С лего разполагаха разни негови приятели и си играеше у тях.
Ний разполагахме с евтини конструктори и с това се играеше у нас.
Приятелите разполагаха и с други много скъпи играчки и с тях се играеше у тях.
Ний разполагахме с евтини играчки и с тях се играеше у нас.

На детето беше кристално ясно обяснено, че има играчки, които можем да си позволим да купим и играчки, които не можем да си позволим да купим. На 4-5 години, когато влизахме в магазин за играчки и то забиваше нос в рафтове и витрини - да си избере нещо - винаги първият му въпрос, когато посочи играчка беше : "можем ли да си я позволим". Ако кажем - "скъпа е" - избира друга - " а тази можем ли да си я позволим".

Не му се е повредила психиката от това, че от малък е бил наясно какъв е семейният бюджет, кое е скъпо и не по джоба ни и кое е достъпно. Нито от факта, че някои от приятелите му имат скъпите играчки, които ние "не можем да си позволим" - просто у тях си играеше с техните играчки, а приятелите у нас си играеха с неговите евтини играчки. И нямаше никакви драми - децата си играеха с каквото има, даже си менкаха играчки за по няколко дни.

Скъпото на всяка цена го набиват родителите в главите на децата си. Това установих аз, особено в разговор с другите майки с дълбоооки джобове. Често биваха изненадани като съберем тумбата и седнем да си пием кафето в едно кьоше, как техните отрочета не мрънкат, че нашето няма като техните луксозни играчки, ами се забавляват чудесно, с каквото има.

А наистина, благодаря ти, че ме нарече "тъпа".
Ти се благодари, че на живо не ми беше изнесла тази тирада, дето си я написала тук. Така щях да ти отпоря ушите, че "тъпа" да ти се види като обяснение в любов.

Последно, ще участваме ли в подаръка лего за малката или не?

В отговор на:

---

Липари, чакам да ми обясниш кога съм те обидила и с какво, за да ме наричаш глупава и тъпа.

---

По същата логика както ти мен наричаш така

Не приемам пари.

Ами дай линк, снимка някаква на модела на пустото лего, ние ще се наговорим на бележки, един ще го купи и ще ти го изпратим за малката. Пък ти ще й купиш от твоите пари още нещо.

Така става ли? Общ клубен подарък за детето.

Лежала съм на два пъти по месец. А иначе депресията е ужас, че си жив и че съществуваш. Работя, криво-ляво. Не мога да поема отговорност, не мога да направя неща, които са платени добре. Така.

......................................................

Виж, не ям хляб и сол, за да задоволя всички капризи.
Просто ми стана криво.
(А че има особеност в поведението на осиновено, особено на по-късна възраст дете и на билогично - има.)

Няма да участвате в никакъв подарък. Не е това проблемът.

......................................................

Да, държала съм се невъзпитано с теб, съжалявам за което. Моля за извинение.

......................................................

Каква отговорност искаш да поемаш, детето малка отговорност ли е?

Че то не при всички работи се носи отговорност. Какво си учила ти

Не можеш..защото ти първа си слагаш преградата..не мога!..а срещу нея няма как да се бориш, поставена е от теб.
Вместо да кажеш не мога..опитай..пробвай се..и ще видиш че можеш..дори и да претърпиш един два провала..опитвай пак.

Когато се носи отговорност в работата, парите са много. Както и да е, и аз ще спестя конкретика от житието си. Много е лично. Пък и съм на 53, трудно се променя каквото и да било оттук нататък.

......................................................

Ако желаете, купете на друго дете.

Ми друго не си е наумило подарък, твоето си е наумило.

Ако ще се почувстваш по-добре, събирам дарения в храна за сакатата квартална котка и единственото й оцеляло котенце, другите двечки ги докопаха улични кучета, трагедия.

Майката е само с два крака, беше пострадала жестоко още като малко коте, някой добър неизвестен съсед я занесъл на хирург, ампутирали и помляните крачета, лекували я и от миналата година бодро си подскача на два крака около блока. храним си я, като роди, даже цяла къща от кашони й бяха построили съседките. После станала трагедията с двечките убити и разкъсани котенца, а тя беше със зверски надъвкан предпоследен крак. Лекувах я, превързвах я, преместихме кашоните точно под моя прозорец, денонощно съм я наглеждала добре ли е с малкото, докато й заздравее крака.

Предлагам ти бартер: аз изпращам лего за малката, ти ми изпращаш - ще ти кажа каква суха котешка храна за сакатата котчица и малкото. Така всеки прави подарък за един малчо.

Ами проваляла съм се, бяха на ръба да ме уволнят. Смилиха се, заради детето. Сега си кютам на ниска заплата и без никакъв шанс за нищо повече.

......................................................

За какво искаш съпричасност и как мога да ти помогна?
Принципно непожелано добро не правя - но ако пожелаеш нещо конкретно давай и ще видя дали и как мога да ти помогна.

няма провал..има временен неуспех.
знаеш ли колко пъти започвам отначало..от под нулата даже..
сега ми е пореден..
ако се отдам на страховете си..а ги имам, въпреки, че не ги споделям..или на това не мога..край с мен..като психика.
сега има накъде да драпам..да мисля, да умувам, как ще е най-добре..да пробвам, да греша..да успявам..да живея!
аз също съм сама..само че и с болна майка..диабетик, хипертоник..която не мърда от нас..за всичко съм аз.
но това ме прави жива и потребна..

А кога те нарекох тебе тъпа и с какво те обидих? Държа да ми отговориш, все пак.

Когато заявя, че нямам толкова пари да купя желания подарък на детето си, хората ми предложат помощ и аз ги наобидя, че не съм проститутка да ме унижават така,

наречи ме не само тъпа, ами и малоумна и идиот!!!

Сега разбра ли каква е обидата от твоя страна?
Изплю ни се в лицата на всички.

Албено, МНОГО ТЕ МОЛЯ,
не се лигави в тази тема.

Става ли?

Благодаря за желанието, оценявам го.
Засега ще се справя някак .

Ето - писах по-долу на Липари. Криво ми е, че съм никоя. Просто се сринах по социалната стълбица на дъното.

......................................................

Респект!

Като написах, че нямам пари, не съм имала предвид, вие да ми купувате.
И не се почувствах добре.
Има разлика между подарък и дарение.
И така, домъчня ми. Че други стигнаха далеч, а тръгнаха от по-задни позиции.
Бях обичано дете, не съм била глезена, не са ми изпълнявали прищявките, но имах сигурност у дома. Имах семейстовото си. Не бях се возила на влак до 14-тата си година, имахме кола ,макалра и Москвич. Имах паметта за близките си. Сега нямам почни нищо. А сега децата подиграват моето, че нямало баща, и че сме били бедни. Защото тях ги возат на училище с коли. Така.

......................................................